Само 10% от децата бежанци се включват в българската образователна система
18 март 2015 г.
Конфликтът в Сирия навлиза
вече в петата си година. По глобални данни на УНИЦЕФ общият брой на
децата, които по някакъв начин са засегнати от войната, е околко 14 млн. Към момента 5,6 млн. от тях са блокирани в страната, а близо половината нямат достъп до училище. Общите щети в образователната система са на
стойност 700 млн. долара, а 2/3 от училищата са напълно разрушени.
„Светът се провали в това, да окаже подкрепа на сирийската нация и като
цяло на децата на Сирия", коментира Ивайло Спасов от УНИЦЕФ.
По време на мартенското издание на Клуб Обектив на тема „Детето бежанец", организирано от Български хелзинкски комитет (БХК), бяха обсъдени предложения за подобряване на положението на децата бежанци и включването им в образователната система в България. В дискусията взеха участи и представители на „Каритас", Върховния комисариат на бежанците към ООН в България и доброволци.
На училище в България
По данни на Държавна агенция за бежанците само през януари 303 деца са потърсили закрила, а общият им брой в момента е между 700 и 1000. Едва 10% от тях са включени в образовантелната ни система.
За да може едно дете да влезе в училище, от него се изисква да знае български и да представи документ за завършена степен на образование. „От близо 6 хил. бежанци само 120 са завършили успешно курс по български език", разказва Антоанета Ненкова от БХК. От миналата година „Каритас" работи по програма за обучение на деца и възрастни по български език, съгласувана с европейските изисквания. Работи се и по изготвяне на стандартизирани тестове за определяне на ниво и степен на образование, за да бъдат децата максимално улеснени.
Промени в законодателството
Предстоят да се променят два закона в България, касаещи децата бежанци - Закона за убежищата и бежанците и Закона за предучилищното и училищно образование. Според БХК липсата на учебна програма по български език и наличието на скрита сегрегация в класа трябва да бъдат законово уредени. Органзиацията предлага курсът по български за деца и възрастни да се провежда в училище. Те настояват за създаване на регистър на органзиациите, които работят на терен с бежанци в сферата на образованието. Според БХК броят на часовете по български език и по основните предмети трябва да бъде увеличен, а разпределението на децата в класовете да става по възраст. Присъстващите се обединиха около идеята, че в България трябва да има и система за постоянен мониторинг на деца и семейства под закрила.
„Няма дете, което да е изявило желание да влезе в училище и да не бъде записано", отвърна на коментарите Анелия Йотова, представител на Министерството на образованието. Тя даде пример с район Благоевград, където децата дори да не знаят български, биват допускани в образователната система. За съжаление техният брой е твърде малък. От общо 1000 деца бежанци у нас едва 68 посещават училище. През 2014 г. само 16 са подали заявление за продължаване на образованието си.
В момента се изработва Национален план за действие по интеграцията на бежанците за 2015г., който ще се изпълни с помощта на Министерството на финансите. Програмата включва обучение по български, жилищното устройство, подпомагане при намиране на работа и т.н. Предвиждат се и санкции за родителите, които не допускат децата си до образователната система.
По време на мартенското издание на Клуб Обектив на тема „Детето бежанец", организирано от Български хелзинкски комитет (БХК), бяха обсъдени предложения за подобряване на положението на децата бежанци и включването им в образователната система в България. В дискусията взеха участи и представители на „Каритас", Върховния комисариат на бежанците към ООН в България и доброволци.
На училище в България
По данни на Държавна агенция за бежанците само през януари 303 деца са потърсили закрила, а общият им брой в момента е между 700 и 1000. Едва 10% от тях са включени в образовантелната ни система.
За да може едно дете да влезе в училище, от него се изисква да знае български и да представи документ за завършена степен на образование. „От близо 6 хил. бежанци само 120 са завършили успешно курс по български език", разказва Антоанета Ненкова от БХК. От миналата година „Каритас" работи по програма за обучение на деца и възрастни по български език, съгласувана с европейските изисквания. Работи се и по изготвяне на стандартизирани тестове за определяне на ниво и степен на образование, за да бъдат децата максимално улеснени.
Промени в законодателството
Предстоят да се променят два закона в България, касаещи децата бежанци - Закона за убежищата и бежанците и Закона за предучилищното и училищно образование. Според БХК липсата на учебна програма по български език и наличието на скрита сегрегация в класа трябва да бъдат законово уредени. Органзиацията предлага курсът по български за деца и възрастни да се провежда в училище. Те настояват за създаване на регистър на органзиациите, които работят на терен с бежанци в сферата на образованието. Според БХК броят на часовете по български език и по основните предмети трябва да бъде увеличен, а разпределението на децата в класовете да става по възраст. Присъстващите се обединиха около идеята, че в България трябва да има и система за постоянен мониторинг на деца и семейства под закрила.
„Няма дете, което да е изявило желание да влезе в училище и да не бъде записано", отвърна на коментарите Анелия Йотова, представител на Министерството на образованието. Тя даде пример с район Благоевград, където децата дори да не знаят български, биват допускани в образователната система. За съжаление техният брой е твърде малък. От общо 1000 деца бежанци у нас едва 68 посещават училище. През 2014 г. само 16 са подали заявление за продължаване на образованието си.
В момента се изработва Национален план за действие по интеграцията на бежанците за 2015г., който ще се изпълни с помощта на Министерството на финансите. Програмата включва обучение по български, жилищното устройство, подпомагане при намиране на работа и т.н. Предвиждат се и санкции за родителите, които не допускат децата си до образователната система.
Автор: Яна Лалова
Източник: НПО Портал , 18 март 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
14 август 2024 г.
Акушерка Пламена Гюрова: Майката е „фабрика“ за кърма, а бебето й е „клиент“, с когото има договор
Коя е тя?Пламена Гюрова е родена е в Ямбол. Като дете е живяла във Варна. Там завършва акушерство. Майка е на 3 момчета, две от
08 август 2024 г.
Детска работилница за летни подаръци
18 август 11:00 часа Вход свободен с предварителна регистрация: https://forms.gle/gH4fk9N9qQfasga8A Работилницата ще се проведе
23 юли 2024 г.
Фондация BCause обявява конкурс за финансиране на малки проекти „Детско здраве“
Фондация "BCause: в помощ за благотворителността" обявява конкурс "Детско здраве". Средствата са осигурени от Фонд "Лечение и
