След екшън в парламента НПО първо влязоха, после излязоха от публичния регистър

След куп нарушения на закони и международни актове около промените в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, депутатите решиха, че ръководителите на неправителствените организации (НПО) няма да декларират имуществото и доходите си. Идеята беше заложена в проект за промени, внесени от РЗС и одобрени на първо четене миналата седмица в разрез с правилника и Закона за нормативните актове.

Вчера на спешно и необявено предварително заседание и в присъствието само на "удобни" НПО правната комисия ги одобри на второ четене, но часове по-късно вносителят Емил Василев, явно под силния натиск на гражданския сектор, оттегли спорната точка, която касае НПО. Заедно с нея от крайния вариант отпаднаха и кандидатите да влязат във властта като депутати, президент и вицепрезидент. Задължени в 14-дневен срок след влизането на закона в сила да декларират публично имотите и доходите си са обаче шефовете на НЕК и БЕХ, лидерите на работодателски и синдикални организации, членовете на международни организации, еврокомисарят и евродепутатите.

Текстовете минаха набързо на полутайно заседание на правната комисия. Присъстваха шестима депутати от ГЕРБ, двама от БСП и един от РЗС, но те бяха преброени при гласуването като 19 души, предаде "Медиапул". По време на бурна дискусия в пленарната зала по-късно Четин Казак от ДПС се възмути, че се нарушават човешки права на граждани, които нямат общо с държавни средства. Мая Манолова пък обяви, че с тези поправки се цели разчистване на сметките с тези граждански организации, които ще следят за честността на предстоящите избори.

Законопроектът е неточен, противоречив и със сериозни съмнения за противоконституционност и неспазване на принципа на правовата държава, обяви в становище от името на Сметната палата председателят й Валери Димитров. Според него задължението за публикуване на данни за имущественото състояние не е произволно, защото засяга личния живот на гражданите, а той е неприкосновен.

Никога бележките на ЕК не са били насочени към разширяване на кръга от задължени лица, посочва Димитров. Освен това законопроектът не е придружен със задължителната финансова обосновка, независимо че ще добави още минимум 100 хил. души за проверка от Сметната палата и ще блокира работата й. В публичния регистър сега са заети 12 души при брой на задължените лица средно около 7000, посочи Димитров.




Източник: СЕГА, 13.03.2013