Десетки щъркели останаха да зимуват в България тази година
06 януари 2015 г.
Тази зима лекарите и служителите на Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани в Стара Загора получават необичайно много сигнали за "бедстващи" бели щъркели в различни части на страната.
От началото на октомври до момента в центъра са приети десетки обаждания на загрижени граждани, които съобщават, че в средата на зимата са видели самотен бял щъркел, който не е отлетял "на юг" с ятото си и вероятно има нужда от помощ. За това разказа пред "Дневник" Христина Клисурова от Спасителния център. За сравнение, предишни години сигналите за щъркели през зимата не са били повече от два-три.
"Непосредствено преди Коледа получавахме доста често сигнали за видяни самотни щъркели, но тогава и времето беше нетипично топло и нямаше сняг," разказа Клисурова. Логичното обяснение за тази тенденция – без да има конкретни доказателства, според нея, е именно топлото време през зимния сезон, което позволява и птиците да си намират храна тук. Тя предполага, че останалите у нас птици идват от Север и по пътя на миграцията са се отказали от крайната цел по някаква причина.
В навечерието на новата 2015 г. също е имало получен сигнал за самотен щъркел в близост до рудниците на Стара Загора, но времето там отново е било топло и слънчево – за разлика от други части на България.
В практиката им често се случва и да получат сигнали за "бедстваща група бели щъркели", които всъщност се оказвали големи бели чапли. За разлика от белите щъркели, големите бели чапли са вид, който нормално зимува у нас. Обикновено могат да бъдат видени на групи в оризища, край реки, язовири, езера.
Конкретната причина защо някои щъркели решават да останат през зимата по нашите земи не е ясна. Обикновено те си избират места, където могат да се хранят – най-често незамръзнал язовир или река. Но когато температурите станат твърде ниски, а най-вече източникът на храна - реката или язовирът замръзнат, птицата се принуждава да се придвижи на юг. Щъркелите правят "хранителна миграция" – мигрират на юг, защото тук вече нямат с какво да се хранят. Когато насекомите, дребните влечуги, мишевидните гризачи не се срещат през зимата, на щъркелите мигрират в "топлите страни", където по това време те са в изобилие. По правило при тях инстинктът за миграция е по-силен.
Затова и специалистите призовават хората, които искат да помогнат на "зимуващите" щъркели, да не ги хранят. "Когато храната изчезне и стане наистина студено, това мотивира птиците да политат на юг," обяснява експертът. Често тези щъркели стигат до Южна Турция, а не до Африка.
Така се случва обичайно , но има и изключения – в някои от случаите се налага намесата на специалисти. Ето защо от Спасителния център апелират също така всеки видял щъркел през зимата да уведоми компетентните органи – Регионалната инспекция по оклна среда и води (РИОСВ) или екипът на Спасителния център.
От началото на октомври до момента в центъра са приети десетки обаждания на загрижени граждани, които съобщават, че в средата на зимата са видели самотен бял щъркел, който не е отлетял "на юг" с ятото си и вероятно има нужда от помощ. За това разказа пред "Дневник" Христина Клисурова от Спасителния център. За сравнение, предишни години сигналите за щъркели през зимата не са били повече от два-три.
"Непосредствено преди Коледа получавахме доста често сигнали за видяни самотни щъркели, но тогава и времето беше нетипично топло и нямаше сняг," разказа Клисурова. Логичното обяснение за тази тенденция – без да има конкретни доказателства, според нея, е именно топлото време през зимния сезон, което позволява и птиците да си намират храна тук. Тя предполага, че останалите у нас птици идват от Север и по пътя на миграцията са се отказали от крайната цел по някаква причина.
В навечерието на новата 2015 г. също е имало получен сигнал за самотен щъркел в близост до рудниците на Стара Загора, но времето там отново е било топло и слънчево – за разлика от други части на България.
В практиката им често се случва и да получат сигнали за "бедстваща група бели щъркели", които всъщност се оказвали големи бели чапли. За разлика от белите щъркели, големите бели чапли са вид, който нормално зимува у нас. Обикновено могат да бъдат видени на групи в оризища, край реки, язовири, езера.
Конкретната причина защо някои щъркели решават да останат през зимата по нашите земи не е ясна. Обикновено те си избират места, където могат да се хранят – най-често незамръзнал язовир или река. Но когато температурите станат твърде ниски, а най-вече източникът на храна - реката или язовирът замръзнат, птицата се принуждава да се придвижи на юг. Щъркелите правят "хранителна миграция" – мигрират на юг, защото тук вече нямат с какво да се хранят. Когато насекомите, дребните влечуги, мишевидните гризачи не се срещат през зимата, на щъркелите мигрират в "топлите страни", където по това време те са в изобилие. По правило при тях инстинктът за миграция е по-силен.
Затова и специалистите призовават хората, които искат да помогнат на "зимуващите" щъркели, да не ги хранят. "Когато храната изчезне и стане наистина студено, това мотивира птиците да политат на юг," обяснява експертът. Често тези щъркели стигат до Южна Турция, а не до Африка.
Така се случва обичайно , но има и изключения – в някои от случаите се налага намесата на специалисти. Ето защо от Спасителния център апелират също така всеки видял щъркел през зимата да уведоми компетентните органи – Регионалната инспекция по оклна среда и води (РИОСВ) или екипът на Спасителния център.
Източник: Дневник , 05 януари 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
12 август 2024 г.
Еко фотоизложба „Гласове на природата"
Еко фотоизложба „Гласове на природата“ в Градина „Кристал“, 20.08. – 02.09.2024 г.Еко фотоизложба „Гласове на природата“ на
05 август 2024 г.
Готвене с диворастящи растения
Кулинарна работилница с археологически привкус Посещение на средновековния град Мисионис Дати на провеждане: 06 - 08 септември
05 август 2024 г.
Работилница за приготвяне на маджун (петмез) от захарна метла
Вход свободен Дати на провеждане: 19-22 септември 2024 г. Скъпи приятели, за поредна година екипът на Фондация Ботаника Лайф
