Там, на края на коридора

Скоро посещавали ли сте тоалетната в училището на сина/дъщеря си? Най-вероятно не. Не защото не ви интересува, а просто защото не се сещате за това. В главата ви е успехът му/й по математика и домашното по литература, което писахте заедно предишната вечер. Разпитвате го/я подробно за предстоящото контролно по биология, а на учителите се обаждате, за да попитате дали взима достатъчно участие в час. Затова и няма как да разберете дали детето ви е едно от тези над 70 процента от българските ученици, които по една или друга причина се въздържат да използват тоалетната в училище.

Стряскащите данни са от анкетно проучване на Националната мрежа за децата(НМД) сред 789 ученици от 14 града в страната и малките населени места около тях. Основните проблеми, които децата посочват като причина да не използват тоалетната, са мръсотията, липсата на тоалетна хартия и незатварящите се врати (или липсата на такива). Топла вода има в по-малко от една пета от училищата на анкетираните, а тоалетна хартия – само в единични случаи. Така за децата, които нямат възможност да изтичат през междучасието до близкото кафене или магазин, последиците въобще не са за пренебрегване. Опасностите за физическото им здраве започват от инфекции и дехидратация и стигат до хепатит А и безплодие, а за психичното могат да се изразят в смущения в концентрацията, напрегнатост или дори депресия. "Аз също уча в училище, където условията на тоалетните не са много благоприятни. В 1 клас прекарах три много сериозни бъбречни инфекции, при третата се стигна до болница и това от една част се дължи на това, че стискам. Сега направиха ремонт но само смениха плочките", пише ученичка в сайта "Мнение от значение", който НМД отварят за коментари на деца по темата.

Важен, но неосъзнат проблем

"Стискането в училище може да се окаже най-големият здравословен риск – нито затлъстяването, нито насилието или дори злоупотребата с алкохол не са толкова разпространени", смята Михаил Стефанов, директор застъпничество и лобиране в НМД. Според него българското училище няма ангажимент към здравето на децата и гледа на себе си само като на образователна институция. Показателен е и фактът, че в училищата няма вече дори лекари. Парадоксът е в това, че с голямо закъснение в учебните програми бяха въведени няколко урока по здравно образование в часовете по човек и природа (и в по-горните класове биология). Така, докато в час учениците разбират например как хепатит А е болест на мръсните ръце, в следващия момент влизат в тоалетна, в която няма сапун и топла вода.

Извън София положението е още по-трагично. В много училища тоалетните са външни и липсват всякакви хигиенни условия. Проучване на Националния център за опазване на общественото здраве през 2008 г. установява например, че 44% от училищата в Кърджалийска област са с външни тоалетни, като в повечето случаи промивните устройства не работят. (През 2008 г. влизат в сила делегираните бюджети и част от училищата в България отделят все пак средства за ремонт на санитарните възли.)

Министерството на здравеопазването и регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) пък в немалко случаи са снизходителни към училища, които не спазват условията за хигиена. Ако изпълняват както трябва задачите си обаче, това неминуемо би довело до резултат. Както например през септември 2010 г., когато РИОКОЗ – Пловдив, предупреждава десетина училища, че ще ги затвори заради лоши санитарни условия. Всичките подобряват състоянието на тоалетните преди началото на учебната година.

Познатото зло

Основна причина за лошото състояние на тоалетните са както обикновено недостатъчните средства в бюджетите на училищата. По изчисления на архитекти пълен ремонт на една вътрешна училищна тоалетна струва около 28 хил. лв., а пристрояване на нова – от 40 до 57 хил. лв. Такива суми могат да отделят от бюджетите си само големи училища, тъй като финансирането зависи от броя ученици. По-големият проблем обаче идва при поддръжката на новите санитарни възли. Директорът на 51 СОУ в София Асен Александров разказва, че само за консумативи училището отделя около 200 лв. на месец (как Александров решава проблема с тоалетните в 51 СОУ – в карето). Като се прибавят счупените умивалници, спуканите тръби и надрасканите стени, положението става сериозно.

Постоянното оплакване от липсата на средства обаче няма да промени положението. Промяна може да има само тогава, когато всички замесени страни се откажат от архаичното мислене, че пари се дават "на калпак", и започнат да търсят алтернативни начини за финансиране. Общините например могат да кандидатстват с проекти по оперативните програми на ЕС, образователното министерство да обявява конкурси и да финансира спрямо резултати и добри идеи, а училищата да се състезават за допълнителни средства. Не е и задължително финансирането за ремонт и поддръжка на тоалетните да идва единствено от един източник. Министерството може да отпуска само част от средствата, и то чак след като общината и самото училище са осигурили вече своите части. Това най-малкото би мотивирало кметовете и директорите да бъдат по-предприемчиви и да търсят сами източници на финансиране, вместо да чакат средствата да се появят сами.

