Най-универсалното изкуство „говори" на езика на хората от целия свят
07 ноември 2014 г.
Д-р Надежда Савова-Григорова е основател и председател на Международния съвет на самодейните средища - мрежа от културни центрове, създадена в над 50 страни на 5 континента. Един от най-известните проекти на Съвета е програмата "Мрежа Хлебни Къщи", която чрез изкуството на месенето събира заедно различни хора и помогa на различни социални прослойки да се адаптират към нелекия съвременен живот.
Д-р Григорова ще бъде един от лекторите на първия форум за социална промяна чрез емпатия EMPATHEAST, който ще се състои в Пловдив между 14 и 16 ноември. Организаторите от „Фабрика за идеи" обещават, че в рамките на три дни част от най-добрите световни и български иноватори и социални предприемачи ще разкажат за устойчивите модели, които могат да запълнят социалните дефицити и да реорганизират средата, така че да допринесат за общо благо.
Надежда Григорова ще сподели своя практически опит в създаването българския модел на социално предприятие на 15 ноември в рамките на EMPATHEAST.
Надежда, кое Ви провокира да създадете подобна мрежа и колко време Ви отне да я развиете?
Създадох Международния съвет на самодейните средища, докато пишех дисертацията си в "Принстън". Темата беше: "Изкуство и социална промяна", като разглеждах ситуацията в три различни държави - България, Куба и Бразилия. Изследвах влиянието, което имат общностните културни центрове в бедните квартали. Оттам се вдъхнових да създам световна мрежа на такива центрове. По време на изследването установих, че има необходимост подобни институции да се свържат помежду си и да си сътрудничат, обменяйки полезни практики.
Постепенно с годините откривах все повече и повече мрежи и центрове по света. В някои от тях дори съм провеждала обучения по специфичните творчески методи, свързани с правенето на хляб като изкуство и метод за социална интеграция. През 2009 г. създадох първия културен център "Хлебна къща" в Габрово. Там започнахме да развиваме практиката „общностни месения на хляб", като тази дейност беше съпътствана от различни видове изкуство - театър, поезия, музика, рисуване, керамика, шиене и др.
Защо точно хляб?
Защото за мен хлябът е най-универсалното изкуство. Той „говори" на езика на хората от целия свят, независимо към каква социално-икономическа или културна прослойка принадлежат. Месенето му не изисква специален талант и на практика всеки човек, независимо от пол и възраст може да се включи. Практиката е в подобни смесени събития да интегрираме и хора, които излизат от институциите: сираци, изоставени възрастни хора, бежанци, жертви на домашно насилие, хора с увреждания и др. Заниманията са творчески, защото от тестото могат да се направят невероятни неща. Например правим кукли от хляб и през това време разказваме истории, импровизираме сюжети от социален театър за решаване на местни проблеми. А най-хубавото е, че накрая това, което сме произвели, се споделя и изяжда.
Какво според Вас е директното влияние върху хората, които се включват в тези инициативи? С какво конкретно се променя животът им?
На първо място се създават неочаквани и много ценни социални контакти. Хората, които се включват в месенето, няма как да се срещнат иначе. А ние предлагаме отлична среда, най-вече защото събитията ни са регулярни и създават пространство, в което действа искреността и се споделят в чист вид човешки взаимоотношения. Хората се отпускат, заедно творят и се наслаждават на своя труд. Провеждаме и терапевтични сесии с психолози за хора с ментални проблеми или физически увреждания и наричаме това „Хлебна арт терапия".
От един малък културен център в Граброво, Вашата инициатива прераства в мрежа, която се разпростира в други градове и става модел за социално предприятие. Как успяхте да развиете този процес и да вдъхновите толкова много хора?
Методите на „Хлебната къща" вече вдъхновиха хора в повече от 10 града в България и в над 15 страни по света, включително в Африка, Азия, Северна и Латинска Америка. Те започнаха да организират общностни месения и дейности в различни бедни квартали. Някои от колегите дори съм обучавала лично, а други разбраха за методите ни чрез интернет.
С времето осъзнахме, че не може вечно да сме зависими от проектно финансиране и така развихме модел на самоиздържащо се социално предприятие - „Хлебна къща-фурна" в Габрово. Там обучаваме и наемаме хора от уязвимите групи, с които сме работили в общностните месения и същевременно провеждаме такива безплатни инициативи с цел още по-добра социална интеграция. Такива къщи-фурни вече има в Пловдив, Търново, Златарица и с. Лобош, а от ноември ще отворим и в София.
Значимият успех за нас е, че моделът води началото си от България и вече е припознат в други страни. Следващият град, в който предстои откриването на къща-фурна, както и работа по други партньорства по програмата 2019 е Матера - италианската Столица на културата 2019.
Заедно с Вашата инициатива ще бъдете част от първия форум за социална промяна чрез емпатия EMPATHEAST. Какво да очакват гостите на събитието в Пловдив?
Моето участие във форума ще бъде в две части. Първо лекция за това що е то социално предриятие. В концептуалната част ще засегна теми, основаващи се на курсовете по социално предпиемачество, които се преподават в „Принстън". В същото време ще споделя от първа ръка моя практически опит през годините в създаването на специфичен български модел на социално предприятие и потенциален социален франчайз.
Същия ден ще проведем и работилница, в която с екипа ми ще представим методите "Театър на трохите" и Bread building - тийм билдинг за комапнии и организации, който стимулира корпоративната социална отговорност, тъй като всички приходи финансират нашите безплатни социални дейности.
