Рейтинг на висшите училища в България 2024

Придобиването на по-висока степен на висше образование води до подобряване на шансовете за успешна реализация на пазара на труда, показва новото обогатено издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ). Според изданието на националната рейтингова система за 2024 година над 85% от завършилите магистърски програми след средно образование и близо 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование работят на позиции за висшисти или по призвание, докато едва 51% завършилите бакалавърски програми работят на подобни позиции. Завършилите магистърски програми като цяло се отличават и с по-високи доходи, по-висок дял на осигурените и по-ниска безработица в сравнение със завършилите бакалавърски програми.

Новото издание на българската рейтингова система за първи път публикува данни за реализацията на завършилите по различните образователни-квалификационни степени. Това дава допълнителни възможности за ориентиране на кандидат-студентите, включително и на тези, кандидатстващи в магистърски програми след вече завършена степен на висше образование.

Друга новост в рейтинговата система на страната е включването на индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение. Близо 37% от студентите, анкетирани за целите на РСВУ, заявяват, че идват от семейства, в които нито един от двамата родители няма по-високо от средно образование, а под 2% заявяват, че идват от семейства, в които родителите имат само основно или по-ниско образование.

Най-голям дял студенти първо поколение, идващи от семейства с максимално достигнато средно образование от родителите има в направленията „Материали и материалознание“ (65%), „Социални дейности“ (61%) и „Педагогика“ (57%). На следващо място се нарежда направлението „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ с 56%, като това е и направлението с най-голям дял студенти, идващи от семейства с максимално достигнато основно образование на родителите – близо 13%. Най-малък дял студенти първо поколение има в направленията „Стоматология“ и „Биотехнологии“ (13%), „Математика“ (15%), „Медицина“ и „Театрално и филмово изкуство“ (17%). Делът на студентите първо поколение е показателен за достъпността и включващия характер на висшето образование.

Изданието за 2024 година на Рейтинговата система на висшите училища в България регистрира продължаващи тенденции за подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда и повишаване на дела на чуждестранните студенти в България.

Безработицата сред българските граждани, завършили висше образование в България през предходните 5 години, се задържа на равнище от малко над 2%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната също остава на достигнатото през миналата година рекордно ниско равнище от 14% при над 25% през 2014 година. Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през миналата година и при 46% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до 2523 лева от 2200 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.

Въпреки тези положителни тенденции новото издание на националната рейтингова система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.

Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Военно дело“, „Медицина“, „Математика“, „Фармация“, „Стоматология“, „Металургия“ и „Теория и управление на образованието“, а най-висока – сред завършилите „Социални дейности“ (3,8%).

Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите „Военно дело“, „Медицина“, „Стоматология“ и „Теория и управление на образованието“, а най-ниска ­- сред завършилите „Туризъм“ (26%).

Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията „Теория и управление на образованието“, „Фармация“ и „Горско стопанство“, а най-малък – сред завършилите „Транспорт корабоплаване и авиация“ и „Изобразително изкуство“ (под 72%).

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4500 лв.), следвани от тези, които са завършили „Математика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Национална сигурност“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Обществено здраве“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3000 и 4000 лв.). На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направление „Администрация и управление“ на Американския университет (9697 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (7869 лв.) и Нов български университет (7200 лв.). Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (6738 лв.).

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в първи курс в направленията „Медицина“ (5,73), „Фармация“ и „Стоматология“ (5,69), и „Математика“ (5,59). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направление „Материали и материалознание“ (4,42). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5.14 при 5,08 през миналата година. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 година насам.

Трите професионални направления с най-голям брой студенти през 2024 година са „Икономика“ с 25 383, „Педагогика“ (16 448) и „Медицина“ (13 265). Най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ – 54.

Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е СУ „Св. Климент Охридски“ – 18 988, следвано от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 15 801 и УНСС с 15 671 студенти. В 12 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се обучават в останалите 42 акредитирани висши училища.

В частни висши училища се обучават близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ – 70%, „Изобразително изкуство“ – 45%, „Теория на изкуствата“ – 43% и „Администрация и управление“ – 41%.

В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 година до близо 9% от действащите студенти през 2024 г.. Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (58% от действащите студенти), „Стоматология“ (47%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). В още 4 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (14%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%), „Музикално и танцово изкуство“ (12%) и „Туризъм“ (11%).

В страната има 103 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. В подобни програми през 2024 година са се обучавали 2,8% от действащите студенти.

В общите стандартизирани класации по професионални направления на Рейтинговата система за 2024 година СУ „Св. Климент Охридски“ се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 29, с които участва в класациите. Техническият университет – София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, с които участва в класациите. Медицинският университет – София е първи във всичките 5 направления, по които предлага обучение. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Аграрният университет в Пловдив, Тракийският университет в Стара Загора и Лесотехническият университет в София имат по две първи места. Други 11 висши училища оглавяват по една класация. Още 4 висши училища оглавяват класации по конкретна образователно-квалификационна степен. В 8 професионални направления общите класации се оглавяват от висши училища извън столицата, а в едно професионално направление – от частно висше училище.

Рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в РСВУ за 2024 година е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, Националния център за информация и документация, Националния осигурителен институт, Националния статистически институт, от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от проведени социологически проучвания сред работодатели, студенти, преподаватели и ръководни и административни служители във висшите училища.

Целта на Рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България. Чрез интерактивната уебстраница на Рейтинговата система (https://rsvu.mon.bg) потребителите могат да се запознаят с предварително изготвени „стандартизирани класации“ на висшите училища по професионални направления, както и да направят свои „собствени класации“ с оглед на индивидуалните си интереси и предпочитания, използвайки наличните в системата индикатори и функционалности. Рейтинговата система съдържа и информация за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища в България, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение. От настоящата година на платформата на рейтинговата система се публикува и електронна версия на Националната карта на висшето образование в Република България (НКВОРБ). Към момента в системата е достъпно изданието на НКВОРБ за 2023 година. След одобряване на изданието на картата за 2024 година от Министерския съвет, неговата електронна версия също ще бъде публикувана на платформата на РСВУ.