Гражданското участие в България е развиващо се

02 октомври 2015 г.

Точната оценка е 3.39 по скала от нула до шест. Това сочи Индексът на гражданското участие, който се прилага за първи път у нас и е измерен по методология, разработена от Форум Гражданско Участие (ФГУ) в партньорство с Български център за нестопанско право (БЦНП), с финансовата помощ на програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на ЕИП и Фондация „Чарлз Стюарт Мот".

На специално събитие днес, в Театър лаборатория "Алма Алтер" в София, Любен Панов, директор на БЦНП и Ива Таралежкова, председател на УС на ФГУ представиха изводите и препоръките от изследването.

Любен Панов сподели, че: „Индексът е много важен, защото чрез него можем да проследяваме развитието на гражданското участие. След две години, когато го измерим отново ще знаем от къде сме тръгнали и до къде сме стигнали".

Измервани са трите аспекта на процеса на гражданско участие:
- средата
- практиките и
- ефекта от участието на гражданите в изработването на политики и във вземането на решения по обществено значими проблеми – на национално и на местно ниво.

Съгласно разработената методология оценка от 3.39 означава състояние на развиващо се гражданско участие. С други думи гражданското участие в България не е високо, не е достатъчно ефективно, често спорадично и неразбрано сред общността. Все пак, то трудно и бавно променя политическия, икономически и социален контекст. Някои от практиките на гражданско участие имат трайно отражение върху начина, по който функционират институциите от една страна, и мобилизиращ ефект за гражданското общество, от друга. Преобладаваща част от анкетираните в рамките на Индекса са категорични, че макар малки и частични, резултатите от действията и инициативите на граждани, граждански групи и организации, са позитивен сигнал за развитието на гражданското общество в България.

Оценките във всяка от изследваните области

Среда на гражданско участие – 3.29
Тази област на изследване показва дали и в каква степен законодателството и институционалната среда подкрепят и улесняват гражданското участие. Това е сферата с най-слабия показател. Резултатът й означава, че различните форми на гражданско участие в България не са достатъчно добре регулирани. Изключение прави достъпът до информация, където има най-детайлна уредба.

Практики/проявления на гражданското участие – 3.59
Общите изводи от този показател са, че през последните години в България има повишена активност, която обаче все още не е достатъчна. Висок е процентът на виртуалното гражданско участие – 24 %. Едва 7% от анкетираните са участвали в референдуми, които обаче са познати като форма. Популярни като механизъм са и обществените консултации – 32 % от анкетираните са участвали в тях.

Ефект/промени, до които води гражданското участие – 3.35
Данните сочат, че 39% от анкетираните не виждат резултат, но има примери, че и неуспешните опити променят средата. Хората с пряк опит смятат, че има промяна в институциите (38%) и повишаване на гражданската активност (45%).

Оценките по съответните индикатори са били поставени от експертна група, която се състои от представители на граждански организации и експерти, работещи в различни сфери на местно и на национално ниво. Оценяването се базира на резултатите от предварително набрана информация за гражданското участие чрез анализ на правната рамка, анкетно проучване и социологическо проучване. Съгласно методологията, експертната група постави оценки от 0 до 6, като те имат следния смисъл:
-   От 0 до 2 – Състояние на слабо или неразвито гражданско участие
-   От 2,1 до 4 – Състояние на развиващо се гражданско участие
-   От 4,1 до 6 – Състояние на развито гражданско участие

Целият доклад на изследването можете да намерите тук, както и на интернет страницата на индекса. В него са посочени оценките на всеки индикатор, както и основните изводи и заключения по съответните области. Включени са и общи изводи и препоръки за подобряване на средата и въздействието на гражданското участие в България към 2015 г.

Основни препоръки:

На базата на направените изводи и заключения по области, респективно индикатори могат да бъдат изведени следните препоръки за подобряване на състоянието на гражданското участие в България:

Намаляване на прага за иницииране на референдуми, както и прага за валидност; намаляване на бюрокрацията при събирането на подписи и въвеждане на онлайн-инициатива и гласуване.

Въвеждане на задължение за консултиране на стратегически и нормативни документи още на етап оценка на въздействието или концепция – на местно и национално ниво;

Увеличаване на срока за консултации и въвеждане на изискване за предоставяне на обратна връзка от институциите по направените от гражданите предложения с мотиви за приемането или отхвърлянето им.

Разработване на ясен механизъм за избор на членове на Обществени съвети и ясен механизъм за публичност на тяхната дейност и прилагане на техните решения.

Приемане на промени в ЗЮЛНЦ, за да се стимулира развитието на гражданските организации, важен елемент от средата на гражданското участие.

Изграждане и функциониране на силни граждански организации и мрежи, които да могат да отделят ресурс за компетентно участие в процесите на взимане на решение и да въвличат и информират гражданите и медиите;

Влагане на повече усилия, време и умения от страна на НПО, за да бъдат отразени техните каузи и съответно – осъзнати и подкрепени от широката общественост;

Развиване и прилагане на различни инструменти за включване на гражданите и надграждане на капацитета на институциите за провеждане на обществени консултации (определяне на специални хора, които да отговарят за този процес и проследяване на резултатите/ обратна връзка).

Последователна работа с медиите, за да дават поле за представяне на различните гледни точки по обсъждането на важни обществени проблеми и теми, още преди да е взето окончателно управленско решение.

Въвеждане на гражданско образование, вкл. практически занимания в училище, както и провеждане на кампании за повишаване на информираността на гражданите за формите на пряко участие и доброволчество.

Улесняване достъпа до консултативни процеси за гражданите и техните групи/ организации.

По-активно включване на гражданските организации в провежданите консултации и информиране на обществеността за въпросите и резултатите от тях; иницииране на обществени дебати и кампании от страна на НПО по важни проблеми на местно и национално ниво.

Индексът ще се измерва от Български център за нестопанско право и Форум Гражданско Участие на всеки две години.