Бележник 2015 отбелязва слаб напредък в грижата за децата – „3.20“

Национална мрежа за децата отправи 10 препоръки за 10 нерешени задачи

За четвърта поредна година Национална мрежа за децата представи „Бележник 2015: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата". Целта на документа е да направи преглед на напредъка на изпълнението на ангажиментите на държавата към децата.

Най-високата оценка в документа е добър 4.29 за подобласт образование и грижи в ранна детска възраст. Напредъкът в нея е чувствителен в сравнение с миналата година, когато тя е оценена със слаб 2.86. Увеличението се дължи основно на предприетите действия по отношение на ангажиментите за въвеждане на стандарти за ранно детско развитие и развиване на програми за предучилищно възпитание и подготовка. 2.11 е най-ниската оценка и тя е за подобласт осиновяване, през 2014 г. тя е била 2.43. Бележник 2015 отчита, че процесът на осиновяване продължава да не е приоритет на държавата, протича усложнено, объркващо и разпокъсано между множество институции.

218 деца и младежи имаха възможност да изразят своята гледна точка по някои от ангажиментите и препоръките в документа. Те се включиха в 4 фокус групи и попълниха онлайн анкета. Така мнението им и поставените оценки станаха част от цялостния текст на авторите на Бележник 2015, който за втора поредна година дава платформа, за да бъде чут техния глас.

Оценките в Бележник 2015 са:

„Целта на Бележника е да дадем външен поглед на политиците и експертите в държавните институции по отношение на пътя, по който вървим в развитието на детските политики. Тази година оценката е за първи път 3.20. Ние винаги казваме, че самите оценки не са толкова важни, а е по-важно да проследим развитието на ангажиментите, като навсякъде се стремим да предлагаме и решения, както и да споделяме съществуващи добри практики", каза Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата.

„Докладът „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?" излиза за четвърта поредна година, което ни предоставя възможност и за проследяване на тенденциите в развитието на политиките за децата и семействата в България. Нашият анализ показва, че все още има много области, в които реформите са бавни и волята за промяна е недостатъчна.

Ние често говорим за деинституционализация или за заменянето на старите домове за деца с нови модерни услуги, развиваме приемната грижа и сме давани за пример на другите държави от Централна и Източна Европа. Факт е, че има намаляване на броя на децата, отглеждани в домове, и увеличение на броя на децата, които се настаняват в центрове от семеен тип или в приемна грижа. В същото време, общият брой на децата във формална грижа е непроменен. Към края на 2014 г. децата, за които държавата се грижи, остават над 6 000. За поредна година, отправяме препоръка за поставяне на приоритет върху работата по превенция на изоставянето и разделянето на семействата, ранната интервенция и подкрепата на родителите. Имаме още много работа в тази посока и се надяваме, че държавните институции ще продължат да си партнират с неправителствените организации, за да създадем и други услуги за подкрепа според нуждите на всяко дете." – коментира Дани Колева, програмен директор на Национална мрежа за децата.

Освен анализа на поетите от държавата ангажименти, Бележникът обръща внимание и на 10 въпроса, които не присъстват в правителствените стратегии и планове, но са изключително важни за подобряването на живота на децата и семействата в България. „Десетте възможни решения на десет нерешени задачи", които предлагат експертите от Национална мрежа за децата са:

1. Създаване на Детски омбудсман;
2. Актуализиране на приетата през 2004 г. Национална жилищна стратегия и приемане на пакет от програми и нормативни промени за нейното изпълнение;
3. Разработване и приемане на цялостна семейна политика;
4. Подобряване капацитета на системата за закрила на детето;
5. Премахване на двусменния режим на обучение;
6. Гарантиране на безплатен достъп до предучилищно образование за всички деца, независимо от населеното място, в което живеят и от социалния им статус;
7. Гарантиране на приятелски настроена към майката и бебето здравна система;
8. Развиване на целенасочена държавна политика за инвестиране и задържане в България на детски здравни специалисти;
9. Възприемане на политика и насърчаване на култура за нулева толерантност към насилието над деца в обществото;
10. Разработване и прилагане на единни стандарти за щадящо изслушване на деца.

4 кратки филма попитаха гостите: „Подкрепя ли държавата достатъчно родителите в България?", „Можеш ли да живееш нормално само на социални помощи?", „Как ще живеем заедно, ако не учим заедно?", „Кои са децата в конфликт със закона?". С тях Национална мрежа за децата обръща внимание, че ако семействата в риск получават адекватна подкрепа навреме, много деца няма да бъдат изоставени или разделени от семействата си; съдбата на над 6000 деца, които преминават всяка година през детските педагогически стаи зависи от работата със семействата им и отношението на възрастните, с които се срещат по пътя си; приобщаващото образование е за всички деца, а не само за децата със СОП и оспорване на мита, че може да се живее нормално само на социални помощи.

Отговор на поставените във видеата въпроси и други, свързани с живота и благосъстоянието на децата в България, присъстващите дадоха в организираните 4 дискусионни групи: „Семейство", „Здраве", „Образование" и „Правосъдие".