Все по-малко българи влизат в библиотеките, в тях няма нови книги

Eдва 10% от българите влизат в обществени библиотеки. Данните са от национално представително проучване от миналата година, изготвено по поръчка на Министерство на образованието и асоциация "Българска книга". За сравнение, във Финландия този процент е 90, а във Великобритания - 60.

Преди месец у нас стартира национална кампания за възраждане на библиотеките. Организаторите й са на мнение, че липсата на нови книги в тях е една от причините все по-малко хора да ги посещават. Ето защо те настояват държавата да намери начин да осигурява повече пари за обновяване на фондовете на библиотеките. От началото на годината Министерство на културата е намерило за тази цел над 1 милион лева.

За да подкрепят кампанията, едни от най-популярните ни писатели се събират утре пред Министерски съвет, където ще четат откъси от свои произведения. Председателят на Сдружението на българските писатели Михаил Неделчев също застава зад протеста на творците. Ето аргументите му:

Аз не искам да представя идилично картината, че ако примерно на тези библиотеки им бъдат дадени едни добри суми, всичко ще тръгне прекрасно. Не! Защото има една криза на посещението на библиотеките. И тя е много тежка и много страшна. Кризата всъщност е многостранна. Тя е и криза на държавното отношение към библиотеките и въобще към книгата. Ето, толкова години, ние, всички писатели, литературоведи, издатели, не можем да убедим държавата да премахне ДДС-то върху книгата. Което просто е един абсурд в една бедна и слаба държава.

А как се стигна до тази криза на посещенията? И анализите го показват, че с всяка изминала година все по-малко българи влизат в библиотеките.

Да оставим настрана широкия кръг читатели. Аз съм страшно притеснен заради това, че професионалистите не влизат в библиотеките. Говоря за професионалисти, които са научни работници. И това означава само едно нещо - че техните текстове, които те произвеждат, са непрофесионални. Централният проблем обаче е този - библиотеките не могат да обновяват своя фонд. А когато ти смяташ, че библиотеката е нещо, което е станало склад за остарели книги, тя губи своята привлекателност.

А смятате ли, че това е само ангажимент на държавата? Че само тя трябва да се грижи за обновяването на фондовете?

Не, разбира се. Това трябва да бъде грижа и на общинските ръководства. Ако смятаме, че местната власт не е държавата, а е някаква пресечна точка. Това трябва да е ангажимент и на издателствата, които имат възможност, които получават субсидии. И те го правят - една голяма част от издателите го правят. Както, разбира се, го правят и самите автори. Но не може да се разчита на тази спонтанност.

Източник: Дарик нюз, 08.11.2011