За хората, животните и природата с любов. ЕкоФест Узана 2015
31 юли 2015 г.
Неделя следобед е, 26-ти юли, шатрите на просторната поляна в местността Узана над гр. Габрово започват бавно да изчезват след като 3 дни са били неизменна част от пейзажа. Иначе казано – приключи петото поредно издание на ЕкоФест „Зелените идеи в действие", организиран от Фондация ТАЙМ – Екопроекти с финансовата подкрепа на Министерство на околната среда и водите чрез Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда и Община Габрово.
„Еко" („къща" на гръцки) и „фест" (от латински „festum" – празник) са двете думички, които достатъчно образно описват това, което създадоха от 24-ти до 26-ти юли организатори, над 130 изложители, посетители и доброволци – създадоха истински празничен дом под звездите на старопланинската поляна край Габрово. Мисията на ЕкоФеста - да привлече по-широк кръг от хора към идеята за опазване на околната среда като предпоставка за успешно икономическо, социално и личностно развитие. Акцентът тази година бе "Адаптация към климатичните промени". В духа на избраната тема в обособен кино център посетителите видяха над 30 интересни филми свързани с екологията. „Резерват "Торфено бранище" на РИОСВ София, „Остров Света Анастасия" на Община Бургас, „Царският орел - жив символ, или музеен експонат?" на СНЦ „Зелени Балкани", както и кратки анимационни еко филмчета от „Златен Кукер" 2013 г. и 2014 г. бяха само част от заглавията на филмовия маратон на еко теми.
Нека първо да похапнем и да пийнем! (защото "гладна мечка хоро не играе" )
3 дни във въздуха над Узана се разнасяха приятни аромати, идващи от ЕкоПазара, който предложи богат набор от продукти на малки български производители – натурална козметика, сирене от биволско и овче мляко, домашни сладка, мед, сусамов тахан, био вино и още... Разговарям с баба Калинка от Петрич, докато тя разточва тесто за юфка в една от шатрите: „Юфката съдържа последните летни слънчеви лъчи, защото се е приготвяла от нашите прадеди през август и септември, за да могат да съхранят млякото и брашното за зимните дни", казва усмихната тя и споделя колко е щастлива, че много мъже и момчета проявяват интерес към начина на приготвяна на юфката. В друга шатра ми показват как се правят спагети от тиквички; любезен господин ми подава парче сирене с трюфели; отсреща някой лакомо ближе вегански бананов сладолед, а в съседната шатра в огромна тенджера, побираща 400 порции, бъркат т.нар. „преспал боб". След микса от вкусове решавам да опитам домашната бъзонада с лед. Накрая кулинарната фиеста завършва със силно турско кафе. Ех, вече е време за работа...
Да творим и майсторим в ЕкоАкадемията!
На поляната откривам АртАтелиета с изложби и уъркшопи за изработка на разнообразни арт предмети – демонстрации за изработка на цветя от вълна, работилници за техниката „плетене с хартия", бижута и аксесоари, изработени с техниката макраме, демонстрации на правене на бижута от медна тел и рециклируеми материали, изложба и демонстрация на изработка на изделия с различни плетачни техники и какво ли още не... Майстор кожар от гр. Две Могили, Русенско изработва нашийник от телешка кожа за кученце пред очите на стопанина му само за минути, а до него дърворезбар от Видинско убеждава симпатична посетителка, че заоблената дървена солничка много би отивала на закръглените й женствени форми. Откривам щанд с бижута, направени от стар дънков плат и отпадъчни текстилни материали... как да остана безразлична и да не си купя някое украшение! Същевременно в Детския център малчуганите рисуват върху чантички от плат, правят картички и маски, забавляват се с математически игри, боядисват къщички за птици - и всичко това придружено с много изпоцапани с бои дрешки и смях. В ТехноЦентъра гостите се научиха как да генерират електричество от картоф и да сварят яйце, използвайки единствено силата на слънчевите лъчи. Доброволци от Европейската доброволческа служба пък презентираха своя бус, който се задвижва само с помощта на няколко литра олио.
Да свирим, да пеем, да танцуваме заедно!
