19 000 годишно напускат клас заради сватба и беднотия

19 000 хлапета емигрират от класните стаи всяка година и спират да посещават училище. Най-честата причина да се отказват от ученето са семейните проблеми, бедността и ранно задомяване. Това сочат данните на Националния статистически институт. Според отчетите на просветното министерство през последната учебна година около 6000 деца са отпаднали от училище.

,,Разликата в цифрите идва от това, че НСИ брои и тези деца, които са спрели да ходят на училище, но не защото са изключени, а защото са емигрирали или са напуснали училище по други причини", обясни Янка Такева, шефка на Българския синдикат на учителите. Тя поясни, че около 4000 ученици на година стягат куфарите и потеглят с родителите си зад граница. Щом навършат 13-14 г., на много българчета им се налага сами да се грижат за препитанието си. Те се занимават с най-ниско квалифицирания труд, работят като фермери и пастири в крайните райони на страната.

Осмокласниците са най-масово отпадащите ученици у нас, отчетоха от просветното министерство. Системно отписване на българчетата се наблюдава още в девети, седми и пети клас.

Изоставането от учебния материал e другата съществена причина за отпадането от системата на училищното образование. Най-притеснително обаче е, че има значителен брой деца, които макар че се водят за ученици по документи, не присъстват в часовете. ,,За много ученици пребиваването в училище е чисто ,,на хартия". Te се водят „обхванати" от училищната система, но на практика не само, че не учат нищо, ами дори и не се появяват в клас", коментира Траян Траянов, анализатор от фондация ,,Заедно в час", работеща за намаляване на отпадащите ученици.

Директорите пък често опрощавали отсъствията на нередовните ученици, за да закрепят делегираните бюджети, с които разполагат. Ако решат да изключват всяко дете, което не се вясва в час, ще им се наложи да закриват цели паралелки.

Затова директорите на по-малките школа опрощават провиненията на нехайни ученици, за да може училището да продължи да съществува. На практика това означава, че реалният брой деца, които трябва да са вън от училищната система, надвишава в пъти данните от националните статистики.

В резултат на системното отсъствие от класната стая 41% от учениците са под необходимия праг на грамотност,
за възрастта си, поясни още Траян Траянов. ,,Наблюдавали сме как петокласници например четат и пишат на нивото на първокласници", добави той.

Източник: Агенция "КРОСС", 22.11.2011