Здравният медиатор – посланик с кауза

03 декември 2015 г.

Една сравнително нова професия за България – тази на здравния медиатор набира все по-голяма популярност. Решихме да ви разкажем за едни млади хора – Камелия Методиева и Георги Николов, успели да разчупят стереотипите, в които попадат много от техните връстници. Превърнали са в своя кауза възможността да помагат другите и сами по себе си са едно голямо изключение. Здравният медиатор е посредник, който улеснява достъпа на лица и групи в неравностойно положение до здравни грижи и социални услуги. Той се ползва с уважението и доверието на хората от общността, и на институциите и притежава необходимите знания и умения, за да върши своята работа. Какво се крие зад това благородно намерение и какви качества са необходими да подчиниш живота си на общественото благо? Отговора ще потърсим в следващите редове.

Кога медиаторството „прохожда" в България?

Камелия: Като цяло медиаторството започва през 2007 година, когато се прави една национална мрежа на здравните медиатори. Първите специалисти – четири човека са обучени по проект на програма ФАР и развиват дейност на територията на Дупница. Постепенно НМЗМ всяка година обучава по няколко човека в различни области /избират се маргинални такива/. При нас през 2013 година се обявява конкурс за здравни медиатори и ние, без да знаем и да имаме идея какво е, се явихме на интервюто. С две думи ни беше обяснено каква е работата, бяхме избрани и се съгласихме да я вършим.

Георги: Най-интересното беше, че имаше само една позиция, но ни харесаха и двамата. Мога да кажа, че здравното медиаторство в България е супер развита дейност. Има делегиран бюджет от държавата за всяка една от бройките. Това е наистина интеграционна политика, която работи доста добре и като цяло всички по-големи области имат здравни медиатори. Бройката надвишава 170 човека.

Занимавали ли сте се преди това с нещо подобно и беше ли трудно да намерите хора, които да ви се доверят?

Камелия: В началото имаше известно съмнение. Специално мен повечето ме познават в нашата общност, понеже съм се занимавала с това. Работила съм към сдружение „Романи Бах" и 12 години съм била помощник-възпитател в ОУ „Митр. Авксентий Велешки". Имах опит.

Георги: Аз спечелих стипендия за обучение в Дания. Учих там един семестър „Социални дейности и развитие" и наистина се запалих. Искаше ми се като се върна в България да работя нещо, свързано със социалните дейности. Чух за интервюто. Реших да се явя и това се оказа „право в десетката", защото изпитвам истинско удовлетворение от работата ми. Ние сами си определяме част от задачите. Пишем си и част от проектите като имаме няколко спечелени.

Знам, че имате разни срещи и обучения в градове извън Самоков. Полезни ли са за вас подобни инициативи?

Георги: Аз съм делегат на мрежата и пътувам доста често. Камелия е координатор за Самоков. Важно е да се отбележи, че не всеки не може да бъде здравен медиатор, защото бройките, одобрени от общините, минават през обучение в рамките на 15 дни, организирано от Националната мрежа съвместно с Медицинския университет. То е специализирано, на доста високо ниво. След него се издава един сертификат, с който ние можем да застанем на тази позиция.

Споменахте, че сами си определяте задачите. Върху какво наблягате и какво според вас е важно?

Георги: Току що приключихме един проект в болницата, върху който работихме четири месеца. Камелия беше в детско отделение. Това, което се случваше там в общи линии беше една консултация. Аз съпровождах здравно неосигурени жени на гинекологични прегледи. В Самоков се прегледаха над 100 жени, при очаквани и заложени 40. Поради големия интерес бройката се увеличи и бяха прегледани над 100 жени. Що се отнася за детско отделение – знае се, че контингентът е предимно от ромски произход. Много тежък сектор, но мисля, че има резултат.

Отчитате ли днес някакви резултати, които сте успели да постигнете в работата?

Камелия и Георги: Специално за болницата – да. Като цяло хора се преглеждат безплатно. Има различни проекти, различни дейности – с деца, с ученици, с родители. Различни програми, в които са включени. Работи се и ние лобираме за тези неща. Дори за някои от тях поемаме сами инициатива и си ги издействаме. За други само информираме, което в крайна сметка се оказва ключово, защото много често се случва да има безплатни прегледи и да няма кой да се прегледа. Медиаторството е връзката между общността и всички институции. Работим със социалните, с Бюрото по труда и други. Обхванати са абсолютно всички институции. С училищата също работим, с РЗИ, с личните лекари също. Гледаме да обхванем имунизационния календар – това за нас е едно от най-важните неща. Стараем се да не се пропускат ваксини, профилактични прегледи и да им напомням, че това са важни и съществени неща.

Кои са институциите извън Самоков, които стоят зад вас?

Камелия: Това е една мрежа – Националната мрежа на здравните медиатори, зад която стоят много организации. БАСП – Българска асоциация за семейно планиране е една от тях и ни осигурява нещата за контрацепцията, които ние предоставяме на гинеколозите. А иначе, отделните проекти са под егидата на различни организации.

Има ли възрастова група, към която сте ориентирани?

