Мирът в Европа, съвременното здравно и сексуално образование и достъпът до майчино и детско здравеопазване бяха във фокуса на второ издание на предизборния дебат „Тя в Европа”
18 юни 2024 г.
При силен интерес премина и второто издание на предизборния дебат “ТЯ в Европа”, организиран от Фондация “Екатерина Каравелова”, което събра регистрираните за вота на 9 юни политически партии и коалиции.
Събитието на 5 юни събра представителите на ГЕРБ-Алина Милушева, ПП-ДБ – Алина Добрева, Левицата – д-р Лидия Стойкова-Чорбанова и Зелено движение – Даниела Божинова, които дискутираха темите мир и сигурност, образование и здравеопазване.
“Първото издание премина при изключително силен интерес, затова като естествено продължение организирахме втори дебат на 5 юни в Дома на Европа. Това, което видяхме, бе, че тези формати са много важни за гражданското общество, защото именно чрез такива платформи гражданите могат да контактуват непосредствено с политическите среди и да адресират темите и проблемите, които са належащи за решаване от бъдещите евродепутати”, коментира председателят на Фондацията Марина Кисьова де Хеус.
Събитието на 5 юни събра представителите на ГЕРБ-Алина Милушева, ПП-ДБ – Алина Добрева, Левицата – д-р Лидия Стойкова-Чорбанова и Зелено движение – Даниела Божинова, които дискутираха темите мир и сигурност, образование и здравеопазване.
“Първото издание премина при изключително силен интерес, затова като естествено продължение организирахме втори дебат на 5 юни в Дома на Европа. Това, което видяхме, бе, че тези формати са много важни за гражданското общество, защото именно чрез такива платформи гражданите могат да контактуват непосредствено с политическите среди и да адресират темите и проблемите, които са належащи за решаване от бъдещите евродепутати”, коментира председателят на Фондацията Марина Кисьова де Хеус.
„И във второто издание оставих темата за мира и сигурността, защото тя ще бъде ключова в бъдещия мандат на ЕП”, допълни тя.
„Европейската народна партия говори за комисар по отбраната. Всички ние сме за мир, но няма как да има мир, ако не сме сигурни. За да имаме свободно движение, трябва много добре да защитим външните си граници и трябват много сериозни механизми за контрол на това кой влиза във Европа и как бива интегриран, за да споделяме едни виждания и едни ценности”, коментира представителят на ГЕРБ Алина Милушева.
„Още преди Путин да нападне Украйна започна да се говори, че ЕС трябва да отделя повече разходи за отбрана. С началото на войната започна да се мисли за сигурността в по-широк смисъл. ЕС е съюз на мира, няма нападателни цели и ЕС не може да праща нечии войски – наши или чужди, а европейският бюджет не може да се харчи за оръжия, но Европа започва и аз смятам че трябва да продължава да преосмисля всяка една политика по отношение на сигурността си”, коментира представителят на ПП-ДБ Алина Добрева.
„Обща отбранителна политика, но как? Сигурността на Европа е много важна, но трябва да се разпределят ролите между държавите, трябва да има климат на взаимно признаване на функциите на държавите. Един комисар по отбраната няма да реши проблема, но трябва да се разпределят ролите, за да говорим за отбрана. Преди всичко трябва да има диалог между държавите преди да се пристъпи към действия”, коментира представителят на “Левицата” д-р Чорбанова.
„Политиката за мира е всъщност и за мястото на ЕС в целия свят като гарант на мира. И ние настояваме за мерки и политики извън ЕС, за да бъдат премахвани причините за конфриктите и смекчаване и урегилуране, за да не стигаме до ескалация”, коментира представителят на ЗД Даниела Божинова.
Тезата за въвеждане на съвременно здравно и сексуално образование обедини всички представители и са категорични, че трябва да се обърне внимание на развитието на учениците по посока знание за тяхната сексуалност и здраве.
„Информацията е най-силното оръжие на този свят. Трябва да има такова образование”, коментира Алина Милушева.
„Като зам.-министър бях част от екипа, който въведе в Плана за възстановяване и устойчивост (НПВУ) т.нар. модерно здравно образование. ЕП не може да въведе, но чрез НПВУ това ще стане задължително. Институцията, която ще резистира това, е Министерство на образованието и науката. Оттук нататък всички трябва да наблюдаваме как тази програма се изпълнява, коментира д-р Чорбанова от “Левицата”.
