Според Европейския съд в Страсбург различният режим за свиждане на задържаните лица в сравнение с този за вече осъдените лица, прилаган в ...

Европейският съд по правата на човека  ( ЕСПЧ),  придобил известност сред обществото като Съдът в Страсбург,  постанови решение по делото Laduna v. Slovakia (no. 31827/02), с което прие, че Словакия е нарушила забраната за дискриминация по чл.14  от ЕКЗПЧОС,защото  законодателството й предвижда различия в режимите за свиждане в местата за лишаването от свобода в зависимост от това  дали  лицето е задържан по обвинение или вече осъден. С решението си от 13.12.2011г.  Европейският съд осъди Словакия да заплати на жалбоподателя  9000 евро обезщетение за  морални вреди, както и разходите по делото.

Господин  Laduna бил задържан в местата за лишаване от свобода като обвиняем в периода 2001-2006г., без все още да има влязла в  сила присъда. По това време заради лошите условия на живот там и режима, на който бил подложен, той  подавал жалби до затворническата администрация, но те били отхвърляни. Жалбоподателят твърдял, че е имал по-ограничени права от тези на вече осъдените по отношение на режима за  свижданията, както и до контактите с другите лишени от свобода. Като задържан той имал  право  само на едно 30-минутно  посещения през месеца, докато времето за свиждане на осъдените  било 2 часа и с по-голяма честота в зависимост от конкретния режим по присъдата им. Той бил настанен сам в килия, без топла вода и без право да гледа телевизия, за разлика от осъдените лица.

Европейският съд в Страсбург за пореден път подчертава, че член 14 от Конвенцията    ( Европейската конвенция за защита правата на  човека и основните свободи) защитава лицата, които се намират в сходна ситуация, от това да бъдат третирани различно при упражняването на правата и свободите, гарантирани им от същата, без за това да има обективно и разумно оправдание.

Според ЕСПЧ липсата на достъп до телевизия се отразява на правото на лицето да поддържа връзка с външния свят, с правото му на личностно развитие, както и с менталното му състояние като предпоставка за упражняване на правото му по чл. 8. По съшия начин, лишаването му от контакти с близките му представлява намеса в това право, без да води автоматично до нарушаване на чл. 8.

Съдът намира, че положението на жалбоподателя е сходно с това на осъдените лица по отношение на режима на посещенията и достъпа до телевизия. Налице е обаче непропорционална разлика в третирането им – жалбоподателят като задържан е имал право на 30-минутни посещения веднъж месечно, а осъдените – на двучасови визити с по-голяма честота в зависимост от конкретния режим. Не е оправдана и разликата във възможността да се гледа телевизия (законът на Словакия не предвижда такава възможност за задържаните, за разлика от лишените от свобода с присъда). В решението  съдът се позовава също на   действащите от 2006г.  Правила за европейските затвори, приети  от Комитета на министрите на Съвета на Европа с Препоръка (2006)2. Тези правила, между другото, изискват държавите –членки на Съвета на Европа да предоставят на задържаните лица същия режим на свиждане, на който имат право осъдените, доколкото няма изрична забрана за това  по конкретното дело за определен период, издадена от съда. Нещо повече, според тези правила, задържаните трябва да имат право на допълнителни свиждания  и допълнителен достъп до други форми на комуникация.    

С тези аргументи съдът е заключил наличието на дискриминация  при упражняване правото на личен живот на основата на друг признак, непосочен изрично в  Конвенцията, а  именно  „ друг статус/положение".   Предвид това е установено  нарушение на чл. 14 във вр. с чл. 8 от Конвенцията.

 http://antidiscriminationhelpcenter.eu/?p=503