Георги: Зависи от проекта. Току що приключихме един –„Изкуството да информираш". Имаше няколко работилници – рисуване, изграждане на детска площадка, снимане на късометражно филмче и всичко това носеше посланието „Толкова е добре да си дете", „Изкуството да информираш за превенция на ранни бракове в общността". Включиха се над 40 младежи, много ентусиазирани и инициативни. Пишеха послания към връстниците си относно ранните бракове, изказваха мнения. Възрастовата граница, която искахме да обхванем беше между 12 и 18 години.

Успяхте ли да „запалите" други млади хора, ваши приятели, които да се занимават с медиаторство?

Камелия и Георги: Не знам дали трябва да ги „запалваме". Заплащането не е голямо и трябва да ти идва от вътре, за да го правиш. Радваме, че зад нас стоят много организации и поне засега мислим да продължаваме и помагаме на хората. Имаме възможността да се развиваме постоянно, защото се организират много добри обучения и това е на всеки три месеца.

Предполагам, че поддържате контакти с ваши колеги?

Ние имаме специален форум. Контактуваме. Ако имаме проблем пишем във форума, дават ни адекватни мнения. Допитваме се. Чувстваме се добре, когато имаме възможност да помогнем на някого и това вече се е превърнало в наше ежедневие.

Има ли нови неща и тенденции, които навлизат и които трябва да се следят?

Да, постоянно има такива. Имунизационният календар непрекъснато се променя. Появяват се и нови проекти, които се включват.

Какво предстои да правите?

В общи линии това, което предстои да се случи е в село Ковачевци. Там предстоят прегледи – майчино и детско здравеопазване по проект на Норвежки фонд. Самоков е една от общините, които задължително са включени в него със село Ковачевци, поради маргинализираната общност там. Това, което предстои да се случи в края на месец ноември са едни прегледи. Все още не е ясно дали те ще бъдат там или хората ще се превозват до Самоков. Другото, което е. 12 европейски общини участват в един проект. Ние пътуваме до всяка една от тях и всяка една от общините се дават по 3 000 евро за един микропроект – какъвто ние пожелаем. Това, което ще предложим ние в общи линии е продължение на „Изкуството да информираш". Замислили сме няколко работилници, от които едната е хенд мейд, другата е графити и третата е празничен концерт и някакъв вид спорт в зависимост от сезона.

Останала съм с впечатлението, че не разчитате на информационни брошури или интернет, а обикаляте от врата на врата и предпочитате прекия контакт. Така ли е?

Камелия: Прекият контакт е много важен. Специално за имунизациите мога да кажа, че хората определено имат култура. Знаят какво е имунизация. Знаят и ако не я поставят какво ще се случи и се отнасят по-сериозно. Нещата не се свеждат само до бележката, с която да могат да си получат детските.

Георги: Здравната култура на българина като цяло е доста ниска. Ние не се грижим за себе си и това е доказано – статистически, научно или както щете. Това, в което вярвам е, че подтикваме и насърчаваме да се случи. Преди две години, когато направихме съвместно с РЗИ мобилните кабинети имаше много голям интерес. Прегледите се осъществиха в рамките на една седмица.

Георги и Камелия „повличат крак" и намират последовател в лицето на Биляна Асенова. Вече няколко месеца тя работи като здравен медиатор в новия социален център, находящ се в двора на НУ „Петър Берон". Ето какво ни сподели от позицията на своя опит – натрупан в рамките на няколко месеца, но с амбицията да нараства във времето. Здравният медиатор е лицето – мост между уязвимите малцинствени общности и здравните социални служби. Важно условие е да бъде от общността, за да се ползва с доверие от страна на хората и да бъде връзка между здравните и социални служби.

Г-жо Асенова, има ли възрастова група към която сте се насочили и работите приоритетно?

Да. Работим с деца от 0 до 7 годишна възраст, защото Центърът така е устроен, но не връщаме и по-големите.

Кои са най-често срещаните дейности, които се налага да насърчавате в тази възраст?

Следя за профилактиката, имунизационния календар, работя с майките за правилното отглеждане на децата и тяхното хранене. И всичко това го правя в екип с педиатър и медицинска сестра . За мен тази професия е също нещо ново. Не съм я работила никога досега и се налага да се учим взаимно в процеса на работата.

Свикнали сме когато има нещо реално, тогава да отчитаме някакви резултати. Вие самата чувствате ли някакво удовлетворение от това, което правите и какви постижения отчитате на този етап?

Да, определено, защото винаги съм работила в полза на обществото. Започнала съм работа в една неправителствена организация, където бях помощник- учител. Занимавах с проблемите на ромите и по-специално тези в областта на образованието. Георги и Камелия ми помагат и от тях се уча. В момента сме наблегнали на ранното забременяване и мисля, че постигаме успех в поставянето на спирали, което преди години беше тема табу. Много хора се дърпаха и страхуваха, а сега вече ни търсят сами. Това е един напредък, едно начало, защото все от някъде трябва да се започне – да се контролира раждаемостта и т.н. Доста проблеми се решават по този начин. Центърът не би могъл да работи без здравен медиатор, защото аз съм човекът, който обикаля махалата и обяснява за какво става въпрос. Разяснявам дейността на центъра. В него работят педиатри, психолози, лекар, адвокат, рехабилитатор.