„Темата за сексуалното образование отваря една по-голяма тема за образованието изобщо. Повечето деца са претоварени от учене, но резултатите ни от ПИЗА и функционална грамотност всъщност никак не са добри. Нашата програма за учене трябва да е насочена към изграждане на умения”, коментира ПП-ДБ Алина Милушева.
В България има 1 056 000 деца, за тях се грижат 813 педиатри в цялата страна, много малко са специалистите по детски болести в отделните специалности. Вече се закриват болници поради липса на специалисти. Наред с това сме първи по детска и майчина смъртност в Европа, коментира гостът в дебата от Национална мрежа за децата Антоанета Иванова.
„Европа трябва да се съсредоточи в това да спре изтичането на здравни специалисти и да се обърне внимание на заплащането и в иновации. Амбицията е да се удвои бюджета за научни изследвания в областт на медицината. Ключово е българските институции да си взаимодействат с европейските”, коментира Милушева.
„Трябва да има споделени правомощия между националните правителства и ЕС, което ще даде много повече възможности за повишаване на стандартите и за включване на повече програми в европейския бюджет. Хората в България не си дават сметка колко са педиатрите и колко по-малко ще станат. Говоренето с данни и сравнението с европейски план ще посочи колко е голям проблемът", коментира Добрева от ПП-ДБ.
„Педиатричните пътеки са най-слабо финансираните. Докато не се обърне фокусът, нито педиатрите ще станат повече, нито ще се обърне тази тенденция. Десетилетия водим класациите за преждевременната детска смъртност, неонатална и детска смъртност в първите 5 г. в живота. През 2013 г. създадох програма за майчино и детско здраве. Тогава бюджетът беше 5 милиона лева. С тази програма трябваше да бъдат открити 28 кабинета с областни болници, които да улавят скритите процеси, които да влошат състоянието на детето в утробата и майката. По-късно бюджетът беше намален на 3 милиона. Това показва, че държавата не си е взела поуката, като по-късно Европейската обсерватория за обществено здраве си произнесе, че това е най-успешната програма. Остойностяването на труда на медицинския работник не е включено в клиничните пътеки, а също така има огромна разлика в заплащането между заплащането в различните региони на страната. Тук държавата трябва да бъде като регулатор”, коментира д-р Чорбанова.
„Здравната ни система има нужда от реформиране. На практика произвеждаме специалисти, които изтичат навън, защото медицинското образование е най-скъпото”, коментира Божинова от ЗД.
ТЯ в Европа се осъществява с финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на Фондация “Екатерина Каравелова” и не отразяват непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.
„Европейската народна партия говори за комисар по отбраната. Всички ние сме за мир, но няма как да има мир, ако не сме сигурни. За да имаме свободно движение, трябва много добре да защитим външните си граници и трябват много сериозни механизми за контрол на това кой влиза във Европа и как бива интегриран, за да споделяме едни виждания и едни ценности”, коментира представителят на ГЕРБ Алина Милушева.
„Още преди Путин да нападне Украйна започна да се говори, че ЕС трябва да отделя повече разходи за отбрана. С началото на войната започна да се мисли за сигурността в по-широк смисъл. ЕС е съюз на мира, няма нападателни цели и ЕС не може да праща нечии войски – наши или чужди, а европейският бюджет не може да се харчи за оръжия, но Европа започва и аз смятам че трябва да продължава да преосмисля всяка една политика по отношение на сигурността си”, коментира представителят на ПП-ДБ Алина Добрева.
„Обща отбранителна политика, но как? Сигурността на Европа е много важна, но трябва да се разпределят ролите между държавите, трябва да има климат на взаимно признаване на функциите на държавите. Един комисар по отбраната няма да реши проблема, но трябва да се разпределят ролите, за да говорим за отбрана. Преди всичко трябва да има диалог между държавите преди да се пристъпи към действия”, коментира представителят на “Левицата” д-р Чорбанова.
