Фотоизложба на деца със синдром на Даун подредиха родители
01 април 2015 г.
Красиви, цветни и усмихнати, така изглеждат лицата на участниците във фотоизложба, посветена на децата със синдром на Даун. Художествените фотографии са подредени на едно от любимите места за пешеходци в София, т. нар. „Мост на влюбените". „Синдромът на любовта" е мотото на изложбата. Нейни герои са усмихнатите деца, а заедно с тях и известни личности, подкрепили благородната кауза. Артисти, журналисти и музиканти се ангажираха с инициативата, за да подкрепят усилията на родителите, които полагат много грижи за адаптацията на децата си.
Повод за изложбата е Световният ден на хората с това генетично заболяване през март, но тя ще остане на мястото си и по време на Великденските празници или до 15-и април. Организатори са родителите на децата със синдром на Даун, а фотографският поглед към „слънчевите деца", както често ги наричат, е на Александър Кацев, професионалист, който отдавна подкрепя каузата.
Благотворителната кампания е трета по ред и е породена от голяма болка и чувство за безпомощност, защото родителите на тези ощетени от природата дечица ежедневно се сблъскват с бюрократични пречки и бездушие от страна на обществото. Според данни на родителското сдружение, у нас семействата, които отглеждат дете с този синдром, са около 300 в България. Много често децата с това заболяване биват изоставяни за отглеждане в институциите.А в страната липсват подготвени специалисти, лекари и психолози, които със съвет да помогнат на семейството при тежкия избор след появата на тези деца на бял свят.
"Целта ни е да покажем децата си, да се похвалим с техните таланти, и да убедим околните, колко много любов могат да дадат живеещите с Даун, на нас, хората в норма" – казва Тони Маринова, инициатор на фотоизложбата и добавя:
:Ние, като сдружение на родителите и най-вече като човеци, искаме да подпомогнем семействата, засегнати от синдрома на Даун. Това е най-тежката генетична аномалия. Много искаме родителите да не изпадат в шок, а да приемат детето, такова каквото е, колкото може по-лесно и с колкото може повече надежда за неговото развитие. Истината е, че синдромът не е толкова страшен, колкото е бил преди години, а съвременната медицина тушира съпътстващите заболявания още в първите месеци. В България има добре подготвени специалисти, които помагат, за да се развива потенциала на тези деца. И не на последно място е подкрепата и вярата на родителите, че могат да отгледат добър и достоен човек, мака и с цената на много усиля. Това им дава самочувствие да се заемат с обществени кампании, каквато е тази фотоизложба. Целта е да покажат истинското лице на тези различни деца. Виждам, че се справяме, защото получаваме добри отзиви и комплименти, хората харесват изложбата, определят децата ни, като красиви. Едно от нещата които обществото трябва да промени и отношението му към различния. Ние трябва да се научим да приемаме човека до себе си, такъв какъвто е, с неговите пюсове и минуси. Така или иначе, всички се раждаме различни и имаме право на своето място в този свят. А у нас хората със синдром на Даун все още не се разхождат спокойно по улиците, на тях гледат с насмешка и инстинктивно поставят бариера пред себе си. Ние искаме да покажем истинското лице на този „страшен" и непонятен за мнозина синдром. От пет години лично съм навлязла дълбоко в проблемите на хората с този синдром, защото моята дъщеря е вече е на пет годинки. И имам надежда, че в бъдеще животът ни ще бъдат по-добър, отколкото е в момента и ще срещнем повече разбиране от страна на обществото."
Повод за изложбата е Световният ден на хората с това генетично заболяване през март, но тя ще остане на мястото си и по време на Великденските празници или до 15-и април. Организатори са родителите на децата със синдром на Даун, а фотографският поглед към „слънчевите деца", както често ги наричат, е на Александър Кацев, професионалист, който отдавна подкрепя каузата.
Благотворителната кампания е трета по ред и е породена от голяма болка и чувство за безпомощност, защото родителите на тези ощетени от природата дечица ежедневно се сблъскват с бюрократични пречки и бездушие от страна на обществото. Според данни на родителското сдружение, у нас семействата, които отглеждат дете с този синдром, са около 300 в България. Много често децата с това заболяване биват изоставяни за отглеждане в институциите.А в страната липсват подготвени специалисти, лекари и психолози, които със съвет да помогнат на семейството при тежкия избор след появата на тези деца на бял свят.
"Целта ни е да покажем децата си, да се похвалим с техните таланти, и да убедим околните, колко много любов могат да дадат живеещите с Даун, на нас, хората в норма" – казва Тони Маринова, инициатор на фотоизложбата и добавя:
:Ние, като сдружение на родителите и най-вече като човеци, искаме да подпомогнем семействата, засегнати от синдрома на Даун. Това е най-тежката генетична аномалия. Много искаме родителите да не изпадат в шок, а да приемат детето, такова каквото е, колкото може по-лесно и с колкото може повече надежда за неговото развитие. Истината е, че синдромът не е толкова страшен, колкото е бил преди години, а съвременната медицина тушира съпътстващите заболявания още в първите месеци. В България има добре подготвени специалисти, които помагат, за да се развива потенциала на тези деца. И не на последно място е подкрепата и вярата на родителите, че могат да отгледат добър и достоен човек, мака и с цената на много усиля. Това им дава самочувствие да се заемат с обществени кампании, каквато е тази фотоизложба. Целта е да покажат истинското лице на тези различни деца. Виждам, че се справяме, защото получаваме добри отзиви и комплименти, хората харесват изложбата, определят децата ни, като красиви. Едно от нещата които обществото трябва да промени и отношението му към различния. Ние трябва да се научим да приемаме човека до себе си, такъв какъвто е, с неговите пюсове и минуси. Така или иначе, всички се раждаме различни и имаме право на своето място в този свят. А у нас хората със синдром на Даун все още не се разхождат спокойно по улиците, на тях гледат с насмешка и инстинктивно поставят бариера пред себе си. Ние искаме да покажем истинското лице на този „страшен" и непонятен за мнозина синдром. От пет години лично съм навлязла дълбоко в проблемите на хората с този синдром, защото моята дъщеря е вече е на пет годинки. И имам надежда, че в бъдеще животът ни ще бъдат по-добър, отколкото е в момента и ще срещнем повече разбиране от страна на обществото."
Автор: Гергана Манчева
Източник: БНР , 31 март 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
14 август 2024 г.
Акушерка Пламена Гюрова: Майката е „фабрика“ за кърма, а бебето й е „клиент“, с когото има договор
Коя е тя?Пламена Гюрова е родена е в Ямбол. Като дете е живяла във Варна. Там завършва акушерство. Майка е на 3 момчета, две от
08 август 2024 г.
Детска работилница за летни подаръци
18 август 11:00 часа Вход свободен с предварителна регистрация: https://forms.gle/gH4fk9N9qQfasga8A Работилницата ще се проведе
23 юли 2024 г.
Фондация BCause обявява конкурс за финансиране на малки проекти „Детско здраве“
Фондация "BCause: в помощ за благотворителността" обявява конкурс "Детско здраве". Средствата са осигурени от Фонд "Лечение и