Вместо наказан до стената

По отношение на опазването на тоалетните вариантът не е единствено в това дежурните учители да се превръщат в полицаи, а провинилите се ученици (ако бъдат хванати) да понасят тежки наказания. В пилотен проект с няколко училища в Стара Загора например, фондация "Земя завинаги" решава да включи децата в процеса на ремонт на санитарните възли и се допитва до тях за това как да изглеждат тоалетните. Учениците се вдъхновяват и правят много предложения, като например това да има музика. Ефектът е впечатляващ – децата спират да рушат новите тоалетни, защото са били въвлечени в създаването им. В училища в САЩ пък родители и деца правят заедно мозайки от цветно стъкло в тоалетните. Решение има и на проблема с драскането по стените (което не е задължително нещо лошо, ако децата по този начин изразяват себе си). В тоалетните могат например да се сложат специални платна, върху които да се рисува или драска.

Друг механизъм за опазване би могло да бъде отказването от остарялата вече практика учителите да посещават различна (и по-добре поддържана) тоалетна. Изследването на НМД показва, че тоалетните може и да не се използват по предназначение, но за сметка на това са скрити места за редица други дейности. Около две трети от анкетираните ученици са били свидетели на употреба на алкохол, цигари и дрога, както на случаи на насилие и увреждане на материалната база именно в тоалетните. Ако учениците знаеха, че в следващия момент в тоалетната може да влезе и учител, може би щяха да се замислят, докато палят цигара. Още повече че съвсем не е честно тоалетните на учителите да изглеждат в пъти по-добре от тези на децата. "Не съм против това учителите да имат отделни тоалетни, но искам условията в нашите тоалетни да са като в техните!", пише ученичка в сайта на НМД.

Добрата новина е, че все пак нещо започва да се случва по темата. От края на миналата година има вече няколко инициативи и междуведомствени срещи по въпроса. В момента РИОКОЗ пише нова наредба за състоянието на санитарните възли, която ще задължи училищата да осигурят тоалетни чинии и ще даде предписания за поддръжката им. Отговорните за проблема министерства пък се събират, за да изготвят план за решение на проблема и да намерят начин да заделят средства от следващия бюджет. Говори се и за стандарти за училищни тоалетни, така както има за такива в бензиностанции и ресторанти.

"Ако голяма част от обществото припознае проблема, родителите ще започнат да инспектират санитарните възли в училищата на децата си, учениците ще сигнализират при лошо състояние на тоалетните, а директорите ще осъзнаят, че това е част от техните отговорности", смята Михаил Стефанов. Идеята е да започнем да говорим за тези помещения, когато истински се налага, а не само когато чуждестранни художници изобразяват България по този начин.

Има начин

През 2006 група ученици от Франция идват на обмен в столичното 51 СОУ "Елисавета Багряна". Децата са толкова потресени от състоянието на санитарните помещения, че прескачат през междучасията до съседния магазин, за да използват тоалетните там. Това кара учителите да осъзнаят проблема и директорът Асен Александров решава, че тоалетните ще са следващият голям приоритет на училището. "Докато не го обявиш за приоритет, няма шанс нещо да се промени", категоричен е той. Александров получава 25 хил. лв. финансиране от общината, което обаче стига за ремонт на тоалетните само на един от етажите. Липсата на лоша миризма по коридорите и необичайният блясък на стените в тоалетната дават голям ефект – учителите са щастливи и горди, а учениците се струпват на опашка пред новите санитарни помещения. От следващата година директорът продължава с обновяването и на следващите етажи, като този път финансирането се разделя между училището и настоятелството. В 51 СОУ има вече дори тоалетна за инвалиди, финансирана по проект на образователното министерство.

Асен Александров си е научил урока – всичко в тоалетните се прави така, че да е здраво и да издържа повече време. Тоалетната хартия, която иначе се е простирала по цялата дължина на коридора, е заменена с единични салфетки. Сапуните, които в началото са били увивани с марля и завързвани за мивките, вече са течни. Консумативи се държат освен в тоалетните и при самите учители, особено на по-малките деца. Огледалата са по 4 лв., но така или иначе вече, вместо да се чупят, предизвикват възхищение, особено на момичетата в училището. Всяка ваканция пък се отделят средства за пребоядисване на вратите на тоалетните, защото директорът вярва в примера на кмета на Ню Йорк Рудолф Джулиани, който намалява антисоциалното поведение в града и дори случаите на дребна неорганизирана престъпност с помощта на кампания за изчистване на града от графити, следи от вандализъм и мръсотия. "В един момент ти идва да се откажеш – когато видиш, че часове след като си направил нещо, то вече е разрушено или липсва. Трябва обаче да имаш търпение, защото това е възпитателен процес, децата се учат", казва Александров.

Източник: Национална мрежа за децата, 15.02.2011