Кампания за устойчиво използване на лечебните растения в България
04 септември 2014 г.
Няколко поредни години - от 2011 насам,
България увеличива производството на лавандула. А 2014 ни донесе
световната новина, че, изпреварвайки Франция, вече сме на първото място в света по производство и износ. Като цитира български експерти
британският вестник „Дейли Мейл" написа, че лавандуловата индустрия може да се превърне в спасител на страната ни, която има трудности с
бедността. България разполага с квалифицирани фермери, благодатен климат и екологично чисти полета - това са обещаващи предпоставки за
производителите на етерични масла, пише още вестникът. Николина Узунова, изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика" обяснява:
От една страна ние винаги сме били сред водещите производители на лавандула. Франция е нашият основен конкурент. От друга страна българското лаваннулово масло е добре котирано, търсено е и през последните 4-5 години интересът към производството на лавандула и лавандулово масло в България се увеличи драстично. Наблюдава се и една тендеция, която не е типична за нас- лавадула да се отглежда и в севера България, нещо ,което преди е било отделен случай. Това води до увеличаване на растителната маса и на маслата, и другите продукти.
В България има одобрени за отглеждане около 11 сорта лаваднула, а най-застъпените са Хемус, Севтополис, Юбилейна и Рая , разказва Веселина Баджелова, асистент в Института за розата и етерични култури в Казанлък..
Основното, което трябва да се знае и се има предвид, когато се избира конкретният сорт е количеството на иналилацетат в етеричното масло, защото то е определящ за качеството и аромата. И добивът на сорта - това също е от голямо значение и в зависимост от това се преценява към какво да се насочи фермерът. Много е важно изходният материал да бъде сертифициран и да бъде изравнен.
И уточнява, че в Института по розата в Казалък, откъдето могат да се закупят разсади, и в момента разполагат със сортовете лавандула, издават сертификати и консултират онези, които търсят помощта им.
Всеки бизнес си има правила, казва Николина Узунова, изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика":
Като всеки бранш и този си има особености. Първо трябва да се открият подходящите площи, трябва да се заесят с подходящия сорт. Този сорт изисква определени почвено-климатични особености. Този сорт води до определни норми на производство. Има агро-технически изисквания ,които трябва да бъдат следвани. Това са основи базови неща, които всеки производител на растения трябва да знае. Самата преработка трябва да бъде направена в дестилерия, която е съобразена с изискванията за преработка на етерични масла. Смятам, че специалисти в България има, просто трябва да бъдат ангажирани и да бъдат част от този процес.
Веселина Баджелова от Института по розата намира причините в повишения интерес към лавандулата първо в това, че растението е лесно за отглеждане:
Тя понася и засушаване, не е толкова вцискателна към почвата, добре е да бъде аерирана, да бъде даже леко алкална, няма такива претенции към терена, може да бъде отглеждана и на по-високи и неравни места. Общо взето благодатна култура откъм агротехника и растителна защита. И най-важното- лавадулата е култура, която подлежи на биологично отглеждане. Напоследък много широко навлиза биологичното масло от лавандула, има го на пазара и е доста по-скъпо от конвенционалното.
Диян Димитров е един от тези производители, които доказват, че и в Северна България, спазвайки правилата на отглеждане на растението, добивите са добри, а качеството на маслото не отстъпва.Той има 300 декара с лавандула в село Калина, община Генерал Тошево.
Аз съм с техническо образование. Имахме си земята и решихме да я обработваме. И тъй като лавандулата първо ни привлече с красотата си и за да почнеш да го правиш първо е желанието, печалбата си идва после. Трябва да имаш и сърце, да работиш от сърце. Първите стъпки са отглеждането, създаването на посадъчен материал, една голяма част от него купихме от Южна България, от Казанлък, една част си направихме тук. По принцип това е печеливш отрасъл, но става въпрос на труд. Не може да сетиш в офиса и да си смяташ парите без да се трудиш. Паричките идват след като си свършил работата си.
