Общественият съвет на Прецедента

Краткосрочното публикуване на списъка с участници във Обществения съвет към бъдещето правителство няма как - въпреки забързаната историческа действителност, да не привлече вниманието на огромната част от обществено активните български граждани.

И ако за някой президент това е просто поредният съвет, който се учредява, то за гражданското общество е прецедент, при който намира възможност за пряк контакт с институциите. От това как този орган бъде съставен и развит, зависи в немалка степен не просто бъдещето му, а доверието в идеята, че гражданското участие има съществен потенциал за ефективно взаимодействие с институциите.

Така всякаква, било то дори и несъзнателна стъпка към опорочаването на тази идея, би могла да има дълготрайни последици. Зачеването в грях на идея с потенциал от подобна величина не би трябвало да бъде допускана, и най-малкото съмнение би трябвало да бъде повдигнато.

Така някои от най-належащите въпроси, които досега не намират своя естествен и логичен отговор, трябва да бъдат повдигнати:

1. Г-н Президент, с каква процедура са определени тези представители? Разбира се, Вие бихте могли да отговорите, че това е Ваш личен избор, но тогава би ли следвало съветът да бъде наречен Президентски, а не Обществен? Защо и как са избрани именно тези, а не други организации? Защо бяха избрани на брой точно 36 члена, има ли общо това с боря на местата в предвидената зала, която има 40 такива? Защо дори не отговорихте на запитванията, които имаше, по отношение на този съвет от организации, които проявиха интерес към него?
   

2. Г-н Президент, как е осигурена представителността на членовете, особено в частта, в която те не представляват някаква конкретна организация с ясна структура, която да ги излъчи формално? Как са определени представителите на тъй наречените протестиращи? Не считате ли, че представителността на Съвета в частта му от неформални представители трябва да бъде осигурена чрез избори или друг алтернативен механизъм, който да осигури представителността на участниците в него?

Регламентирането на представителите може да става по повече или по-малко формален подход, примери има като Гражданското e-представителство и гласуваното наскоро в интернет тъй наречечено (гражданско) правителство в сянка. Защо се пренебрегват и не се развиват също механизмите, които българската държава е приела като например OpenGovernmentPartenrship?

1. Г-н Президент, как е установена тази, а не друга пропорция в представителството на едни или други групи. Тъй наречените протестиращи представляват ли протестите в тяхната съвкупост и ако да, за представителност на колко хора говорим? Сто или двеста хиляди? Ако те имат девет представители, защо представителя на българите зад граница, които са в пъти повече имат само един такъв?

2. Г-н Президент, до каква степен неформалните представители са разпознаваеми, публични фигури и достъпни за съответни групи, които представляват? Как може в отделни случай тъй наречените представители да са неизвестни на голяма група трайно активни граждани до степен такава, че вашата администрация е допускала грешки в техните имена в списъка, а информацията за тях в интернет да е меко казано оскъдна.

Не би ли следвало да има наличен поне един техен контакт за връзка? Как всъщност тези членове са достъпни за неформалните групи, които те представляват?

3. Г-н Президент, защо представителите са посочени в лично качество, а не е предоставен мандат на съответната организация, която самостоятелно да излъчва и променя техните представители според собствено усмотрение и в съответствие с темите, които биват обсъждани на различните заседания на Съвета?

4. Г-н Президент, как стои въпросът с моралните качества на съответните представители и дали е достатъчно те да бъдат излъчени от своята група, или лица, принадлежали към Държавна сигурност или с повдигнати съдебни обвинения нямат място в подобен орган?

5. Г-н Президент, защо създаването на подобен орган се забави цяла година и впоследствие беше съставен в очевидно бързане и натиск от улицата, въпреки че Вие говорихте за гражданско участие в президентската институция още дори пред стъпването Ви в длъжност? Може ли изобщо подобен стратегически орган да бъде съставен успешно така краткосрочно?

6. Г-н Президент, консултирани ли са граждански и други организации в опит в областта на гражданското представителство? Проучени ли са световните добри практики в това отношение? Не трябва ли да бъдат включени представители на гражданското общество, които са в състояние да работят именно върху модела на взаимодействие между институциите и гражданското общество, с оглед на неговото разширяване и превръщане в устойчива, систематична практика и за други институции?

Изглежда, че Президентството до този момент не е проявило интерес да развие компетентност по отношение модела на взаимодействие, след като дори не дава отговор на предложенията за съдействие още от първите дни на Вашия мандат.

Залогът за този Обществен съвет и по-точно за прякото гражданско участие е прекалено голям и именно Вие би трябвало да сте напълно наясно с това, след като и Вие говорите за това. Аз отправям покана към всички изследователи, организации и заинтересовани, които са работили и ще продължат да работят по темата за гражданското взаимодействие с институциите занапред да работим заедно за едно общо предложение за реализацията на прозрачен механизъм за ефективно и устойчиво взаимодействие.

А иначе, г-н Президент, благодарим ви за този Обществен съвет, но не така, г-н Президент, не така.

*Това представлява единствено и само личното мнение на автора, без да обвързва която и да е от организациите, които той ръководи, в които членува, работи или които подкрепя по един или друг начин. Авторът (Кирил Радев) е работил в редица граждански и обществени организации в България и Германия за последните 9 години.

Източник: Уебкафе, 4.03.2013