Писмо от ДАЗД във връзка с позицията на НМД за броя на децата в центровете за настаняване от семеен тип

Г-ЖА ТАНЯ РАДОЧАЙ

ОФИЦИАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ

НА УНИЦЕФ ЗА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ГЕОРГИ БОГДАНОВ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕТОР НА НМД

Г-ЖА СОНЯ ВЛАДИМИРОВА

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА БАЛИЗ

Г-ЖА ТЕОДОРА ПИРАЛКОВА

ЧЛЕН НА УС НА НАЦИОНАЛЕН

АЛИАНС „УСМИХНИ СЕ С МЕН"

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Бих искала да ви уверя в своята удовлетвореност от активната позиция, която заемате в дебата за бъдещето на децата и младежите с увреждания от специализираните институции в България.

Правителството пое своя ангажимент по отношение на реформата за грижи за децата и процеса на деинституционализация. Още през февруари 2010 г. прие Националната стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в Р България". По този начин заяви ясната политическа воля за цялостна реформа в системата за грижи за деца и заложи разбирането за първостепенната важност на дейностите за предотвратяване на настаняването на деца в специализирани институции. За постигането на целите на Визията Министерският съвет одобри през октомври 2010 г. План за действие, който предвижда да бъдат реализирани 5 проекта в рамките на 10 години. Още в края на 2009 г., когато беше обсъждан проектът за Визия, се взе решение, че реформата и деинституционализацията ще стартира с децата с увреждания от институциите,които санай-уязвими и в най-тежка степен на социална изолация.

Според Плана за действие основната резидентна услуга в общността за децата с увреждания от домовете е център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ). Според анализа, направен в Плана, индикативно са определени следнитеалтернативи за децата с увреждания:

·От настанените 1 376деца и млади хора в институциите за деца с увреждания, 420 са вече младежи и имат нужда от настаняване в ЦНСТ (35 ЦНСТ)

·От децата, които са956,5% (50) могат да се върнат в семействата си с помощ (NB подкрепящите услуги се осигуряват от услугите, създадени за заместване на институциите за бебета);

·Отобщия брой на децата - 956,10% могат да бъдат настанени в специализирана приемна грижа (изискваща 100 специализирани приемни семейства)

·Оставащите 85% (850) ще се нуждаят от настаняване в услуги от резидентен тип (70 ЦНСТ)

·Ето защо за децата и младежите са необходими общо 105 ЦНСТ.

·Във всяка област има нужда от услуги за дневна грижа и защитени жилища.

По отношение на издръжката на услугите и необходимия персонал още в Плана за действие е калкулирано, че броят на постоянно настанените деца/младежи в един ЦНСТ е 12.

В работната група, създадена със заповед на министъра на труда и социалната политика по изготвяне на Плана за действие участваха представители на държавни институции[1] и представители на УНИЦЕФ, Национална мрежа за децата и Националното сдружение на общините в Република България. Допълнително Планът за действие беше изпратен за коментари към представители на двете дирекции в Европейската комисия – Генерална дирекция „Регионално развитие" и Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и включване". В окончателния вариант на Плана бяха отразени забележките и коментарите на различните участници.

През юни 2010 г. стартира и първият проект „Детство за всички", който се изпълнява от Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/ в партньорство с Министерството на труда и социалната политика /МТСП/, Агенцията за социално подпомагане /АСП/ и Министерство на здравеопазването /МЗ/. Целта му е да се планират и приложат конкретни и ефективни мерки за реална деинституционализация на децата с увреждания над 3-годишна възраст, настанени в 24 специализирани институции за деца с увреждания (ДДУИ) и 31 дома за медико-социални грижи (ДМСГД).

Според проекта всички институции за деца с увреждания трябва да бъдат закрити до 2014 г., когато ще бъде осигурен пълният капацитет на нови услуги в общността. Предвижда се финансирането за новата социална инфраструктура да бъде осигурено от Оперативна програма «Регионално развитие» и Програмата за развитие на селските райони.

