Броят на българите с наднормено тегло се увеличава

По данни на СЗО за 2008 година 1,5 милиарда души над 20-годишна възраст са с наднормено тегло. От тях над 200 милиона мъже и близо 300 милиона жени са със затлъстяване. Експертите смятат, че ако честотата на затлъстяването и наднорменото тегло нарастват със същите темпове както през последните години, се очаква до 2015-а около 2,3 милиарда от населението на света да е с наднормено тегло, а повече от 700 милиона от хората да са със затлъстяване.

Как стоят нещата в България? Съществува ли и у нас тенденция за нарастване на броя на хората с наднормено тегло и затлъстяване?

По данни на Националния център по обществено здраве и анализи страната ни заема средни позиции по тези показатели в сравнение с останалите европейски държави. Ръст на хората със затлъстяване и наднормено тегло през годините обаче има. Особено отчетливи са цифрите при подрастващите. Повече от 18 процента от българските деца са с наднормено тегло, а 22 на сто от тях са със затлъстяване:

Въпреки всички усилия за обръщане на тази негативна тенденция, тя продължава да бъде факт, посочва проф. д-р Стефка Петрова – диетолог и консултант в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването. – Консумират се храни с високо съдържание на мазнини и много тестени продукти, в съчетание с ниска физическа активност. Това е твърде сериозен проблем при децата в ученическа възраст. Дължи се, от една страна, на неефективното провеждане на часовете по физическо възпитание, особено в ранната училищна възраст, когато учителите, които преподават този предмет, много често не са специално подготвени за него. А в съответното училище няма учители, които да са завършили точно тази специалност. Много често ролята на учител по физическо възпитание до четвърти клас изпълняват класните ръководители, които имат право на това. Проучванията ни показват, че не повече от двадесет процента от децата имат необходимия един час активна физическа дейност на ден. Такива са препоръките на СЗО, а и нашите. Много малко деца покриват тези изисквания на практика.

Според проф. Петрова, проучванията, свързани с честотата на затлъстяване в детската и юношеската възраст, са важни не само защото пълните деца често се превръщат в затлъстели възрастни, но и поради установената чрез множество проучвания връзка между детското затлъстяване и редица социално значими заболявания при възрастните като диабета и хипертонията: Характерно за българския модел на хранене е, че половината от мазнините, които присъстват на българската трапеза, са от животински произход – казва д-р Петрова. – Като цяло, у българите битува схващането, че щом е от растителен произход, мазнината е полезна. Всъщност прекаляването и с едната, и с другата мазнина е изключително вредно. И най-здравословните храни, когато се приемат в големи количества, могат да имат вреден ефект. Друг специфичен проблем за храненето на българското население е, че не се приемат достатъчно плодове и зеленчуци специално през зимата и пролетта, когато те са скъпи за голяма част от населението. Българинът поначало обича да консумира плодове и зеленчуци през лятото и есента, когато те са по-евтини. Голяма част от населението в селата си произвежда и само плодове и зеленчуци, и тогава консумацията е значителна. За съжаление, нещата не стоят така през зимата и пролетта, когато нараства и рискът от наднормено тегло. Друг проблем е консумацията на мазни меса, особено когато са и евтини – въпрос на икономически възможности.

Според проф. Петрова усилията и на лекарите, и на семейството, и на училището, сега трябва да са насочени към задържане на тенденцията за увеличаване на хората с наднормено тегло. Една от причините това да не се случва е ниската физическа активност не само при децата, но и при голям процент от българите: Много малко са хората, които имат визията за наистина активен живот и спорт, посочва тя. Тук роля има и липсата на време. Много от хората работят на две-три места. Остават вечер до късно на работа. Оттам вече възможността всеки ден да се отдели време за спорт рязко спада. Времето не стига. Здравната информация също не е достатъчна, трябва повече да се говори. Но парите за профилактика и за промоция на здравословен начин на живот не достигат. Ние имаме разработени национални препоръки за хранене, които включват основните принципи на здравословното хранене, как да се поддържа здравословно тегло, как да се увеличава физическата активност. Те са разработени в периода 2008-2009 година, но е факт, че през последните три-четири години има малко промоционални програми на здравословен начин на живот.

Източник: БНР, 6.03.2013