Когато говорим за лечебните растения изобщо в повечето случаи нашите производители все още не добавят стойност чрез допълнителната преработка на растенията и предлагането на крайни продукти, а не а суровина. Данните, предоставени ни от фондация „Информация и природозащита" сочат, че лечебните растения се изнасят сушени - цвят, стрък, листа, плод или замразени. Затова цената, която постигат производителите е по-ниска - средно 1 400 евро за тон. Страни със силно развита преработваща индустрия, които продават билките след преработка постигат средна цена за Франция, например- 4 950 евро, 7 700 евро за Швейцария или 20 810 долара за Япония. Тази статистика не се отнася за лавандулата, казва Николина Узунова:
В България имаме създадени мощности за преработка на огромни количества етерично-маслени растения. Даже тези мощности не са натоварени въпреки оргомния интерес към етерично-маслените култури. Самите масла н еса краен продукт, те са суровина за производство на козметика, хранитени добавки, медицината... Това са ниши, в които отделните производители се вписват. Лавандуловото масло няма как да бъде повече преработено от това, което се преработва.
Диян Димитров от скоро е направил своя дестилера -
Няма да се съобразяваме с други условия. Влизаме, когато е най-удобно за нас, прибираме в най-добрите условия и независимостта ни носи по-добри приходи и печалби.
Лавандуловата кампания в страната първенец по износ и производство завърши. И тази година, въпреки дъждовното време, виждаме, че потенциалът е голям. А популярността на културата се определя и от добрите възможности за печалба, доброто качество на българското лавандулово масло и в резултат -на желанието на повече български и чужди фирми да го влагат в продуктите си. Това дава оптимизъм за развитие на сектора, в който сега, след кампанията по прибирането на лавандулата и добиването на масло следва рекапитулацията и подготовката за следващата. И както казва Диян Димитров - много малко са тези, които биха изоставили това производство, защото в него се вижда перспектива.
От една страна ние винаги сме били сред водещите производители на лавандула. Франция е нашият основен конкурент. От друга страна българското лаваннулово масло е добре котирано, търсено е и през последните 4-5 години интересът към производството на лавандула и лавандулово масло в България се увеличи драстично. Наблюдава се и една тендеция, която не е типична за нас- лавадула да се отглежда и в севера България, нещо ,което преди е било отделен случай. Това води до увеличаване на растителната маса и на маслата, и другите продукти.
В България има одобрени за отглеждане около 11 сорта лаваднула, а най-застъпените са Хемус, Севтополис, Юбилейна и Рая , разказва Веселина Баджелова, асистент в Института за розата и етерични култури в Казанлък..
Основното, което трябва да се знае и се има предвид, когато се избира конкретният сорт е количеството на иналилацетат в етеричното масло, защото то е определящ за качеството и аромата. И добивът на сорта - това също е от голямо значение и в зависимост от това се преценява към какво да се насочи фермерът. Много е важно изходният материал да бъде сертифициран и да бъде изравнен.
И уточнява, че в Института по розата в Казалък, откъдето могат да се закупят разсади, и в момента разполагат със сортовете лавандула, издават сертификати и консултират онези, които търсят помощта им.
Всеки бизнес си има правила, казва Николина Узунова, изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика":
Като всеки бранш и този си има особености. Първо трябва да се открият подходящите площи, трябва да се заесят с подходящия сорт. Този сорт изисква определени почвено-климатични особености. Този сорт води до определни норми на производство. Има агро-технически изисквания ,които трябва да бъдат следвани. Това са основи базови неща, които всеки производител на растения трябва да знае. Самата преработка трябва да бъде направена в дестилерия, която е съобразена с изискванията за преработка на етерични масла. Смятам, че специалисти в България има, просто трябва да бъдат ангажирани и да бъдат част от този процес.
