Цялата популация на червеногушата гъска тази година зимува на българския бряг

Както всяка зима, в средата на януари се проведе преброяване на мигриращите водолюбиви птици в Европа и някои части от Африка и Азия. Започнало през 1967 г., то е сред най-мащабните събития в областта на мониторинга на птиците и дава ценна информация за големите птичи преселения. През последните години се забелязва тенденция към постоянно намаляване на зимуващите водоплаващи у нас. Ако през 1997 г. са били регистрирани общо над 703 хиляди водолюбиви птици в цялата страна, то през зимата на 2012 г. бяха засечени едва около 274 хиляди, т. е. една четвърт. Тази година обаче ще се запомни с рекордна за последното десетилетие численост на зимуващите гъски – около 54 000 червеногуши и около 230 000 големи белочели гъски, по данни на БДЗП. 
 
Приятна изненада бе фактът, че почти цялата световна популация на един от най-застрашените, но и най-красиви видове – червеногушата гъска, зимува т. г. на нашия бряг на Черно море, в района на езерата Шабла и Дуранкулак.

Това още веднъж доказва важността на България за опазването на този световно застрашен вид – подчерта за Радио България д-р Николай Петков от БДЗП, ръководител на Международната група за опазване на червеногушата гъска. – За съжаление от началото на века забелязваме драстично намаляване на световната й популация. От близо 90 хил. индивида през 2000 г., числеността на вида беше спаднала наполовина под 40 хиляди. Сега констатираме отново леко увеличение. Отбелязаната голяма концентрация на този рядък вид гъски на нашия бряг потвърждава уникалността и значимостта в световен мащаб на нашите две езера Шабла и Дуранкулак. Защото никоя друга страна не може да се похвали с концентрирането на световната популация на рядък вид върху ограничената територия на само две малки езера. А това е както голяма отговорност за страната ни, свързана с опазването на природата, така и сериозен потенциал за развитието на алтернативни форми на туризъм, които биха могли да имат голям икономически ефект за местните общности. Досега тази част на крайморска Добруджа развива предимно летния морски туризъм, като този огромен природен ресурс, какъвто са световно застрашените видове птици, остава все още неизползван. Тук виждам голям резерв за развитие на целогодишен туризъм, свързан с наблюдение или фотографиране на редки видове птици.

Д-р Петков цитира свой английски колега, участвал в среднозимното преброяване на птиците у нас. Като член на Световния тръст за водоплаващите птици и влажните зони (WWT) г-н Ричард Хърн е наблюдавал красивите им ята из цял свят. Но видяното сутрешно излитане на огромните ята гъски над Шабленското и Дуранкулашкото езера е било сред най-впечатляващите гледки в неговия живот. Наблюдаването на тази изумителна наистина картина среща един малък проблем – валящите около ятата куршуми на ловците. Сачмите на ловците буквално падаха край нас, споделя едно от затрудненията при среднозимното преброяване на водоплаващите друг виден български орнитолог д-р Петър Шурулинков, участник в мониторинга. Ловът си остава една от главните заплахи за редките световни видове и то не толкова като брой на отстреляните птици, колкото като постоянно причинявано безпокойство, което води до загуба на енергия и изтощаване на птиците.

От ранни зори ловците застават около езерата и дори произвеждането на един изстрел води до излитане на всички гъски. От езерата те се отправят към местата за хранене, към полята със зимна пшеница. Но там също ги дебнат ловци. Били сме свидетели на срамно преследване с джипове на хранещи се в нивите гъски в нарушение на законодателството. От това се оплакват и фермерите, тъй като пишман ловците отъпкват посевите им. Затова създаването на специални зони за покой на водоплаващите птици е много важно както за оцеляването на популациите им, така и за развитие на устойчив и търсен туризъм, свързан с тяхното наблюдение или фотографиране.

Подплашените от ловците птици не позволяват да бъдат доближени за фотографиране, допълва орнитологът Николай Петков. Затова природозащитните организации предлагат в определени райони, свързани с опазването на редки водоплаващи, сезонът за техния лов да бъде съкратен с един месец – от октомври до края на декември вместо до края на януари. Такова предложение е направено за района на двете езера със световно значение край Шабла и Дуруанкулак.

Януари и февруари са критичен период за гъските, обяснява ученият, тъй като по това време те трупат хранителни запаси, нужни им за последващия размножителен период. Затова е добре да могат да го правят на спокойствие. И в същото време да радват очите на туристите.

В други държави този проблем отдавна е решен.

В Гърция например известното с птичето си богатство езеро Керкини е все по-често посещавано от български и други чужди туристи, защото там ловът на птици е забранен във всички зони от мрежата „Натура 2000", сред които е и въпросното езеро. В Казахстан пък е забранено ловуването на разстояние 500 метра от всички водоеми. А в Русия в автономната област Калмикия е преустановен пролетният лов на гъските поради голямата им концентрация по време на миграцията.
Друга съществена заплаха за прелетните водоплаващи са големите паркове с вятърни перки по северното ни крайбрежие, предизвикващи отместване на зоните за зимуване или хранене на тези птици. Подобни драстични технологични и икономически промени са сред историческите причини за намаляването на световната популация на красивата червеногуша гъска, припомня д-р Николай Петков.

Класически е примерът от 50-те и 60-те години на м. в., когато този вид е зимувал основно по западното крайбрежие на Каспийско море, в района на Азербайджан. Тогава настъпва промяна в селскостопанската практика и районът е отреден за отглеждане основно на памук и други технически култури вместо традиционните зърнени растения. Това предизвиква един от драстичните исторически спадове на популацията на червеногушата гъска. Започва преместване на зимовищата й от Каспийско към Черно море. Първоначално видът зимува в Украйна и по делтата на Дунав, а от края на 70-те и началото на 80-те години все по-многобройни стават зимуващите ята в българската крайморска част на Добруджа. И през средата на 90-те години на м. в. България се превръща в едно от основните зимовища на вида. До тази година най-големите наблюдавани концентрации на червеногушата гъска тук стигаха до 70-80 процента от световната популация. Тази зима вече регистрирахме пристигането на почти цялата популация в района на приморска Добруджа.

Явно през последните едно-две десетилетия българският черноморски бряг предоставя достатъчно добри условия за зимуване на червеногушата красавица, а също и на много други водолюбиви пернати. Но оттук произлиза и огромната отговорност на страната ни за опазването на това общочовешко богатство.

Източник: БНР, 23.01.2013