А кой ще контролира качеството на образованието за децата с увреждания?

Стана ясно, че с допълнение към проектозакона за образованието се предоставя възможност на общините да делегират социални дейности и съответно бюджет на неправителствени организации, които осигуряват ресурсно обучение и рехабилитация на деца със специални образователни потребности.

Проектозаконът предстои да влезе в пленарна зала за обсъждане, затова и потърсихме коментар от Калоян Дамянов, председател на Националната асоциация на ресурсните учители, която вече изрази опасенията си за бъдещето на децата със специални образователни потребности след приемането на закона.

Гласуваното допълнение ще разсее ли вашите притеснения за ресурсното обучение?

- Изложеното от г-жа Милена Дамянова, зам.-министър на образованието, младежта и науката, вчера в никакъв случай не е нещо ново или различно от съществуващото в момента положение по отношение на децата със специални образователни потребности.

Всъщност можем да кажем, че дори има отстъпление от страна на държавата от тази важна тема. И в момента общините доставят социални услуги за деца със специални образователни потребности под формата на дневни центрове, центрове за социална рехабилитация, центрове за обществена подкрепа и др.

За съжаление, с новия законопроект се прави опит ресурсното подпомагане на децата със специални образователни потребности, което в момента се предоставя от ресурсните центрове, да се трансформира в поредната общинска социална услуга. Както знаем обаче тези социални услуги не са разпределени равномерно в различните общини и след като вече държавата не желае да упражнява контрол върху качеството на образователните услуги за тези деца, то имам сериозни опасения за спад в качеството им и за невъзможност за достъп до тях на много места в страната.

Има ли вече индикации, че моделът не работи?

- Всъщност вече започна реализация на проект: "Включващо обучение" на МОМН, който именно цели да пилотира модела предлаган от г-жа Дамянова. За съжаление, резултатите към момента показват, че в пилотните училища не са назначени логопеди за децата, а децата със сензорни нарушения изобщо не се подпомагат. В нашата асоциация имаме много сигнали, както от ресурсни учители, назначени по посочения проект, така и от родители, които възразяват срещу тази форма. Децата със специални образователни трудности имат потребност от разнообразна подкрепа, която не може винаги да се осигурява, от което и да е училище в страната, а в същото време в много общини отсъстват както подобни социални услуги, така квалифицирани специалисти.

И нашите въпроси са, ако в малка община (каквито са повечето), липсва специалист, който да владее брайлово писмо или жестомимична реч, от къде тази община ще си намери тези специалисти и как ще се осъществи идеята на г-жа Дамянова за "закупуване" на специалисти от една община в друга. Напомняме, че и в големите общини тези специалисти са малко.

Т.е. Самите общини би трябвало да бъдат притеснени от подобни предложения?

- Ние отправихме запитване към Националното сдружение на общините в България, които официално ни отговориха, че това не е тяхна идея и разбират нашите притеснения, но те се надяват държавата да гарантира подобен финансов ресурс - нещо, което не е потвърдено от финансовото ведомство.

Остава и още един въпрос свързан с това, че качеството на социалните услуги се контролира от Агенцията за социално подпомагане към МТСП. Това означава ли, че образованието на децата със специални образователни потребности ще се контролира от социалните работници? Ако това е така, нека бъде казано и тогава ще имаме един от най-големите прецеденти в историята на образованието, за който си струва да се съобщи и на международната общност.

Източник: АйНюз, 6.12.2012