Боклукът в раницата

Как 16-та поредна година над 100 доброволци почистват трудно достъпни планински места

След 4 – 5 часа ходене из Пирин, катерейки се запъхтяна от хижа "Безбог" през Дженгалска порта до заслон "Тевно езеро" на 2512 м надморска височина, си представях, че съм достигнала достатъчно високо и диво място, в което липсва какъвто и да било помен от цивилизация. Толкова диво, мислех си, че няма как да не съм Крис Маккендлис от книгата "Сред дивата пустош" (Into the Wild). Гледката към отсрещния връх Каменица така настойчиво дърпаше погледа, че в началото дори не забелязах - под огромните камъни, на които съм се покатерила, се намира цяло сметище. Задръстено, трупано с години, съдържащо велики находки като чешки и немски консерви от 60-та година, бутилки, дъждобрани и всякакви други боклуци, напомнящи, че за човешката глупост никога няма достатъчно отдалечено място.

Година по-късно – през 2003, се включих в група от 150 доброволци, организирани от екологично сдружение "За земята", с които минахме същия маршрут от хижа "Безбог" и изчистихме общо 6 тона боклуци, включително и онова сметище. Някои от чувалите с отпадъци от района на Тевното езеро свалихме с коне, други - на ръка, кой колкото можеше да носи, или вързани към раниците ни.

Организацията по цялото почистване беше изключително стройна и ефективна, оказа се, че това е петата поредна година, в която се инициира сваляне на боклуци от високопланински места в България. След като се избере кой природен парк да се чисти, организаторите заедно с представители на неговата управа съгласуват маршрутите. Хижарите са предупредени да съдействат. Със събраните средства от проекти или дарения се купува храна за доброволците и консумативи като чували и ръкавици. Спането и транспорта участниците подсигуряват сами: дали на палатки, дали в някоя хижа или заслон.

Преди 17-ото поред почистване (през 2001 г. успяват да направят две) разговарям с Драгомира Раева (35 г.) – един от организаторите му, която е завършила управление на природните ресурси и екологични политики в Швеция и Унгария. "Всичко започна с гол ентусиазъм, макарони, лютеница и на шега", споделя тя. Тогава, през 1999 г., се бяхме събрали група приятели, съученици: ходехме на преходи в планините, но ужасно много ни дразнеше, че там е пълно със скрити сметища. Имаше конкурс за проект към фондация "Отворено общество", за който кандидатствахме на шега, а когато спечелихме, даже се стреснахме", разказва Драга. Тогава тя и нейните приятели си мислят, че отпуснатият им бюджет от 1000 лв. е огромен и че с него ще изчистят Пирин и Рила. Купуват макарони и лютеница – храната, с която през следващите 10 дни прекарват, трудейки се, в планината; събират се около 25 души. "Бяхме супер ентусиазирани, не искахме да спрем, прибирахме се след 22:00 ч. и си мислехме, че с едно чистене ще изхвърлим всички отпадъци от Пирин, но осъзнахме, че това трябва да е дългогодишна кампания..."

Следват Рила, Централен Балкан, Странджа, участниците-доброволци нарастват до 100 – 150 души, заедно с тоновете боклук – от 1 до 21. Общо през годините са събрани над 61 тона отпадъци, включително под формата на разпадащи се сгради, а инициативата е привлякла над 1000 души и най-важното – успяла е да създаде общност от хора със споделени ценности за грижа и закрила на планината и природата. Успешната формула е налице: идея за проект, която идва от самите хора, адресирали правилно нуждата от такава дейност и постепенно създали група, в която решенията се взимат хоризонтално и в която участват всички – както в организацията, така и в дезорганизацията.

Има хора, които през всички 15 години не са пропускали нито едно почистване – например Желязко Мечков от Стара Загора, Явор Андреев от Варна, Десислава Стоянова от София и др. "Много често ми се обаждат ентусиасти и ме питат кои са датите на следващата акция, за да планират годишния си отпуск." Някои живеещи в чужбина българи се връщат в страната само за това. "Имаме една група от Шотландия, които винаги са на линия", разказва Драга. "За това време хора се срещнаха и запознаха, имат вече деца и сега идват с тях на почистванията. Възпита се цяло поколение с отговорно отношение към природата."

Хора идват от цяла България. Владимир Михайлов (37 г.) от Варна е участвал в пет почиствания, в момента е с две малки деца и само чака да минат година-две, за да поотраснат и да ходят всички заедно. Той споделя, че е намирал какви ли не, небивали неща. "Чувствам се като откривател на съкровища – на 2000 м надморска височина край езерата на Ярдина река някой беше скрил въдица между скалите, която ръждясваше. Все още се удивлявам как безсъвестни туристи помъкват всякакви глупости високо в планината и после ги зарязват, като си мислят, че са ги скрили под скали или в клекове и не се виждат, не съществуват и не замърсяват..." Златна Михайлова (31 г.) от Стара Загора, която също участва в над пет от инициативите, споделя: "Познавам някои от най-активните, интелигентни, а и творчески настроени хора именно от почистванията на "За земята". Най-възрастният участник, за когото си спомнят всички, бил на 65 години, а най-младият – бебе в слинг. И професиите на хората са най-разнообразни – от лекари до сценографи, биолози, винопроизводители, програмисти и за радост на всички – вечер край лагерния огън има и музиканти.

