MoveBG и blEUprint популяризират дебата за правосъдната реформа и търсят максимално широко разбиране и консенсусна подкрепа за нейното осъществяване
16 февруари 2015 г.
MoveBG и blEUprint бяха домакини на публична дискусия, с участието на министъра на правосъдието Христо Иванов, на тема "Мониторинговият доклад от януари 2015 г.: какви са следващите стъпки?", която се проведе на 13 февруари в Дома на Европа.
При откриването на дискусията Саша Безуханова, основател на MoveBG, мотивира необходимостта от подобен обществен дебат: „Гражданите трябва да разбират какво точно представлява реформата, какво да очакват от нея и как да съдействат и следят за нейното осъществяване. Гарантирането на върховенство на закона и правовата държава няма да стане просто с приемането на няколко нормативни акта. Необходимо е мащабно и повсеместно обществено усилие и вливане на мощна морална енергия в правосъдието."
Йордан Йорданов, съосновател на blEUprint, също посочи, че в периода до 2018 г., когато България ще поеме председателството на Съвета на ЕС, страната ни трябва да канализира политически консенсус, експертен потенциал и широка гражданска подкрепа, за да реализира жизненоважните реформи в правосъдната система. „Върховенството на закона и правовата държава не са класации. В момента нашата страна се нуждае не само от механизми, стратегии и програми – тя има нужда от бързи резултати и работещи институции", каза още той.
В своето официално встъпление министър Христо Иванов отбеляза, че благодарение на доклада по Механизма за сътрудничество и проверка към ЕК, реформата на правосъдието вече осем години продължава да е важна тема в дневния ред на българското общество. Причините да не се случват нужните реформи не се крият в мониторинговия механизъм, а в силното политическо влияние върху съдебния естаблишмънт. Според правосъдния министър трябва да бъде отбелязан напредък с реформиране на модела на съдебната ни система, а не просто на Висшия съдебен съвет, за да се повиши степента на доверие на обществото в нея. „Първата препоръка на доклада и първата цел на стратегията е да се реши проблема с натовареността на съдиите и неравномерното разпределение на делата, защото това ограничава ефективната съдийска работа и създава предпоставки за натиск", допълни министър Иванов. По думите му е крайно време Висшият съдебен съвет, който в момента е съдийски съвет с участие на прокурори, да засили контрола и създаде предпоставки за обществено обсъждане на работата на главния прокурор.
По отношение на ефективността на Механизма за сътрудничество и проверка в настоящия му формат д-р Линка Тонева, доктор по политология в СУ „Св. Климент Охридски", отбеляза, че ЕК не разполага с методология и аналитичен инструментариум, за да види реалните проблеми на местна почва. Причина за това е изначално грешният дизайн на Механизма. От една страна той има сгрешен адресат - не е насочен конкретно към правителствата и администрацията, и от друга страна, поставя акцент върху мониторинга вместо върху реалното партньорство с наблюдаваните страни. Освен това към момента санкциониращите механизми на ЕК са твърде ограничени.
Според Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, има спешна нужда от мерки за превенция на корупцията, а тя се корени в най-високите нива на магистратите, които са по-влиятелни и от политиците, както и в липсата на наказания за корупция.
По отношение на правосъдната реформа д-р Христо Христев, съосновател на MoveBG и преподавател по право на ЕС в Софийския университет, обърна внимание, че актуализираната стратегия за реформа на съдебната система поставя основни въпроси, които са липсвали преди като: обхват и правомощия на административното управление на съда, самоуправление, атестации, командироване и дисциплинарна отговорност.
Съдия Атанас Атанасов, член на УС и изпълнителен секретар на Съюза на съдиите в България, акцентира върху необходимостта от реални действия и воля от страна на парламентарните сили за реализирането на предложената реформа, а не само от декларативна подкрепа. Атанасов отбеляза още парадокса, че целите на стратегията трябва да се реализират от същите конкретни ръководители на съдебни и прокурорски органи и ВСС, които тя цели да реформира.
Според журналиста от вестник „Капитал" Росен Босев невъзможността на медиите да изпълняват обществената си функция, поради ограничената свобода и автоцензурата в тях, липсата на разследваща журналистика и отсъствието на реакция от страна на ВСС, Прокуратурата и другите правосъдни институции, в случаите на журналистически разкрития, е основен проблем за съдебната система. „Предишните доклади заместваха ролята на медиите, но този път това не се случи, защото контекстът е неразбираем за европейските експерти", посочи още той.
В дискусията се включиха дипломати, сред които посланикът на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан, представители на съдебната власт и адвокати, експерти от неправителствени организации в правосъдния сектор и образователни институции.
И двете организации ще продължат усилията си да адресират значимите за напредъка на България проблеми и да търсят техните решения в контекста на демократичното държавно развитие. MoveBG, като платформа, която работи за мобилизиране на българските граждани за общи действия по важните за България теми, ще се заеме със задачата по популяризирането на дебата за правосъдната реформа, за да бъде постигнато максимално широко разбиране и консенсус за нейните приоритети и мерки. BlEUprint също ще продължава да поставя във фокуса на общественото внимание важните теми, свързани с европейското развитие на България, сред които ключово е постигането на реални резултати в реформата на правосъдната система.