В периода 10 септември – 15 октомври 2010 г. в рамките на дейност 2 от проект „Детство за всички", финансиран по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси", беше направен преглед и анализ на оценките на потребностите на децата с увреждания над 3 г. в ДМСГД и на всички деца и младежи с увреждания, настанени в ДДУИ и дома за деца с физически увреждания (ДДФУ) в страната. Целта на оценката е да се планира набор от конкретни услуги в общността, които да заменят институционалната грижа. Бяха оценени 1 797 деца и младежи, настанени в 24 ДДУИ и 31 ДМСГД (общо 55 специализирани институции), 890 деца и 400 младежи (общо 1 290) от ДДУИ и ДДФУ и на 507 деца над 3 г. възраст, настанени в ДМСГД.

В процеса на оценяване бяха ангажирани 111 социални работници от ОЗД, 28 лекари от РЦЗ, по един представител на специализираните институции, 17 специалисти с различен опит при предоставянето на услуги за деца с увреждания в общността, 25 местни координатори, 3-ма национални консултанти. Екипите за оценка работиха по специална методика, която се базира на взаимодействие с детето, наблюдение върху физическото и психическото му развитие, интервю с персонала. Акцент в тази оценка е съобразяване с нуждата на всяко конкретно дете от резидентна услуга (къде ще живее) и от съпътстващи услуги (свързани сразвитие на способностите на детето, терапия, обучение, здравни грижи, в близост до близки и важни за детето хора).

Членовете на Националното звено за деинституционализация, съвместно с местните координатори и членовете на мултидисциплинарните екипи за оценка обсъдиха и анализираха потребностите на всяко дете и младеж, така че да бъдат разработени експертни и мотивирани предложения за набор от услуги, съобразени с индивидуалните потребности и възможности на децата и младежите. По този начин беше създадена конкретна рамка, включваща необходимите по вид и количество услуги.

След идентифициране и планиране на необходимите резидентни и съпътстващи услуги в общността, алтернативни на институционалната грижа е разработена „Карта на услугите" на национално ниво, касаеща замяната на институционалната грижа за общо 1797 деца и младежи от посочените по-горе домове, която карта бе предоставена на Министерство на регионалното развитие и благоустройство и на Министерството на земеделието и храните, от които програми се очаква да бъдат финансирани инфраструктурните дейности.

Разработената карта включва услуги за2 076 деца и младежи, тъй като е необходимо да бъдат предвидени и планирани потребностите на децата, които ще навършат 3 години след януари 2011 г. от ДМСГД и на децата и младежите от общността[2].

Предвидената карта на услугите включва предложения за брой необходими резидентни услуги и съпътстващи услуги. Необходимо е на територията на страната да бъдат изградени 149 центъра за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) всеки с капацитет до 14 деца. Във всеки център за настаняванеот семеен тип е планирано настаняването на 12 деца, като е предвидена възможността да се настаняват допълнително по 2 деца/младежи от общността по спешност. Предвиждането на свободни места се свързва и с това, чевсе още има деца, които се нуждаят от рездзидетна грижа, докото се изгради системата от услуги за превенция на изоставянето им.

ЦНСТ трябва да бъдат изградени съгласно стандартите за достъпна архитектурна среда. Във всеки от центровете в областните градове трябва да се предвидят места за деца/младежи с можествени увреждания, които се нуждаят от специфични грижи. Необходимо е също така да бъдат изградени 36 защитени жилища за младежи и 149 нови ЦНСТ с общ капацитет 2086 места;

При изготвяне на националната карта за всички деца и младежи от целевата група са взети предвид следните фактори:

·информация от оценката;

·месторождение на детето;

·налична информация в ДСП/ОЗД за биологични родители, близки и роднини и наличие на контакти с детето;

·наличие/ липса на услуги в дадено населено място или регион;

·оценка на здравния статус, начина на хранене и прием на течности на определени приоритетни групи деца и младежи;

На база планираните резидентни услуги АСП определи необходимите съпътстващи услуги, като взе предвид информацията за капцитета и заетостта на дневните центрове за деца с увреждания (ДЦДУ) и центровете за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ), които към момента функционират в страната. Картата на необходимите съпътстващи услуги отразява потребностите на децата и младежите с увреждания от специализираните институции, както и необходимите услуги, които да подкрепят общността за превенция на институционализацията.

В ръководството на АСП за предоставяне на услугата ЦНСТ, броят на децата в ЦНСТ е определен между 6 и 15 деца, като решение за капацитета на конкретния център се взема обосновано от общинския съвет в зависимост от конкретните потребности на общината. Това решение се изпълнява след консултиране с Министерство на финансите.

