Институтът за модерна политика: Промените в Закона за БЧК са пример за „черно” законодателство

В рамките на мониторинга на законодателството, осъществяван от Института за модерна политика, се констатира, че разработваните от правителството промени в Закона за Българския червен кръст се отнасят към категорията на т.нар. „черно" законодателство – т.е. законопроектът съдържа корупционни предпоставки и сериозно уврежда обществения интерес. Това се казва в разпространеното становище на организацията.
Анализът на ИМП сочи, че с предложените от финансовото министерство текстове се нарушава Конституцията, Европейската конвенция за защита на правата на човека и Женевските конвенции от 1949 г. Подготвяните промени предвиждат обособяване в отделно юридическо лице на Планинската спасителна служба, която понастоящем е част от системата и дейностите на международно признатата организация на България червен кръст (БЧК), както и изземване и прехвърляне по силата на самия закон на имущество и финансови средства, които са собственост на БЧК. Наред с това се създава възможност за последваща приватизация на недвижимите имоти, прехвърлени чрез закона на новообразуваното юридическо лице „Планинска спасителна служба".
Според Института за модерна политика, така се нарушава гарантираната от Конституцията и от Европейската конвенция свобода на сдружаване, защото БЧК е доброволна организация, регистрирана съдебно като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.
„Недопустимо е с акт на държавен орган, включително и по законодателен път, да се замества суверенната воля на ръководните органи на организацията, особено когато самата държава не участва в управлението на организацията. С разглеждания законопроект държавата налага промени в структурата и дейността на БЧК и се разпорежда с неговата собственост", се казва в становището на ИМП.
„Очевидно авторите на законопроекта не разбират статута на БЧК, чиято независимост и автономия се гарантира и от международните конвенции. Целта на Закона за Българския червен е да уреди отношенията между БЧК като независима структура и самата държава. Но държавата не е собственик на БЧК, за да може едностранно и със закон да се разпорежда с управлението или имуществото на тази независима организация", обясни председателят на ИМП Борислав Цеков.
Според ИМП на практика се готви национализация на имуществото на БЧК, тъй като в законовите промени императивно се предписва на органите на БЧК какви имоти и какви парични средства да предоставят на създаваната с закона отделна организация „Планинска спасителна служба". От института припомнят, че подобна антиконституционна практика имаше и с национализацията на индивидуалните сметки на гражданите в допълнителните пенсионни фондове, която вече беше отменена от Конституционния съд. Нарушава се конституционно гарантираната защита на частната собственост и забраната за принудително отчуждаване без предварително и равностойно обезщетение.
От ИМП алармират също че законопроектът съдържа сериозни корупционни предпоставки, като отваря вратите за „източване" и приватизиране в последствие на имуществото на Планинската спасителна служба – все привлекателни недвижими имоти и бази в курортни местности. Законопроектът предвижда те да се ползват „до отпадане на нуждата от тях". Така според ИМП законопроектът отваря широко вратите за решения „по целесъобразност" в посока констатиране на „отпаднала нужда" и последваща приватизация.


Източник: Информационна агенция ФОКУС, 11.07.2011