Дочувам звука на любимата ми българска народна песен „Девойко мари хубава" и се насочвам към Шатра 44. Там заварвам идилична картина – Цветелин Андреев надува смело традиционна каба гайда, заобграден от още дузина деца, свирещи на специални мини гайдички, докато около тях се извива пъстро женско хоро. В същото време в една от по-отдалечените шатри Христина Станева обяснява какво, аджеба, представлява инструментът с екзотичното име „диджериду" и как се свири на него. (За любознателните : „диджериду" е дървен духов музикален инструмент с цилиндрична или конична форма и много нисък тонов обем, създаден от австралийски аборигени). Заговарям Христина и я питам какво според нея прави ЕкоФеста толкова специален: „Зелените идеи на феста обединяват всички изложители и посетители. Мисля, че най-важното, което постигаме тук, е споделянето. За трета поредна година се наслаждавам на спокойствието и тишината на Узана!" Докато разговаряме с Христина в небето над нас се реят шарени хвърчила. Съботната вечер започна със симулация на традиционна българска сватба от разложкия край. „Палавите баби" от с. Горно Драглище представиха сватбения ритуал, в който участваха добороволците на Екофеста. Баба Дешка и компания ги почерпаха с „блага рачия (ракия)", медена питка, с много песни, хора и добро настроение. За завършека на хладните юлски вечери организаторите бяха подготвили концерти, в които се включиха група Хоризонт, 12- годишната рокаджийка от Габрово Джени Джо, Стенли и Людмила Сланева – LOCO и Прея.
Здрав дух в здраво тяло
Сред многото разпънати хамаци, виждам странно хамакоподобно съоръжение. Казват ми, че служи за въздушна йога. Решавам да опитам няколко йога асани, докато Людмил Дренски ми разказва за това как въздушната йога съчетава традиционни йога практики с изкуството на баланса и умението да поддържаш равновесие. Сред специалните изяви по време на ЕкоФеста бе състезанието по планинско колоездене за деца и възрастни (участниците бяха на възраст от 6 до 66 години!), организирано от Колоездачен клуб „Георги Одрински".
За животните с любов
На просторна поляна виждам да хапват сено двете кончета Поля и Гранд, които станаха любимци на всички посетители. Те се отдават на заслужена почивка след поредната разходка с развълнувано дете, качено на седлото. Собственикът им се гордее с тях и припомня, че българите сме изначално свързани с тези животни и че още прабългарите са използвали за символ на знамето си именно конска опашка. По традиция едно от най-интересните събития на ЕкоФеста бе освобождаването на птици от Спасителния център за диви животни в гр. Стара Загора.
И накрая – да поговорим, да споделим, за да не забравим
Докато се опитвам да балансирам върху въже, питам Марина Ангелова защо е решила да посети Екофеста: „Тук вече пета година се набляга на отношението човек-природа. Харесва ми как темата на фестивала ни стимулира към повече осъзнатост относно това как да сме в хармония с природата около нас, защото самите ние сме част от нея. Най-много ми допадат прожекциите на образователни еко филми и презентации". Кристиян Тодоров има ферма за тор, която се „произвежда" от калифорнийски червеи. Кристиян участва за първа година като изложител на ЕкоФеста, но е убеден, че ще повтори участието си: „Обстановката тук е страхотна, но мисля, че трябва фестивалът да се популяризира повече. Харесва ми, че Узана се превръща за три дни в средищно място за общуване и обмен на еко идеи в приятелска атмосфера. Тук посетителите са комуникативни и са с изградено еко съзнание. Всички изложители сме на мнение, че не е важна продажбата на нашите продукти, а това да накараме хората да променят нагласата си към земята, към природата – тази идея се е превърнала в наша лична кауза", сподели младият производител. Разговарям и с лъчезарната Надя Стефанова – доброволец на Екофеста и в същото време участник. Тя три дни помогна на децата да развихрят въображението си в детския кът, рисувайки. Надя сподели, че Екофестът на Узана е едно невероятно преживяване за нея, което й е донесло много приятни чувства от заобикалящата я прекрасна природа, атмосферата на спокойствие, креативност, нови идеи, опит и много нови запознанства. „Красивите гледки те карат да се чувстваш все едно си в едно безвремие, където няма нужда постоянно да си гледаш часовника, а пък общуването с хората и децата допълнително те зарежда с много нова и позитивна енергия. Чувстваш се стимулиран, вдъхновен и зареден. Това е и причината да се включвам в такива мероприятия – придобиването на полезен опит и нови знания, съчетани с хубави емоции", емоционално обясни талантливата Надя.
И макар наистина никой от нас да не смееше да си погледне часовника, ЕкоФестът приключи, защото дори и приказките си имат край. Ако не сте били част от магията на ЕкоФест Узана 2015 г., то неминуемо ще поискате да се докоснете до нея идната година. А до тогава – стискайте палци да се осъществи и трупайте еко идеи! Наслука !
