Мина Ламбовски спечели наградата за есе в категория "Най-добър приятел", в първото издание на наградите "Малкият принц"

На Борис, който ме научи да виждам със сърцето си!

Бих искала да започна тоя разказ като, като вълшебна приказка. Бих искала да кажа:
«Имаше едно време един малък принц, който живееше на една планета, мъничко по-голяма от него, и който имаше нужда от един приятел...»

И така се роди ти, мой малък принце! А аз реших да те опитомя, и да ти стана приятел, защото истински можеш да опознаеш само този, когото си опитомил,/но хората отдавна са забравили това/.

Не е лесно, обаче да се другарува с такъв като тебе – дете, което не се обръща когато го викаш, не те забелязва, сякаш ти не съществуваш, сякаш не си обичан!

Дете, което се отнася на своята далечна планета. Чудя се, дали там имаш три вулкана, два действащи и един угаснал? Чудя се чистиш ли ги всеки ден по едно и също време? Дори и угасналия,/защото човек никога не знае.../ Хм..... обичайно повтарящо се действие... Може би аутизъм?

Чудя се, имаш ли си там при тебе, където всичко е много мъничко една роза? Поливаш ли я? Говориш ли с нея? Надявам се да е така. Надявам се да не си сам. Надявам се да не се страхуваш. И въобще, къде е това там, при тебе?

Опитомяването на такъв, като тебе става съвсем бавно, търпеливо, с любов. Първо се приближаваш мъничко, след време още малко - без думи, езикът е извор на недоразумения! Защото най-хубавото е невидимо за очите, най-хубавото се вижда само със сърцето!

Чудя се, искаш ли да ти нарисувам една овца? Не знам... ти не отговаряш на въпроси, нито задаваш такива, впрочем, като повечето от твоя вид. Чудя се, срещна ли пияницата, фенерджията, краля, бизнесмена, географа, а лисицата? Вие не искате ли да разберете? Както и да е, можем само да гадаем...

Аз, обаче помня деня, в който стъпи на седмата планета – Земята. А тя не е каква да е планета. На нея все още можеш да намериш много любов, дори и за такива като тебе.

Ето, аз, например те обичам! И искам да ти нарисувам една овца! И искам да те взема в прегръдките си, да те залюлея, да те утеша! И когато един ден успея да те опитомя, ще съм богата, защото ти за мен ще си различен от всички други малки принцове. Твоят смях ще бъде, като глътка вода, след изнурителен преход в пустинята. Твоите зелени очи, ще ми напомнят за тревата наоколо. И ти, ще си различен от всички други момченца. Ние ще сме си потребни, и за мене ти ще бъдеш единствен в света, за тебе аз ще бъда единствена!

Ти, обаче, първи ме опитоми, и ме научи да обичам. Ей така! Без да искам нищо насреща! Без ласки, без прегръдки,/ти не обичаш да те докосват/, без целувки, без погледи, без взаимност! Повярвайте, не е лесно! Научи ме да вждам света, не с очите, а със сърцето си! Научи ме да обичам всички като тебе! Научи ме, че те имат нужда да бъдат опитомени. Благодаря мило мое... Благодаря за дара ти!

А сега знам. Ти трябва да тръгваш. Там при тебе, една роза се нуждае от теб. Знам също, и, че то е много по-далеч..., много по-мъчно... Ти не можеш да занесеш там това тяло. То е много тежко...

Чувствам, че става нещо ужасно. Стискам те в прегръдките си и все пак усещам как се изплъзваш.

Тръгвай, мъничко мое... Змията те чака...

И ето, десет години вече оттогава. А аз, аз съм много тъжна.

И вие, моля ви, ако някога ви се случи, да посетите пустинята Сахара, ако ви се случи да минете точно под онази планета, недейте бърза! Почакайте малко точно на мястото. И ако тогава някое дете дойде при вас, ако има очи, като тревата, и смях, като извор. Ако не отговаря когато го разпитвате, ще отгатнете, кое е то. Тогава, моля, бъдете добри! Не ме оставяйте да бъда толкова тъжна! Пишете ми веднага, че той се е върнал...

Мина Ламбовски