Веселина Баджелова от Института по розата намира причините в повишения интерес към лавандулата първо в това, че растението е лесно за отглеждане:
Тя понася и засушаване, не е толкова вцискателна към почвата, добре е да бъде аерирана, да бъде даже леко алкална, няма такива претенции към терена, може да бъде отглеждана и на по-високи и неравни места. Общо взето благодатна култура откъм агротехника и растителна защита. И най-важното- лавадулата е култура, която подлежи на биологично отглеждане. Напоследък много широко навлиза биологичното масло от лавандула, има го на пазара и е доста по-скъпо от конвенционалното.
Диян Димитров е един от тези производители, които доказват, че и в Северна България, спазвайки правилата на отглеждане на растението, добивите са добри, а качеството на маслото не отстъпва.Той има 300 декара с лавандула в село Калина, община Генерал Тошево.
Аз съм с техническо образование. Имахме си земята и решихме да я обработваме. И тъй като лавандулата първо ни привлече с красотата си и за да почнеш да го правиш първо е желанието, печалбата си идва после. Трябва да имаш и сърце, да работиш от сърце. Първите стъпки са отглеждането, създаването на посадъчен материал, една голяма част от него купихме от Южна България, от Казанлък, една част си направихме тук. По принцип това е печеливш отрасъл, но става въпрос на труд. Не може да сетиш в офиса и да си смяташ парите без да се трудиш. Паричките идват след като си свършил работата си.
Когато говорим за лечебните растения изобщо в повечето случаи нашите производители все още не добавят стойност чрез допълнителната преработка на растенията и предлагането на крайни продукти, а не а суровина. Данните, предоставени ни от фондация „Информация и природозащита" сочат, че лечебните растения се изнасят сушени - цвят, стрък, листа, плод или замразени. Затова цената, която постигат производителите е по-ниска - средно 1 400 евро за тон. Страни със силно развита преработваща индустрия, които продават билките след преработка постигат средна цена за Франция, например- 4 950 евро, 7 700 евро за Швейцария или 20 810 долара за Япония. Тази статистика не се отнася за лавандулата, казва Николина Узунова:
В България имаме създадени мощности за преработка на огромни количества етерично-маслени растения. Даже тези мощности не са натоварени въпреки оргомния интерес към етерично-маслените култури. Самите масла н еса краен продукт, те са суровина за производство на козметика, хранитени добавки, медицината... Това са ниши, в които отделните производители се вписват. Лавандуловото масло няма как да бъде повече преработено от това, което се преработва.
Диян Димитров от скоро е направил своя дестилера -
Няма да се съобразяваме с други условия. Влизаме, когато е най-удобно за нас, прибираме в най-добрите условия и независимостта ни носи по-добри приходи и печалби.
Лавандуловата кампания в страната първенец по износ и производство завърши. И тази година, въпреки дъждовното време, виждаме, че потенциалът е голям. А популярността на културата се определя и от добрите възможности за печалба, доброто качество на българското лавандулово масло и в резултат -на желанието на повече български и чужди фирми да го влагат в продуктите си. Това дава оптимизъм за развитие на сектора, в който сега, след кампанията по прибирането на лавандулата и добиването на масло следва рекапитулацията и подготовката за следващата. И както казва Диян Димитров - много малко са тези, които биха изоставили това производство, защото в него се вижда перспектива.
Автор: Даниела Якова
Източник: БНР , 04 септември 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
05 август 2024 г.
Готвене с диворастящи растения
Кулинарна работилница с археологически привкус Посещение на средновековния град Мисионис Дати на провеждане: 06 - 08 септември
05 август 2024 г.
Работилница за приготвяне на маджун (петмез) от захарна метла
Вход свободен Дати на провеждане: 19-22 септември 2024 г. Скъпи приятели, за поредна година екипът на Фондация Ботаника Лайф
24 юли 2024 г.
Практически уъркшоп „Малка пермакултурна градина" с Наталия Маринова в общностен център Негушево
Общностен център Негушево Ви кани на две събития тази събота 27-и юли.Място: Старото училище в село Негушево (само на 30 км от