Предвиденият капацитет за един ЦНСТ по проекта „Детство за всички" е 12 деца/младежи. Във всеки етап от реализиране на реформата (изработване на Визията, Плана за действие, насоките за проекта Детство за всички[3]) беше осигурена дискусия с всички заинтересовани страни. Бяха взети предвид всички предложения за промени, но отчитайки реалностите, свързани с икономическите, финансовите и социалните условия в България, някои от направените предложения не могат да бъдат приети и реализирани към настоящия момент. Имайки предвид конкретния брой деца и младежи, които са оценени и предвидения брой ЦНСТ, не се предвижда реално настаняване на повече от 12 деца във всяко ЦНСТ. Ако не бъде осигурена алтернативата за свободни места, е налице реален риск при изоставяне на дете с увреждане в следващите 4 години, то да бъде настанено в друг вид институция или болнично заведение, което няма да е в най-добър негов интерес.

Също така е необходимо да се отбележи, чедеинституционализацията е динамиченпроцес и това е само начален етап, съобразен с днешните реалности и финасови възможности на Р България.

Ето защо сега не може да бъде прието предложението за изграждането на ЦНСТ с капацитет от 8 до 10 деца. По-скоро към това ще се стремим във времето. За да аргументирам позицията си, предлагам анализ на следните варианти, съобразени с действащите нормативни разрпоредби / Методика за ЦНСТ и Методика за численост на персонала/:

ВАРИАНТ 1

При капацитет 12 деца и младежи в ЦНСТ и коефициент от 0,8 за численост на персонал, общият брой на персонала е 9,6. При трисменен режим на работа при децата ще има по 3-ма души персонал на смяна. Това е максималният теоретиченброй персонална смяна, без да се отчита възможността за придружаване на деца при специалисти, лечебни заведения, отдих, отпуск и болнични на персонала.

ВАРИАНТ 2

При капацитет 10деца и младежи в ЦНСТ и коефициент от 0,8 за численост на персонал, общият брой на персонала е 8. При трисменен режим на работа при децата ще има по 2,6 персонал на смяна.

ВАРИАНТ 3

При капацитет 8 деца и младежи в ЦНСТ и коефициент от 0,8 за численост на персонал, общият брой на персонала е 6,4. При трисменен режим на работа при децата ще има по 2-ма души персонал на смяна.

В общия брой персонал се включват от 1 до 2 души, които не полагат пряка грижа за децата (управител на ЦНСТ, поддръжка, специалист).

Според Кодекса на труда персоналът в ЦНСТ трябва да работи максимум по 7 часа на ден. За да се направи график всеки един от детегледачите работи 1 час, който се заплаща допълнително.

Изводи:

От изброените по-горе варианти е видно, че за да бъде качествена резидентната грижа при сега съществуващите условия в България, най-добрият баланс е при капацитет 12 деца и при условие че:

1.Са налични съпътстващи услуги в зависимост от потребностите на децата

2.Повишаване на коефициента за определяне числеността на персонала от 0,8 на 1;

3.Услугите на територията на една община да се разглеждат в цялост – един доставчик да управлява повече от една услуга.

При вариант 3 графикът не позволява грижата да бъде качествена по следните причини:

1.по време на смяна за всичките 8 деца трябва да се грижи един човек;

2.дори при наличие на съпътстващи услуги, придружаването на дете до услугата няма да бъде възможно предвид т. 1.

Предложеният оптимален брой деца и младежи в ЦНСТ е съобразен с конкретните специфики на целевата група на Операция „Да не изоставяме нито едно дете", както и с оглед на обстоятелството, че след приключване на проектния етап на услугите, ще се търси устойчивост на услугите от националния бюджет[4].

Изискванията за кандидатстване по схема за безвъзмездна финансова помощ BG161PO001/1.1-12/2011 «Подкрепа за деинституционализация на социлани институции, предлагащи услуги за деца в риск» са в пълно съответствие с националните стратегически документи (Визията и Плана за действие) и в унисон с духа на планираните реформи в грижата за децата в България. Поставените изисквания за функционалност на сградите кореспондират с концепцията за ЦНСТ не само по отношение на сградата и броя на децата в нея, но са ориентирани към организиране на грижата за децата, които живеят там. ЦНСТ следва да бъде само място за живеене в среда, близка до семейната, което позволява на децата да ползват съпътстващи услуги в общността (социални, здравни и образователни). Без осигуряване на тези съпътстващи услуги, независимо от броя на децата в ЦНСТ, има висок риск да се институционализира модела на грижа, което ще лиши децата от възможността за индивидуално развитие и пълноценна интеграция в обществото. Именно в този контекст националната карта по проект „Детство за всички" включва изграждането не само на нови резидентни услуги, но и на съпътстващи социални услуги и изграждане на връзки с образователни и здравни услуги, които са налични в общността.

