НЕТОЧЕН И НЕСПРАВЕДЛИВ Е МЕХАНИЗМЪТ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА НАТОВАРЕНОСТ НА МАГИСТРАТИТЕ ВЪЗПРИЕТ В ИЗМЕНЕНИЯТА НА ЗАКОНА ЗА ...

Дейността на съдебната система в България се отчита на количествен принцип, който включва анализ на база брой дела съобразно утвърдени щатни бройки и действителната натовареност на база реално попълнени щатни бройки. Обемът на натовареност се определя от съпоставката между отделните институции на брой висящи дела в началото на  определен отчетен период, останали от предходен период, брой постъпили дела, разгледани и решени, включително прекратени, брой висящи дела в края на отчетния период.

Когато се определя показателя натовареност на съда, следва да се отговори на въпроса – спрямо какво се преценява натовареността?

За да се определи разумното натоварване с дела е необходимо да се съпостави дейността на равните по степен съдилища.

Когато причините за натовареността на определени съдилища или на съдилищата от равна степен в определен период от време са ясно определени, ще стане ясно защо делата се разглеждат в определен период от време, извън разумния срок, както и това защо съдебните актове се бавят в някои случаи?

Дали това се дължи на натовареността на съдебните органи или на действия на съдията?

Дали се касае за динамика в законодатeлството, демографски проблем, отделни икономически показатели, динамика и структура на престъпността характерна за съответния съдебен регион, достъпа на граждани до съдебните институции, материалната обезпеченост на органа на съдебната власт и др.?

            От особено значение при определяне на натовареността е и тежестта на делата, тяхната фактическа и правна сложност. 

Така например пет на брой наказателни дела от общ характер в Окръжен съд в по – слабо развит район, с по – нисък ръст на престъпност не са равни на пет на брой дела от общ характер в Окръжен съд – Бургас или Софийски градски съд, нито по фактическа и правна сложност, нито по обем. 

От статистическа гледна точка тези дела изглеждат равни по брой, но разглеждането им изисква различно време и усилия от страна на съдилищата и съдиите.

Имайки предвид казаното по – горе натовареността на магистратите трябва да се преценява, както по вида на делата, по тяхната по – голяма или по – малка сложност, така и по зависимостта на всеки съдебен район от съществуващите обществено – икономически обстоятелства.

Наличието на ясни общи и специални критерии за съдилищата по степени, по които може да се определи натовареността на отделните съдилища ще доведе до по – голяма гъвкавост при щатни и законодателни промени.

            Необходимо е да се ревизира статистиката по видове дела, тъй като някой от съдилищата образуват дела по молби, по които не следва да се образуват такива, което действие се отразява на количествения показател за натовареност на съдилищата.

За постигането на равномерна натовареност на съдиите се изисква и прецизиране на системата за разпределяне на делата на случаен принцип, отчитайки тяхната фактическа и правна сложност.

Необходимо е да се вземе предвид и персоналната натовареност на съдиите от съответните нива, която натовареност да включва освен пряката дейност по правораздаване, така и ангажираността им в семинари като обучители, участието им в комисии, изготвянето на анализи и становища от тяхна страна и др.

Въпросът за кадровото обезпечение със съдебни служители до момента е решаван индивидуално за всеки съд спрямо общ показател за съотношение магистрати/съдебни служители.

Изграждането на единен модел за администриране на съд ще спомогне за определяне на обективните критерии за натовареност и на съдебните служители и ще доведе до уеднаквяване на натовареността им.

            Преди да се прибегне до редуциране броя на съдилищата, броят на магистратите и съдебните служители по съдебни райони, следва да се дискутират предложенията изложени в Доклада на работната група към ВСС, както и предложенията на съответните органи на съдебната власт.

            Според становището на магистратите от Бургаския Окръжен съд, което е изпратено до компетентните органи по-рано, адекватни мерки за разтоварване, оптимизиране и модернизиране на съдилищата са:

Предвиждането на по-гъвкава система за командироване на съдии от съответния съдебен регион;

Обсъждането на нов НК, с който да се реализира идеята за разграничение между нарушения, постъпки и престъпления, както и въвеждане на диференцирани процедури за тяхното разглеждане;

Осъществяването на мониторинг за действието и прилагането на новия ГПК, в който  до постановяване на крайния съдебен акт, съдията произнася няколко съдебни акта в хода на делото, които не се отчитат.

            От друга страна Европейската комисия приканва към създаване на стратегия в областта на електронното правосъдие.

Този въпрос трябва да бъде законодателно и технологично уреден, тъй като електронното правосъдие значително ще облекчи администрирането или ще доведе до съкращаване на съдебна администрация, както и разходи. Ще се осигури бързо движение на книжата по делата и ще се добият много други предимства.

При определяне на показателите за натовареност на съд и натовареност на съдия, респ. прокуратури  и следствие, както в цялост, така и по нива, изисква да се посочи величина или мярка, спрямо които ще се определят показателите.

Например: Европейската комисия при изследването си на съдебните системи в Европа е приела като показател определен брой жители, като е отчела основните демографски и икономически данни.

България е около средно приетото число за брой на съдиите, падащи се на сто хиляди човека, също така е и в средната статистика и по отношение на брой съдилища на сто хиляди човека.

Въпреки това, в страната ни работата на съдебната система не отчита средни показатели на удовлетвореност и оценка за бързина от гледна точна на обществото.