Една пета от българите отворени към идеята да станат приемни родители

Хората започват да свикват с идеята, че и те самите могат да са фактор в решаването на социално значими проблеми

20% orn българите изразяват хипотетична готовност да станат приемни родители. Данните са от специално национално представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл", проведено по поръчка на вестник „Класа".

Броени дни преди празника на детето, 1 юни, проучихме нагласите на населението по отношение на един от начините обикновените хора да помагат на детството и щастието на децата без родители. Приемното родителство е изключително популярна в Европа практика за ограничаване на броя на децата, които растат в институции. Немалко анализи доказват, че освен полезна и благотворна за развитието на децата приемната грижа дори е по-изгодна във финансово отношение за държавата – изчисления на експерти сочат, че дори професионалната приемна грижа (държавата плаща на приемните родители заплата и издръжка за поверените им деца) като цяло е по-евтина от отглеждането на деца в сиропиталища и домове.

Като цяло българите споделят силно положителна нагласа към приемното родителство – позитивните оценки сред населението са близо 70%, резултат, непроменен от 2009 г. насам. Скептиците са малцинство, чийто дял още повече намалява във времето. Днес само 4% не одобряват приемната грижа.

Подобни са и данните по отношение на нагласите дали приемната грижа се отразява добре на самите деца, които се отглеждат в приемни семейства. 63% (непроменено спрямо 2009 г.) са на мнение, че алтернативното отглеждане на децата без родители има ползотворен ефект върху малчуганите. Според мнозинството това е така заради самия факт, че децата растат в семейна среда.

Още споменавани причини са и по-голямото лично внимание, което биха отделяли приемните родители на детето, отколкото в институция, както и по-добрите материални условия на живот на детето, които вероятно приемното семейство би осигурило.

Вероятно поради множеството медийни кампании за запознаване на населението с приемната грижа, които бяха проведени в последните години, делът на хората, които се опасяват, че приемната грижа може и да е вредна за децата, е намалял почти двойно в последните 2 години – от 11% през 2009 г.

на 6% през месец май 2011 г. Основното притеснение на хората, свързано с приемната грижа, споделено и сега, и преди две години, е фактът, че този тип грижа е временна. Спонтанната реакция на скептичните хора е: „Децата свикват, а после страдат."

На въпроса: „Вие лично бихте ли станали приемен родител?", цели 20% от българите отговарят утвърдително. Процентът е значително по-висок сред висшистите (24%), модерните българи – които пътуват редовно в страната и чужбина, говорят чужди езици и са всекидневно в интернет (25%), представителите на средната и над средната социална класа (по 24%), работещите на държавна работа (27%). Отворени към грижите за приемно дете са още и жените (25%), хората между 26- и 55-годишна възраст и жителите на областните градове.

Разбира се, въпросът за готовността на хората да станат приемни родители е хипотетичен и това не означава, че всеки пети вече предприема стъпки за осъществяване на това. И все пак данните дават много важна индикация за това, че българите започват да свикват с идеята, че и те самите могат да са фактор в решаването на социално значими проблеми, като този с грижата за децата, лишени от родителска грижа.

Изследването е проведено през първите дни на месец май, национално представително е и обхваща 1006 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл" в България от 1992година.

Източник: Национална мрежа за децата, 30.05.2011