Предложените изисквания за функционалност на сградата имат за цел да предотвратят реконструкциите в сградите на старите домове (което със сигурност не би се приело като ефективна деинституционализация), както и да осигурят гаранции за достъпност и функционалност.

Следвайки приложените модели препоръчваме да се спазват следните принципи:

1.Независимо пространство и самостоятелен вход за всяка група деца.

-това е условие всяка група да функционира относително независимо;

-в бъдеще дава възможност пространството да бъде формално отделено, да бъде преструктурирано и при необходимост там да бъде организирана друга услуга в общността.

2.Достъпни общи пространства и дворни места;

3.Осигуряване на „топла" връзка между пространствата;

4.Помещенията да се боядисат в различни пастелни тонове в зависимост от типа помещение;

5.Да се вземат предвид различните варианти на всяка скица предвид особеностите на терена, без това да нарушава функционалността.

Проектът „Детство за всички" предвижда паралелно с изграждането на необходимата инфраструктура да се работи в посока проучване на възможностите за реинтеграция на децата в семействата им и ще се предприемат действия за разширяване обхвата на приемната грижа, като ще се прилагат различни подходи за насърчаване на хората от общността да подкрепят развитието на заместващата семейна грижа като те самите станат приемни родители. В този смисъл, ако след построяването на инфраструктурата има деца и младежи, които са реинтегрирани и/или настанени в приемна грижа, и останат свободни места, ще се включи изпълнението на другите проекти, насочени към извеждане на децата от домовете за деца лишени от родителска грижа, за които семейната грижа не е подходяща алтернатива.

Тези процеси ще бъдат подкрепени от цялостното изпълнение на Плана за действие и предстоящите проекти, които следва да започнат да се реализират през 2011г. (проект за развитие на услугите за превенция, проект за развитие на приемната грижа, проект за кариерно развитие на социалните работници, проект за развитие на регионалното планиране на социалните услуги и др.).

Сериозни предизвикателства пред реформата са рискът, че ще стартира разрушаването на една система, без да е доизградена докрай новата, която пълноценно ще я замени, както и възможността за възпроизвеждане на старите модели в новите услуги. Възможните решения с оглед преодоляване на тези рискове е именно приетото разбиране, че ЦНСТ е само място за живеене и че следва да се осигурят съпътстващи услуги. На второ място изключително важна е организацията и качеството на грижа от самите хора, които са ангажирани в услугите за тези деца. На последно място отношение може да има и сградата, която дава възможност за индивидуализация и социално взаимодействие. Именно поради това и с оглед на факта, че се предвижда над 80 общини да участват, предлагаме да бъдат определени няколко типови модели за изграждане на ЦНСТ, които местните власти да следват. Те са обвързани с изискването за ново строителство и функционално разпределение на помещенията, за да може в максимална степен дори и архитектурно за децата и младежите с увреждания да бъде осигурена достъпна среда, близка до семейната.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Считам, че деинституционализацията е реформа, която крие много предизвикателства и в хода на изпълнението на проектите е изключително важно да бъдат вземани решения, които са в най-добър интерес на конкретните деца, които ще бъдат деинституционализирани при балансирана промяна в системата, с оглед да бъдат изключени или минимизирани рисковете. В този смисъл, не е възможно да се мисли в България в началото на реформата да бъдат приложени модели, които страните, преминали по този път, са постигнали в края на реформата.

В заключение бих желала да припомня, че много страни членки не са затворили своите институции за деца и в този смисъл смятам, че поетият път от България би я наредил сред най-добрите европейски модели.

Уверена съм, че и занапред вашите организации ще участват с конструктивни предложения и споделяне на опит в трудния, но хуманен процес на деинституционализация на децата в Р България.

С уважение,

НАДЯ ШАБАНИ

ПРЕДСЕДАТЕЛ