„Политиката за мира е всъщност и за мястото на ЕС в целия свят като гарант на мира. И ние настояваме за мерки и политики извън ЕС, за да бъдат премахвани причините за конфриктите и смекчаване и урегилуране, за да не стигаме до ескалация”, коментира представителят на ЗД Даниела Божинова.
Тезата за въвеждане на съвременно здравно и сексуално образование обедини всички представители и са категорични, че трябва да се обърне внимание на развитието на учениците по посока знание за тяхната сексуалност и здраве.
„Информацията е най-силното оръжие на този свят. Трябва да има такова образование”, коментира Алина Милушева.
„Като зам.-министър бях част от екипа, който въведе в Плана за възстановяване и устойчивост (НПВУ) т.нар. модерно здравно образование. ЕП не може да въведе, но чрез НПВУ това ще стане задължително. Институцията, която ще резистира това, е Министерство на образованието и науката. Оттук нататък всички трябва да наблюдаваме как тази програма се изпълнява, коментира д-р Чорбанова от “Левицата”.
„Темата за сексуалното образование отваря една по-голяма тема за образованието изобщо. Повечето деца са претоварени от учене, но резултатите ни от ПИЗА и функционална грамотност всъщност никак не са добри. Нашата програма за учене трябва да е насочена към изграждане на умения”, коментира ПП-ДБ Алина Милушева.
В България има 1 056 000 деца, за тях се грижат 813 педиатри в цялата страна, много малко са специалистите по детски болести в отделните специалности. Вече се закриват болници поради липса на специалисти. Наред с това сме първи по детска и майчина смъртност в Европа, коментира гостът в дебата от Национална мрежа за децата Антоанета Иванова.
„Европа трябва да се съсредоточи в това да спре изтичането на здравни специалисти и да се обърне внимание на заплащането и в иновации. Амбицията е да се удвои бюджета за научни изследвания в областт на медицината. Ключово е българските институции да си взаимодействат с европейските”, коментира Милушева.
„Трябва да има споделени правомощия между националните правителства и ЕС, което ще даде много повече възможности за повишаване на стандартите и за включване на повече програми в европейския бюджет. Хората в България не си дават сметка колко са педиатрите и колко по-малко ще станат. Говоренето с данни и сравнението с европейски план ще посочи колко е голям проблемът", коментира Добрева от ПП-ДБ.
„Педиатричните пътеки са най-слабо финансираните. Докато не се обърне фокусът, нито педиатрите ще станат повече, нито ще се обърне тази тенденция. Десетилетия водим класациите за преждевременната детска смъртност, неонатална и детска смъртност в първите 5 г. в живота. През 2013 г. създадох програма за майчино и детско здраве. Тогава бюджетът беше 5 милиона лева. С тази програма трябваше да бъдат открити 28 кабинета с областни болници, които да улавят скритите процеси, които да влошат състоянието на детето в утробата и майката. По-късно бюджетът беше намален на 3 милиона. Това показва, че държавата не си е взела поуката, като по-късно Европейската обсерватория за обществено здраве си произнесе, че това е най-успешната програма. Остойностяването на труда на медицинския работник не е включено в клиничните пътеки, а също така има огромна разлика в заплащането между заплащането в различните региони на страната. Тук държавата трябва да бъде като регулатор”, коментира д-р Чорбанова.
„Здравната ни система има нужда от реформиране. На практика произвеждаме специалисти, които изтичат навън, защото медицинското образование е най-скъпото”, коментира Божинова от ЗД.
ТЯ в Европа се осъществява с финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на Фондация “Екатерина Каравелова” и не отразяват непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.
Facebook
TwetterСходни публикации
20 ноември 2024 г.
Self care club за родители с Фондация Мама има работа
Заповядайте на първото арттерапевчитно ателие за родители Self Care Club, което фондация Мама има работа има удоволствието да
20 ноември 2024 г.
Протестно шествие „Нито една повече!" в Пловдив
На 25 ноември, Международния ден за елиминиране на насилието над жени, в гр. Пловдив ще се проведе протестното шествие „Нито
18 ноември 2024 г.
Няма друго бъдеще освен феминистко: 20 години подкрепа за правата на жените в България, 20 години БФЖ
„Няма друго бъдеще освен феминистко!“. Това сподели една от участничките по време на международната конференция „Феминизмът е