Д-р Григорова ще бъде един от лекторите на първия форум за социална промяна чрез емпатия EMPATHEAST, който ще се състои в Пловдив между 14 и 16 ноември. Организаторите от „Фабрика за идеи" обещават, че в рамките на три дни част от най-добрите световни и български иноватори и социални предприемачи ще разкажат за устойчивите модели, които могат да запълнят социалните дефицити и да реорганизират средата, така че да допринесат за общо благо.
Надежда Григорова ще сподели своя практически опит в създаването българския модел на социално предприятие на 15 ноември в рамките на EMPATHEAST.
Надежда, кое Ви провокира да създадете подобна мрежа и колко време Ви отне да я развиете?
Създадох Международния съвет на самодейните средища, докато пишех дисертацията си в "Принстън". Темата беше: "Изкуство и социална промяна", като разглеждах ситуацията в три различни държави - България, Куба и Бразилия. Изследвах влиянието, което имат общностните културни центрове в бедните квартали. Оттам се вдъхнових да създам световна мрежа на такива центрове. По време на изследването установих, че има необходимост подобни институции да се свържат помежду си и да си сътрудничат, обменяйки полезни практики.
Постепенно с годините откривах все повече и повече мрежи и центрове по света. В някои от тях дори съм провеждала обучения по специфичните творчески методи, свързани с правенето на хляб като изкуство и метод за социална интеграция. През 2009 г. създадох първия културен център "Хлебна къща" в Габрово. Там започнахме да развиваме практиката „общностни месения на хляб", като тази дейност беше съпътствана от различни видове изкуство - театър, поезия, музика, рисуване, керамика, шиене и др.
Защо точно хляб?
Защото за мен хлябът е най-универсалното изкуство. Той „говори" на езика на хората от целия свят, независимо към каква социално-икономическа или културна прослойка принадлежат. Месенето му не изисква специален талант и на практика всеки човек, независимо от пол и възраст може да се включи. Практиката е в подобни смесени събития да интегрираме и хора, които излизат от институциите: сираци, изоставени възрастни хора, бежанци, жертви на домашно насилие, хора с увреждания и др. Заниманията са творчески, защото от тестото могат да се направят невероятни неща. Например правим кукли от хляб и през това време разказваме истории, импровизираме сюжети от социален театър за решаване на местни проблеми. А най-хубавото е, че накрая това, което сме произвели, се споделя и изяжда.
Какво според Вас е директното влияние върху хората, които се включват в тези инициативи? С какво конкретно се променя животът им?
На първо място се създават неочаквани и много ценни социални контакти. Хората, които се включват в месенето, няма как да се срещнат иначе. А ние предлагаме отлична среда, най-вече защото събитията ни са регулярни и създават пространство, в което действа искреността и се споделят в чист вид човешки взаимоотношения. Хората се отпускат, заедно творят и се наслаждават на своя труд. Провеждаме и терапевтични сесии с психолози за хора с ментални проблеми или физически увреждания и наричаме това „Хлебна арт терапия".
От един малък културен център в Граброво, Вашата инициатива прераства в мрежа, която се разпростира в други градове и става модел за социално предприятие. Как успяхте да развиете този процес и да вдъхновите толкова много хора?
Методите на „Хлебната къща" вече вдъхновиха хора в повече от 10 града в България и в над 15 страни по света, включително в Африка, Азия, Северна и Латинска Америка. Те започнаха да организират общностни месения и дейности в различни бедни квартали. Някои от колегите дори съм обучавала лично, а други разбраха за методите ни чрез интернет.
С времето осъзнахме, че не може вечно да сме зависими от проектно финансиране и така развихме модел на самоиздържащо се социално предприятие - „Хлебна къща-фурна" в Габрово. Там обучаваме и наемаме хора от уязвимите групи, с които сме работили в общностните месения и същевременно провеждаме такива безплатни инициативи с цел още по-добра социална интеграция. Такива къщи-фурни вече има в Пловдив, Търново, Златарица и с. Лобош, а от ноември ще отворим и в София.
Значимият успех за нас е, че моделът води началото си от България и вече е припознат в други страни. Следващият град, в който предстои откриването на къща-фурна, както и работа по други партньорства по програмата 2019 е Матера - италианската Столица на културата 2019.
Заедно с Вашата инициатива ще бъдете част от първия форум за социална промяна чрез емпатия EMPATHEAST. Какво да очакват гостите на събитието в Пловдив?
Моето участие във форума ще бъде в две части. Първо лекция за това що е то социално предриятие. В концептуалната част ще засегна теми, основаващи се на курсовете по социално предпиемачество, които се преподават в „Принстън". В същото време ще споделя от първа ръка моя практически опит през годините в създаването на специфичен български модел на социално предприятие и потенциален социален франчайз.
Същия ден ще проведем и работилница, в която с екипа ми ще представим методите "Театър на трохите" и Bread building - тийм билдинг за комапнии и организации, който стимулира корпоративната социална отговорност, тъй като всички приходи финансират нашите безплатни социални дейности.
Източник: Дарик нюз , 06 ноември 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
01 ноември 2016 г.
Офелия Кънева, ДАЗД: 2016 г. завършва със значителен успех в синхронизирането между органите по закрила на детето и дава едно много амбициозно начало на работата през новата 2017 г.
Офелия Кънева-председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с третото п
01 ноември 2016 г.
Честит Ден на народните будители!
Днес е Денят, в който отдаваме своята почит към народните будители. Почит към просветителите, книжовниците, борците ни за
31 октомври 2016 г.
С финансовата подкрепа на Програма Европа 2016 на Столична община заработи Съвет на общността към РА Средец
На 20.09.2016 г., с финансовата подкрепа на Програма Европа 2016 на Столична община бе създаден Съвет на общността към РА