„Еко" („къща" на гръцки) и „фест" (от латински „festum" – празник) са двете думички, които достатъчно образно описват това, което създадоха от 24-ти до 26-ти юли организатори, над 130 изложители, посетители и доброволци – създадоха истински празничен дом под звездите на старопланинската поляна край Габрово. Мисията на ЕкоФеста - да привлече по-широк кръг от хора към идеята за опазване на околната среда като предпоставка за успешно икономическо, социално и личностно развитие. Акцентът тази година бе "Адаптация към климатичните промени". В духа на избраната тема в обособен кино център посетителите видяха над 30 интересни филми свързани с екологията. „Резерват "Торфено бранище" на РИОСВ София, „Остров Света Анастасия" на Община Бургас, „Царският орел - жив символ, или музеен експонат?" на СНЦ „Зелени Балкани", както и кратки анимационни еко филмчета от „Златен Кукер" 2013 г. и 2014 г. бяха само част от заглавията на филмовия маратон на еко теми.
Нека първо да похапнем и да пийнем! (защото "гладна мечка хоро не играе" )
3 дни във въздуха над Узана се разнасяха приятни аромати, идващи от ЕкоПазара, който предложи богат набор от продукти на малки български производители – натурална козметика, сирене от биволско и овче мляко, домашни сладка, мед, сусамов тахан, био вино и още... Разговарям с баба Калинка от Петрич, докато тя разточва тесто за юфка в една от шатрите: „Юфката съдържа последните летни слънчеви лъчи, защото се е приготвяла от нашите прадеди през август и септември, за да могат да съхранят млякото и брашното за зимните дни", казва усмихната тя и споделя колко е щастлива, че много мъже и момчета проявяват интерес към начина на приготвяна на юфката. В друга шатра ми показват как се правят спагети от тиквички; любезен господин ми подава парче сирене с трюфели; отсреща някой лакомо ближе вегански бананов сладолед, а в съседната шатра в огромна тенджера, побираща 400 порции, бъркат т.нар. „преспал боб". След микса от вкусове решавам да опитам домашната бъзонада с лед. Накрая кулинарната фиеста завършва със силно турско кафе. Ех, вече е време за работа...
Да творим и майсторим в ЕкоАкадемията!
На поляната откривам АртАтелиета с изложби и уъркшопи за изработка на разнообразни арт предмети – демонстрации за изработка на цветя от вълна, работилници за техниката „плетене с хартия", бижута и аксесоари, изработени с техниката макраме, демонстрации на правене на бижута от медна тел и рециклируеми материали, изложба и демонстрация на изработка на изделия с различни плетачни техники и какво ли още не... Майстор кожар от гр. Две Могили, Русенско изработва нашийник от телешка кожа за кученце пред очите на стопанина му само за минути, а до него дърворезбар от Видинско убеждава симпатична посетителка, че заоблената дървена солничка много би отивала на закръглените й женствени форми. Откривам щанд с бижута, направени от стар дънков плат и отпадъчни текстилни материали... как да остана безразлична и да не си купя някое украшение! Същевременно в Детския център малчуганите рисуват върху чантички от плат, правят картички и маски, забавляват се с математически игри, боядисват къщички за птици - и всичко това придружено с много изпоцапани с бои дрешки и смях. В ТехноЦентъра гостите се научиха как да генерират електричество от картоф и да сварят яйце, използвайки единствено силата на слънчевите лъчи. Доброволци от Европейската доброволческа служба пък презентираха своя бус, който се задвижва само с помощта на няколко литра олио.
Да свирим, да пеем, да танцуваме заедно!
Дочувам звука на любимата ми българска народна песен „Девойко мари хубава" и се насочвам към Шатра 44. Там заварвам идилична картина – Цветелин Андреев надува смело традиционна каба гайда, заобграден от още дузина деца, свирещи на специални мини гайдички, докато около тях се извива пъстро женско хоро. В същото време в една от по-отдалечените шатри Христина Станева обяснява какво, аджеба, представлява инструментът с екзотичното име „диджериду" и как се свири на него. (За любознателните : „диджериду" е дървен духов музикален инструмент с цилиндрична или конична форма и много нисък тонов обем, създаден от австралийски аборигени). Заговарям Христина и я питам какво според нея прави ЕкоФеста толкова специален: „Зелените идеи на феста обединяват всички изложители и посетители. Мисля, че най-важното, което постигаме тук, е споделянето. За трета поредна година се наслаждавам на спокойствието и тишината на Узана!" Докато разговаряме с Христина в небето над нас се реят шарени хвърчила. Съботната вечер започна със симулация на традиционна българска сватба от разложкия край. „Палавите баби" от с. Горно Драглище представиха сватбения ритуал, в който участваха добороволците на Екофеста. Баба Дешка и компания ги почерпаха с „блага рачия (ракия)", медена питка, с много песни, хора и добро настроение. За завършека на хладните юлски вечери организаторите бяха подготвили концерти, в които се включиха група Хоризонт, 12- годишната рокаджийка от Габрово Джени Джо, Стенли и Людмила Сланева – LOCO и Прея.