Финансирането през различните години е или чрез проекти, или само с дарения. През последните две например организаторите се опитват да наберат средство само от дарения. Драга разказва: "Миналата година един почитател на чистенето, който навършваше 50 години, направи парти за рождения си ден и помоли приятелите си вместо подаръци да се включат с дарения и така се събраха достатъчно средства да финансираме миналогодишното събиране на боклуци в Централен Балкан, което имаше два лъча."Друг начин на набиране на средства е чрез канчета и платнени торби с логото на почистването и посланието "Боклукът в раницата", които се продават в магазини за планинска екипировка.

"Боклукът в раницата" е мотото, което може би сте виждали на стикери в хижи, заслони, хотели в планината и е част от кампанията за превенция, която цели да информира хората каква вреда на околната среда нанасят техните изхвърлени опаковки от вафла или пластмасови шишета с домашна ракия например. За разпадане на една пластмасова бутилка са нужни няколко века, цигарената угарка се разлага за 2 години. Филка Секулова (35 г.), която също участва в почистванията от самото начало, споделя удивлението си, че въпреки толкова много години на дълбочинно прочистване на високопланинските терени все още се намират отпадъци, често невидими с просто око. Тя казва, че туристите, които ходят на преходи и виждат как доброволците чистят, или се включват да помогнат с нещо, или вече не биха изхвърлили просто така някаква опаковка, така че с всяка следваща година има все по-малко и по-малко замърсени места.

Драга се смее, че сред най-невероятните находки са артефакти от соцвремето, които в момента не могат да се видят никъде другаде: зелени стъклени бутилки от веро с червени капачки, сервизи на "Балкантурист" от 70-те или стари консерви на немски и чешки туристи. "Смеем се, че немското русенско варено все още гние по пиринските склонове", допълва тя.

Миналата година са имали и участник с колело, който минава по изключително стръмната пътека към хижа "Соколна", а оттам към Мазалат и през цялото време е един от най-неуморните боклукотърсачи въпреки велосипеда. "А през 2011 г. чистихме около хижа "Чакър Воевода" в Рила едни изоставени бунгала на Александровска болница, които се разпадаха повече от 30 години и замърсяваха района, а разваляха и красотата на пейзажа. От самото начало обявихме, че лагерът ще е бачкаторски и ще е много тежко, няма да има много разходки и пак дойдоха изключително много ентусиазирани хора. Носеха крикове, пачи крака и накрая цялото чистене се самофинансира от върнатите за вторични суровини бунгала. От болницата ни благодариха, че сме ги премахнали и казаха, че нямат нужда от отпадъците." Тогава се събират 4.5 тона желязо и около 3 тона стъклена вата, балатум, стъкло, опаковки и най-разнообразни домакински принадлежности предимно от околностите на Жълтоезерна поляна.

След всяко почистване се проследява извозването на боклуците до сметищата. Въпреки че обикновено това е задължение на хижарите, за което са получили предписание от парка, често то е финансово неизгодно за стопанисващите хижите и те не го извършват. В такива случаи се събират средства от почистването, за да се подпомогне извозването. "Миналата година до хижа "Соколна" имаше огромно стъклено бунище, където в продължение на 15 години бяха мятани бутилки, събраха се над 300 чувала със стъкло, които са много тежки и община "Павел баня" помогна с извозването. Ние приключихме чистенето в края на август и през целия септември преговаряхме с тях кой какви отговорности има за изнасянето на боклуците от планината, докато в края на месеца не беше махнат и последният чувал. Често се връщаме да проверим след време какво се случва", разказва Драга.

"Миналата година една находка предизвика голям ентусиазъм сред чистещите – открихме цяла вагонетка до хижа "Плевен". Към нея е имало релсов път с вагони, които са били използвани за построяването й. Вагонетката беше запокитена в един дол с други метални отпадъци и хората бяха решени, че няма да я зарежат там. Вързахме я с въже и 20 души едновременно я влачеха през гората. Всички работиха заедно и чувството на успех и триумф е страхотно", спомня си Драга. Може би затова и Златна споделя: "Чистенията на "За земята" бяха като първи тиймбилдинг на зелените движения в България, малко като "строй се - преброй се", да се опознаем, да обменим информация." Такава наглед прозаична дейност може и да вдъхновява творчески проекти. Тодор Недков разказва историите в книга, а Борислав Георгиев, който е оператор, създава няколко филма за инициативата. Чистенето на "За земята" си има вече и своя побратимен проект от Непал, където се провежда аналогична инициатива, но на много по-големи разстояния и денивелация в Хималаите. Желязко Мечков ги открива случайно, присъединява се към тях и сега всяка година обменят информация и снимки.

Тази година почистването ще е в Рила с начална точка хижа "Охтовиа" и ще се проведе между 28 август и 4 септември. Записването е до 20 август, желаещите могат да се включат и само за 2 дни, но задължително трябва да заявят предварително, че ще участват на www.zazemiata.org>