Призивът за действие за спиране настаняването на деца до три години в институции набира сила

Правителства от Източна Европа и Централна Азия обединяват усилия, за да насърчат разрастващото се движение за подкрепа на уязвими семейства и спиране настаняването на деца до три години в институции.

Близо 1.3 милиона деца в Централна, Източна Европа и Централна Азия са разделени от биологичните си семейства най-често поради бедност или невъзможност на семействата да се справят със стресови обстоятелства, разкрива изследването „Деца до три години в институционална грижа в Източна Европа и Централна Азия: регионален ситуационан анализ". Изследването беше представено пред широката публика за първи път на конференцията днес.

От споменатите 1,3 милиона деца, около 31 000 са децата под тригодишна възраст, които са настанени в институции. За тях рискът от сериозно изоставане в развитието е много голям именно поради факта, че са настанени в такава форма на грижа в ранния етап от живота си.

Двудневната конференция, в която вземат участие делегати от двадесет държави, се провежда под патронажа на Президента Росен Плевнелиев и се организира в сътрудничество с УНИЦЕФ, МВнР, МЗ и МТПС. Целта на конференцията е да създаде възможност за споделяне на опит и да се насърчи процеса на взимопомощ, така, че правителствата да могат да създават и прилагат политики, насочени към подкрепа за семействата.

Румъния, Сърбия и Хърватия са единствените държави в региона, приели закон за предотвратяване настаняването на бебета в институции. Очаква се повече държави да последват примера им след конференцията.

Президентът на Република България г-н Росен Плевнелиев изтъкна при откриването на конференцията: „Доказано е, че инвестициите за ранно детско развитие имат най-голяма дългосрочна възвръщаемост. Тази възвръщаемост е особено голяма в случаи на деца в риск, тъй като при тях разходите, свързани с предотвратяване на последствията са най-големи – отпадане от училище, лечение на заболявания. Инвестициите в ранното детство могат да намалят финансовите и социални разходи за мерки и програми.Дете, което не може да развие своя вроден потенциал е загуба за всички. Осигуряване на развитието на всяко дете е инвестиция в капацитета на нацията, в просперитета на обществото.", изтъкна още г-н Плевнелиев.

„Конвенцията за правата на детето разпознава колко е важно да се осигури подкрепа на семействата, така че децата да могат да растат в семейна среда. Семейството е това, което може да осигури най-добри грижи на дедето", каза Мари-Пиер Поарие, Регионален директор на УНИЦЕФ за Централна и Източна Европа и ОНД.

„Благодарение на България, днес, тук, ние имаме възможност да споделим опит за това как да продължим напред", добави тя. „Нашият регион е изправен пред предизвикателства, но също така има полезни знания как да ги преодолее. Целта ни е да създадем мрежа на солидарността, където държавите работят заедно, за да дадат на децата най-добрия възможен старт в живота."

Жан Клод Легранд, Регионален съветник на УНИЦЕФ по закрила на децата, изрази загриженост, че в някои страни вероятността децата под тригодишна възраст да бъдат настанени в институции е в пъти по-висока, отколкото за по-големите деца. Около 30 % от децата, живеещи в институционална грижа имат увреждания, а в една страна тази цифра дори достига 60 %. Тези деца се нареждат сред едни от най-стигматизираните. Именно заради това, политиките на социална закрила трябва да се фокусират върху най-малките и най-уязвимите деца.

"Твърде многото бариери лишават най-нуждаещите се от помощ деца от правото им да растат в семейство. Това, което би помогнало ситуацията да се подобри са повече услуги за подкрепа на грижата за деца, неразделно свързани с услуги за подобряване на семейното благосъстояние, както и усилия да се премахнат ненужните законови пречки, които пречат на приемните семейства да полагат семейна грижа за тези деца.", добави той.

Изследването подчертава, че ресурсите, които днес са предназчначени за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, могат да бъдат инвестирани по-добре в многосекторни и специализирани услуги в семейна среда.

Изследването подчертава още и това, че институционалната грижа трябва да бъде използвана само когато е абсолютно необходимо, защото събраната до момента информация и опит по проблема показват, че всеки три месеца в институция забавят физическото развитие на детето с един месец. Освен това, за тези деца е по-вероятно да имат трудности да създадат връзка с родителите си и развитието на мозъкът им да изостане.

Призивът към правителствата е:

·да стимулират изграждането на капацитет и да приемат стандарти за работа на родилните и педиатрични отделения и техния персонал за подкрепа на родилките на новородени с увреждания, както и на родители от най-уязвимите групи, с цел предотвратяване разделянето на семействата;

·промяна в законодателството, която да установи рестриктивен режим за настаняване на деца до три години в институции – към такова настаняване да се прибягва само като крайна мярка и единствено в случай, че е в най-добрия интерес на детето;

·да създадат или развият вече създадени подходящи семейно-базирани услуги за семействата с деца до три години в подкрепа на биологичното и приемното семейство;

·да премахнат бариерите, пречещи на децата, лишени от родителска грижа, да бъдат настанени в приемна грижа или друга форма на семейна грижа;

·приоритетно разпределяне на ресурси за съответните услуги на местно ниво, които позволяват да се намерят алтернативни решения за децата до три години и отделят специално внимание на нуждите на децата с увреждания. Това включва застъпничество за отпускане на средства от фондовете за развитие на Европейската комисия, които до момента често се използват за поддържане на институционалната грижа, за да помогнат на страните да преминат към услуги в семейна среда;

·партньорство с медиите и гражданското общество за насърчаване на социалното включване на деца, лишени от родителска грижа и деца с увреждания.

Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2010) и Насоките на ООН за алтернативна грижа за деца (2009) затвърдиха ангажимента на държавите да създават и развиват базирани в общността алтернативи на институционализацията. Миналата година Европейският парламент, УНИЦЕФ и Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека призоваха отново правителствата в региона да наложат ограничения за настаняването на деца в институции.

За повече информация, моля свържете се с:

Правителство на Република България:

УНИЦЕФ:

България: Жаклин Цочева: + 359 88 868 3231, jzocheva@unicef.org

или

Женева: Регионален офис за ЦИЕ и ОНД: Лели Джухари,+ 41 792044482 , ldjuhari@unicef.org