Здрав дух в здраво тяло
Сред многото разпънати хамаци, виждам странно хамакоподобно съоръжение. Казват ми, че служи за въздушна йога. Решавам да опитам няколко йога асани, докато Людмил Дренски ми разказва за това как въздушната йога съчетава традиционни йога практики с изкуството на баланса и умението да поддържаш равновесие. Сред специалните изяви по време на ЕкоФеста бе състезанието по планинско колоездене за деца и възрастни (участниците бяха на възраст от 6 до 66 години!), организирано от Колоездачен клуб „Георги Одрински".
За животните с любов
На просторна поляна виждам да хапват сено двете кончета Поля и Гранд, които станаха любимци на всички посетители. Те се отдават на заслужена почивка след поредната разходка с развълнувано дете, качено на седлото. Собственикът им се гордее с тях и припомня, че българите сме изначално свързани с тези животни и че още прабългарите са използвали за символ на знамето си именно конска опашка. По традиция едно от най-интересните събития на ЕкоФеста бе освобождаването на птици от Спасителния център за диви животни в гр. Стара Загора.
И накрая – да поговорим, да споделим, за да не забравим
Докато се опитвам да балансирам върху въже, питам Марина Ангелова защо е решила да посети Екофеста: „Тук вече пета година се набляга на отношението човек-природа. Харесва ми как темата на фестивала ни стимулира към повече осъзнатост относно това как да сме в хармония с природата около нас, защото самите ние сме част от нея. Най-много ми допадат прожекциите на образователни еко филми и презентации". Кристиян Тодоров има ферма за тор, която се „произвежда" от калифорнийски червеи. Кристиян участва за първа година като изложител на ЕкоФеста, но е убеден, че ще повтори участието си: „Обстановката тук е страхотна, но мисля, че трябва фестивалът да се популяризира повече. Харесва ми, че Узана се превръща за три дни в средищно място за общуване и обмен на еко идеи в приятелска атмосфера. Тук посетителите са комуникативни и са с изградено еко съзнание. Всички изложители сме на мнение, че не е важна продажбата на нашите продукти, а това да накараме хората да променят нагласата си към земята, към природата – тази идея се е превърнала в наша лична кауза", сподели младият производител. Разговарям и с лъчезарната Надя Стефанова – доброволец на Екофеста и в същото време участник. Тя три дни помогна на децата да развихрят въображението си в детския кът, рисувайки. Надя сподели, че Екофестът на Узана е едно невероятно преживяване за нея, което й е донесло много приятни чувства от заобикалящата я прекрасна природа, атмосферата на спокойствие, креативност, нови идеи, опит и много нови запознанства. „Красивите гледки те карат да се чувстваш все едно си в едно безвремие, където няма нужда постоянно да си гледаш часовника, а пък общуването с хората и децата допълнително те зарежда с много нова и позитивна енергия. Чувстваш се стимулиран, вдъхновен и зареден. Това е и причината да се включвам в такива мероприятия – придобиването на полезен опит и нови знания, съчетани с хубави емоции", емоционално обясни талантливата Надя.
И макар наистина никой от нас да не смееше да си погледне часовника, ЕкоФестът приключи, защото дори и приказките си имат край. Ако не сте били част от магията на ЕкоФест Узана 2015 г., то неминуемо ще поискате да се докоснете до нея идната година. А до тогава – стискайте палци да се осъществи и трупайте еко идеи! Наслука !
Автор: Радина Миндева, доброволец на ЕкоФест и НПО Портала
Facebook
TwetterСходни публикации
13 август 2024 г.
Еко фотоизложба „Гласове на природата"
Еко фотоизложба „Гласове на природата“ в Градина „Кристал“, 20.08. – 01.09.2024 г. Еко фотоизложба „Гласове на природата“ на
05 август 2024 г.
Готвене с диворастящи растения
Кулинарна работилница с археологически привкус Посещение на средновековния град Мисионис Дати на провеждане: 06 - 08 септември
05 август 2024 г.
Работилница за приготвяне на маджун (петмез) от захарна метла
Вход свободен Дати на провеждане: 19-22 септември 2024 г. Скъпи приятели, за поредна година екипът на Фондация Ботаника Лайф