При откриването на дискусията Саша Безуханова, основател на MoveBG, мотивира необходимостта от подобен обществен дебат: „Гражданите трябва да разбират какво точно представлява реформата, какво да очакват от нея и как да съдействат и следят за нейното осъществяване. Гарантирането на върховенство на закона и правовата държава няма да стане просто с приемането на няколко нормативни акта. Необходимо е мащабно и повсеместно обществено усилие и вливане на мощна морална енергия в правосъдието."
Йордан Йорданов, съосновател на blEUprint, също посочи, че в периода до 2018 г., когато България ще поеме председателството на Съвета на ЕС, страната ни трябва да канализира политически консенсус, експертен потенциал и широка гражданска подкрепа, за да реализира жизненоважните реформи в правосъдната система. „Върховенството на закона и правовата държава не са класации. В момента нашата страна се нуждае не само от механизми, стратегии и програми – тя има нужда от бързи резултати и работещи институции", каза още той.
В своето официално встъпление министър Христо Иванов отбеляза, че благодарение на доклада по Механизма за сътрудничество и проверка към ЕК, реформата на правосъдието вече осем години продължава да е важна тема в дневния ред на българското общество. Причините да не се случват нужните реформи не се крият в мониторинговия механизъм, а в силното политическо влияние върху съдебния естаблишмънт. Според правосъдния министър трябва да бъде отбелязан напредък с реформиране на модела на съдебната ни система, а не просто на Висшия съдебен съвет, за да се повиши степента на доверие на обществото в нея. „Първата препоръка на доклада и първата цел на стратегията е да се реши проблема с натовареността на съдиите и неравномерното разпределение на делата, защото това ограничава ефективната съдийска работа и създава предпоставки за натиск", допълни министър Иванов. По думите му е крайно време Висшият съдебен съвет, който в момента е съдийски съвет с участие на прокурори, да засили контрола и създаде предпоставки за обществено обсъждане на работата на главния прокурор.
По отношение на ефективността на Механизма за сътрудничество и проверка в настоящия му формат д-р Линка Тонева, доктор по политология в СУ „Св. Климент Охридски", отбеляза, че ЕК не разполага с методология и аналитичен инструментариум, за да види реалните проблеми на местна почва. Причина за това е изначално грешният дизайн на Механизма. От една страна той има сгрешен адресат - не е насочен конкретно към правителствата и администрацията, и от друга страна, поставя акцент върху мониторинга вместо върху реалното партньорство с наблюдаваните страни. Освен това към момента санкциониращите механизми на ЕК са твърде ограничени.
Според Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, има спешна нужда от мерки за превенция на корупцията, а тя се корени в най-високите нива на магистратите, които са по-влиятелни и от политиците, както и в липсата на наказания за корупция.
По отношение на правосъдната реформа д-р Христо Христев, съосновател на MoveBG и преподавател по право на ЕС в Софийския университет, обърна внимание, че актуализираната стратегия за реформа на съдебната система поставя основни въпроси, които са липсвали преди като: обхват и правомощия на административното управление на съда, самоуправление, атестации, командироване и дисциплинарна отговорност.
Съдия Атанас Атанасов, член на УС и изпълнителен секретар на Съюза на съдиите в България, акцентира върху необходимостта от реални действия и воля от страна на парламентарните сили за реализирането на предложената реформа, а не само от декларативна подкрепа. Атанасов отбеляза още парадокса, че целите на стратегията трябва да се реализират от същите конкретни ръководители на съдебни и прокурорски органи и ВСС, които тя цели да реформира.
Според журналиста от вестник „Капитал" Росен Босев невъзможността на медиите да изпълняват обществената си функция, поради ограничената свобода и автоцензурата в тях, липсата на разследваща журналистика и отсъствието на реакция от страна на ВСС, Прокуратурата и другите правосъдни институции, в случаите на журналистически разкрития, е основен проблем за съдебната система. „Предишните доклади заместваха ролята на медиите, но този път това не се случи, защото контекстът е неразбираем за европейските експерти", посочи още той.
В дискусията се включиха дипломати, сред които посланикът на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан, представители на съдебната власт и адвокати, експерти от неправителствени организации в правосъдния сектор и образователни институции.
И двете организации ще продължат усилията си да адресират значимите за напредъка на България проблеми и да търсят техните решения в контекста на демократичното държавно развитие. MoveBG, като платформа, която работи за мобилизиране на българските граждани за общи действия по важните за България теми, ще се заеме със задачата по популяризирането на дебата за правосъдната реформа, за да бъде постигнато максимално широко разбиране и консенсус за нейните приоритети и мерки. BlEUprint също ще продължава да поставя във фокуса на общественото внимание важните теми, свързани с европейското развитие на България, сред които ключово е постигането на реални резултати в реформата на правосъдната система.
Публикувано от:
Фондация „Може БГ“Сходни публикации
22 ноември 2024 г.
Не трябва да мълчим, трябва да бъдем обединени
Българският и международен бизнес и гражданско общество заедно за по-добра среда10 български и международни работодателски и
20 ноември 2024 г.
„Дела и демокрация": Разговор на адв. Александър Кашъмов, ПДИ, със съдия Владислава Цариградска
„Дела и демокрация": Разговор на адв. Александър Кашъмов, ПДИ, със съдия Владислава Цариградска Владислава Цариградска е
20 ноември 2024 г.
35 граждански активисти за детските права с почетни отличия от премиера Димитър Главчев за принос към благосъстоянието на децата и семействата у нас
Грамотите бяха връчени по повод 35 години от приемането на Конвенцията на ООН за правата на дететоДнес, 20 ноември, се