Въпроси и предложения към МТСП след проведена среща

Скъпи приятели, приемни родители и специалисти,

След проведената среща със заместник-министъра на труда и социалната политика Валентина Симеонова изпратихме днес писмо с предложения и въпроси.

1. Когато дете, настанено в приемно семейство, е вписано в регистъра за международно осиновяване, на всеки три месеца е необходимо да се правят медицински изследвания, снимки, срещи и т.н. Това са допълнителни разходи за приемните родители и се отразяват в значителна степен на бюджета им.

ВЪПРОС: Възможно ли е тези разходи да им бъдат възстановявани, като се включат в таксите заплащани от кандидат-осиновителите, например?

2. Практиката показва, че сроковете за извеждане на дете от приемното семейство не са адекватни на сроковете за напасване и настаняване. Извежданията стават понякога с уведомяване по телефона и вземане от леглото без да се отчита емоционалното състояние и стрес, както при детето, така и при приемните родители. Неправилният подход води до реакции, показващи привързаност дете – родител, напълно разбираеми в една стресова ситуация. Такива приемни родители се отказват от бъдеща работа, поради факта, че не могат да изживеят втора подобна екстрена раздяла. В други случаи социалните работници правят всичко възможно да ги заличат от регистъра поради „проявена емоционална привързаност" без да се отчитат грешките при подхода.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: В методологията за прилагането на приемната грижа да бъдат включени изисквания срокът за извеждане на дете от приемно семейство да е еквивалентен на срока за напасване – един месец.

3. Изключително тревожен е фактът, че на практика сроковете за настаняване на дете в приемно семейство, както за първи път, така и след извеждане на предходното, достига до ЕДНА ГОДИНА. Подобни са фактите и при искане за настаняване на второ дете .

ПРЕДЛОЖЕНИЯ:

• Да се вмени персонална отговорност за липсата на настанено дете в утвърдено приемно семейство.
• След утвърждаването да започне веднага работа по напасване със срок не по-дълъг от ЕДИН месец, а не да се чака и вписването в регистъра на новото приемно семейство. Вписването да е задължение на съответния регионален директор от чисто административен характер, а не привилегия. 
• Успоредно с работата по извеждане на дете да започва работа по напасване за ново настаняване. Като считаме, че застъпването на двете деца за един кратък период от време ще има положително въздействие, както за новото дете, така и стреса при родителите ще е незначителен. Когато това не е възможно, отново срокът да не надвишава един месец. Включвайки се в този срок,може да се приеме и като грижа за приемните родители, защото е еквивалентен на срока за получаване на възнаграждение без настанено дете. 

4. Неразбираемо остава изискването на някои регионални дирекции, когато непосредствено след извеждане на дете и подготовката за поредно настаняване, както и при настаняване на второ дете, от приемните родители да се изисква нов пълен набор документи, идентичен с този за първоначално кандидатстване.

ВЪПРОС: Възможно ли е в новата методология да залегнат изрични указания това да не се случва? Считаме, че такова правило може да е допустимо, ако в семейството не е имало настаняване през последните шест или дванадесет месеца.

5. След приемането на измененията на новият ППЗЗД и отпадането на изискването да се сключва трудов договор, още повече той да е основен, почти всички доброволни приемни родители, които по статистика са около 85 от 1 299, се пренасочват към подписването на граждански договори. Възниква, обаче, съществена изкуствена пречка: деленето на доброволни и професионални. Считаме, че дългогодишният опит на един доброволен приемен родител компенсира и дори надхвърля придобитото като знания и умения в разликата от няколко часовото обучение.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Доброволни приемни родители, които са полагали грижа за дете минимум една година да могат да преминават на граждански договори без да е необходимо повтаряне на процедурата по кандидатстване, обучение и т.н.

6. Въпреки промените в ППЗЗД, с тревога отчитаме че има една категория от обществото, която отново няма да се включи в процеса на приемната грижа – държавните служители. Практиката показва, че от 86 доброволни приемни семейства, държавните служители се броят на пръсти. В страната държавните служители са около 400 000 души с определено образователно ниво, загубени за каузата поради факта, че по силата на Закона за държавния служител и закони за дейността на съответните министерства, не могат да сключат граждански договори. Същевременно, могат да сключват трудови за преподавателска и изследователска дейност или да получават хонорари от авторски права, дейности напълно комерсиални по своето същество.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Приемната грижа да бъде включена в разрешените за допълнителна дейност на държавните служители, защото тук няма обвързаност и зависимост, както и възможност за корупциони практики.

7. Видно от практиката, в доброволните и професионалните приемни семейства се настаняват деца с еднакъв статус. Това ни води до виждането за изравняване на обучението и финансовия стандарт за всички приемни семейства.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:  В обучителната методика да бъдат включено ПРОФИЛИРАНЕТО на приемните семейства съгласно чл. 25 от Наредба за кандидатстване и подбор на приемни родители .

