Правно невидими хора. Вече и в България.

До скоро в България феноменът на „правно невидимите" хора беше непознат. Промените в Закона за гражданска регистрация от май 2011г. обаче му вдъхнаха живот и поставиха хиляди българи в риск от загуба на правната си идентичност. Въпреки добрите първоначални намерения за ограничаване на изборния туризъм, новият режим на адресна регистрация на практика нарушава фундаментални човешки права и създава реални предпоставки за задълбочаване на социалното изключване и бедността в България.

Българската държавата има позитивното задължение да гарантира свободното упражняване на правата на индивидите, произтичащи както от националното, така и от европейското им гражданство.  Конституцията на Република България провъзгласява правата на личността във върховен принцип и „не допуска никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние" (чл.6, ал.2 от Конституцията на  РБ).

От друга страна, основният документ, който ни идентифицира като български граждани и ни осигурява достъп до упражняване на човешките и гражданските ни права е личната карта. Да притежаваш лична карта не е привилегия, нито правна възможност. Според Закона за българските лични документи всеки български гражданин, навършил 14 годишна възраст, е задължен да поиска да му бъде издадена лична карта, както и да  иска да му бъде подменена в случай на настъпване на някое от обстоятелствата, изрично изброени в закона (промяна на имена, единен граждански номер, пола, гражданството, постоянния адрес или при настъпили съществени и трайни изменения на образа). Формално погледнато, неспазването на това задължение е скрепено с административна санкция. На практика, то води до загуба на правната идентичност.

За издаването на лична карта са необходими набор от документи, сред които е и удостоверението за постоянен адрес. С въвеждането през 2011г. на двете нови условия  за извършване на адресна регистрация – представяне на акт за собственост или на договор за ползване на имота, на чийто адреса се извършва регистрацията, законодателят нарушава забраната за неравно третиране по един от защитените от Конституцията признаци - имуществено положение. Категорична проява на дискриминационно отношение е предвиденият имуществен ценз за иначе задължените по закон граждани да си издадат лична карта. Лишени от възможност да се сдобият с документ за самоличност остават всички онези българи, които не притежават свой имот или не могат да удостоверят писмено основанието, на което обитават дадено жилище. Без да коментираме в детайли целите, които законодателят е преследвал, въвеждайки конкретните ограничения, те в никакъв случай не могат да оправдаят лишаването от граждански права. Достъпът до правосъдие, образование, здравеопазване, социални услуги, участието на избори и сключването на граждански брак са конституционно гарантирани права и тяхното упражняване в никакъв случай не може да бъде поставяно в пряка зависимост от имущественото положение на индивида. Още повече, липсата на официална регистрация и документи за самоличност превръща „правно невидимият" човек в лесна жертва на редица престъпления като трафик на хора, експлоатация на детски труд, проституция.

Приемайки законодателни разпоредби, които да създават „правно невидими" хора, държава обрича на бедност и социална изолация хиляди българи. Защото, когато ти отнемат възможността да съществуваш в правния мир, всички усилия за борбата с бедността, за интеграция на етническите малцинства и защита правата на уязвимите групи губят смисъл.