Доклад на Института за развитие на публичната среда: Най-бавно върви реформата в съдебната система

Висшият съдебен съвет формално изпълнява всички заложени мерки за реформа на съдебната власт и борбата с корупцията, но напредъкът е най-малък в сравнение с останалите две власти, което поражда съмнение дали мерките са адекватни. Това са изводите от анализа за изпълнение на мерките за съдебната реформа на Института за развитие на публичната среда, които бяха представени в понеделник.

Оценката за различната степен на напредък е направена въз основа на изводите от последните 3 доклада на Европейската комисия.

Неправителствената организация отчита в своя доклад, че от Брюксел продължават да отчитат сериозни недостатъци в работата на прокуратурата и съда, въпреки изпълняването на екшън-плановете. Оценките са противоречиви и в страната, кадровата практика на ВСС предизвика недоволство, има съмнения за независимостта на ВСС от политически натиск и лобита.

Силната политическа воля за реформи в съдебната система, констатирана от Брюксел, не е довела до обществен консенсус по темата, отчитат от института.

"Вместо с послания за съгласие медийната среда е изпълнена с конфронтационни изявления и открити атаки от изпълнителната власт – в лицето на министъра на вътрешните работи - срещу съдебната власт. Този явен конфликт задълбочава още повече недоверието в институциите и в тяхната способност да се справят със задачите на реформата", се казва в доклада.

Председателят на неправителствената организация Антоанета Цонева коментира, че в България всеки доклад на ЕК се очаква като "присъда по дело с обществен интерес". Същевременно вътрешна, обективна, безпристрастна и професионална оценка за полаганите усилия отсъства, допълват от организацията.

Народното събрание и ВСС се провалят в нуждата от създаване на обществен консенсус по прилагане на необходимите мерки за реформа.

Мерките за реформа и борба с корупцията бяха въведени през септември 2009 г. именно като отговор на критиките в редовните доклади на ЕК. Те бяха определени от правителството като неотложни и преди да се изпратят в Брюксел се съгласуват с посланиците на страните от ЕС.

От въвеждането им до края на 2010 г. мерките са 172, като 57 от тях са посветени на съдебната реформа а останалите - на борбата с корупцията. Общо за изпълнението на 38 показателя отговаря ВСС, 15 са за прокуратурата.

Авторите на изследването предлагат серия от мерки - не само ВСС, а и комисиите му да заседават открито, на сайта на съвета да се обявяват всички наложени наказания на магистрати със съответното провинение. Според тях обаче най-важното е да се изработи български механизъм за оценка на съдебната реформа, а не да се разчита единствено на коректива на Брюксел.

Източник: Медиапул, 31.01.2011