8. Изключително сме обезпокоени от няколко случаи на настаняване на деца с тежки заболявания или увреждания без по надлежния ред да са информирани приемните родители. Последствията: извеждане на детето, взаимни обвинения отписване на родителите от регистъра.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Да се вмени персонална отговорност на настаняващия служител за предоставяне на пълната медицинска информация срещу подпис на приемния родител.

9. От приетите промени за нас остават неизяснени следните въпроси:

• Кои и какви ще са конкретните стъпки при смяна на доставчика и основание за прекратяване на договора? Може ли причината да бъде по-доброто финансиране и подкрепа при друг доставчик с цел създаване на конкурентна среда?
• Ако приемният родител работи по трудов договор, сключен с дирекция „Социално подпомагане", при второто настаняване какъв ще бъде договора?
• Възможно ли е при второ настаняване доставчикът да е различен от доставчика, с който е подписан договор за предно настанено дете?
• Възможно ли е доставчика да е от друг регион?
• Ще има ли истинска равнопоставеност между договарящите се страни при сключване на новия вид договори, а именно: ще отпадне ли унизителното изискване след настаняване на детето, приемния родител да подава молби за помощта за издръжка и детски надбавки, като събира нескончаемия набор от документи, вземайки ги от една държавна или общинска структура и ги предава на друга? Някои от документите, които се изискват са удостоверение за адресна регистрация (след като то е настанено със съдебно решене на този адрес), акт за раждане, копие от договора за настаняване (всеки, от които се намират в ОЗД). Немислимо е и със служебна бележка да се доказва, че детето ходи или не на училище, нещо което следва да е задължение да знае и проверява лично социалният работник. Освен това сме длъжни да припомним, че детските надбавки се получават по право без да е необходимо да се декларира доход или друго обстоятелство. По последното предлагаме: сключеният договор да е достатъчно правно основание за изплащане на срествата за детски надбавки и за издръжка, поради това, че това е задължение на една от страните и юридически не е издържано, за да изпълни това си задължение другата да се „моли". За целта може да се направи нормативна промяна в ППЗЗД към чл. 52 нова т. 4 „Месечните помощи за деца настанени по реда на чл. 27 ал. 4 от ЗЗД се предоставят без подаване на молба на основание сключения договор считано от датата на подписването му." В ППЗСПД в чл. 17, ал. 2 се заличават думите „или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето", а в края се добавя: „За деца в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето за молба-декларация се счита сключения договор по чл. 27 от ЗЗД".

10. При новите граждански договори и необходимостта от допълнителни знания относно данъчните и осигурителните задължения на приемните родители.

ПРЕДЛАГАМЕ: В методиката за обучение да бъдат разработени и включен теми по данъчните и осигурителните задължения за конкретната дейност.

11. Съществува дискриминационна забрана договор да се сключва с единият съпруг, а вторият да няма това право при второ настаняване. Изискването не е обосновано от принципите на свободното договаряне. Същевременно, двама души, живеещи на семейни начала, без граждански брак нямат тези ограничения. Тези различия са видими, защото финансовия стандарт за първото и второто дете е различен.

ПРЕДЛАГАМЕ: Да се даде възможност всеки български гражданин да сключва договор с доставчик, независимо от това с кого е сключил граждански брак.

12. Веднъж преминали обучение, утвърдени и вписани в регистрите, приемните родители придобиват право да упражняват тази дейност. В същото време сериозно ни тревожи фактът, че отписването от регистрите се използва като наказателна мярка в някои общини. Според нас, не е редно приемни родители, които не са „упражнявали" професията известно време, да бъдат отписвани от регистрите.

ПРЕДЛАГАМЕ: На преминалите обучение да се издава съответен документ за преминато обучение след утвърждаване. Вписването в регистъра „приемен родител" да е чисто административен акт на съответния директор на РДСП. Да се създаде втори регистър или да се актуализира този по т. 12.1., в който да се отразяват настаняванията на деца в приемни семейства, за да може да се следи динамиката на процеса в конкретния регион.

13. Във връзка със социалните доклади по чл. 24, ал. 2 от Наредбата за кандидатстване и подбор на приемни родители, Комисиите са поставени в чисто изпълнителско положение, без право на мнение, а именно – има ли доклад, трябва да има и предложение за заличаване, което обезсмисля съществуването й.

В тези случаи ПРЕДЛАГАМЕ: В чл. 24, ал. 3 на Наредбата, в края на изречението да се се добави: „ако след извършената проверка на документите, изслушване на страните или друг разрешен от закона способ се увери, че това е най-доброто за детето."

14. Бихме искали да поставим и въпроса за издръжката на децата. Към настоящия момент тя е обвързана с гарантирания минимален доход (ГМД). Както Ви е известно, това е стандарт, изменян единствено и само с решение на правителството, но за последните седем години няма съществено изменение, като през това време минималната работна заплата е увеличавана седем пъти – от 150 до 290 лв.

ВЪПРОС: Считате ли за резонно, като социално министерство, този показател при издръжката на деца в риск, да се обвърже с минималната работна заплата, която е един от добрите показатели за инфлационните процеси.