Случаите на насилие над деца у нас станаха ежедневие

„Живял беден дървар с жена си и двете си деца, момченцето се казвало Хензел, а момиченцето Гретел. Той не изкарвал много за прехраната на семейството и когато веднъж в страната станала голяма скъпотия, не можел вече да припечелва дори за насъщния хляб. Като си легнал една вечер, мислите и грижите не му дали да заспи. Непрекъснато се въртял в леглото, пъшкал и накрая рекъл на жена си:

— Какво ще стане с нас? Как ще изхраним клетите си деца, като нямаме вече нищо за нас самите?

Нуждата направила коравосърдечна жената, тя не виждала никакво спасение, та отвърнала:

— Знаеш ли какво, мъжо? Рано-рано ще заведем децата вдън гората. Ще им накладем огън и ще дадем на всяко по един къшей хляб в ръката, после ще отидем да си гледаме работата и ще ги оставим сами. Те няма да намерят пътя, за да се върнат в къщи, и така ще се отървем от тях."

Макар че тази приказка би трябвало да пресъздава суровите нрави през Средновековието, когато в бедните райони родителите са изоставяли децата си, защото не са били в състояние да ги изхранят, днес тя звучи неочаквано актуално.  Случаите на насилие спрямо деца у нас станаха ежедневие, а по данни на ДАЗД броят на децата, жертва на насилие в семейна среда застрашително се увеличава.

Само на територията на община Стара Загора през 2011 в Кризисен център за жени и деца, преживели насилие, са били настанени 24 деца, всички от които са били изложени на насилие в собственото си семейство. В 21 от случаите насилникът е бащата или съжителят на майката, а близо 60% от децата са на възраст от 0 до 7 години!

Цифрите са наистина стряскащи!

За добро или лошо, децата отразяват качеството на живот на възрастните в обществото.
Ежедневният стрес, бедността, напрежението и мизерията допринасят за повишаването на агресивните изблици у родителите и все по-честото физическо насилие спрямо деца.

Социалното обедняване е също толкова разрушително за човешкото поведение, както и материалното. Изолацията на семейството от приятели, съседи и  странични хора, които биха могли да окажат помощ и подкрепа, повишава риска от пренебрегване и злоупотреба. Много от децата, преживели насилие, произхождат от бедни домове, а семействата са с тенденция към социална изолираност.

Пряка жертва на физическа злоупотреба сред настанените в Кризисния център са 5 от децата. Обичайно в семейството единият родител е активният физически насилник, а другият пасивно приема насилието. По-често майката е тази, която се оказва основната „мишена" на насилника. Независимо от това обаче, самият факт, че децата са свидетели на домашно насилие, автоматично ги превръща в негови жертви.

Тъй като психическия тормоз е не по-малко опасен от физическото малтретиране.

Детето, което расте в семейна среда, изпълнена с насилие, може да развие неувереност, прекомерно чувство за вина, базисно чувство за тревожност, страх, примирение, липса на инициативност във взаимоотношенията с другите. Вследствие на това порасналото дете може да усеща и изразява поведенчески всички тези негативни усещания, които да му попречат да бъде пълноценен и продуктивен човек.

Много от родителите, които упражняват насилие, в детството си също са били жертва на насилие, особено сурови „възпитателни методи" или обект на нечия агресия. Често те пренасят този модел в отношенията със своите деца,  вярвайки, че това е приемлив начин за налагане на дисциплина.

„Ако ви е грижа за децата – погрижете се първо за родителите" – призовават защитници на правата на детето.
За да могат да дадат любов и подкрепа на своите деца обаче, родителите също се нуждаят от любов и подкрепа. Способността им да бъдат добри родители, не е единствено тяхна собствена задача - обществото също има голямо влияние и е крайно време да поеме своята отговорност за този наболял проблем.

Автор: Християна Тодорова, психолог в Кризисен център "Самарянска къща"

Източник: Сдружение "Самаряни", 26.01.2012