Гласувайте за спортен талант на публиката! Запознайте се и с Иван Стоев - един от спортните таланти на журито!

Броени дни остават до крайният срок за гласуване за „Спортен талант на публиката"  на „Еврофутбол" и ФРГИ! Дайте шанс на избран от вас спортист да получи финансиране! Гласувайте тук.

Запознайте се и с 18-годишния параолимпиец Иван Стоев, един от 23-мата спортни таланти на журито за 2013-та.

Здравей! Разкажи ни повече за себе си.

Здравейте! Казвам се Иван Стоев, лекоатлет, параолимпиец. На 18 години съм и съм един от спортните таланти на „Еврофутбол” за 2013 г. Уча в специализирано училище за деца с нарушено зрение във Варна, откъдето съм и аз. Обичам да се разхождам с приятели, да ритам футбол, да уча (смее се). Живея с майка си, родителите ми са разведени. Имам по-голяма сестра. Това съм аз.

Защо реши да станеш лекоатлет и то точно в дисциплините 100 и 200 м?

Решението дойде лесно. Както казах, от 6-ти клас уча в специализирано училище, поради проблемите със зрението ми. Преди тренирах народни танци, често играех и футбол – дори мечтата ми бе да стана футболист! Така се стекоха нещата обаче, че се наложи да спра с активните тренировки и това доста ми тежеше – аз обичам спорта! В училище ме забеляза учителката ми по физическо възпитание, която по-късно (и до сега) стана моя треньор – тя видя таланта ми и разбра, че мога да стана добър лекоатлет. Извика ме в нейния клуб – влязох и повече не излязох (смее се). Истината е, че не съм добър на дългите разстояния – моята сила е спринта, за това избрах 100 и 200 метра.

Кога откри, че имаш проблеми със зрението?

Случи се преди 6 години. До 5 клас, включително, ходех в нормално – масово училище. Тогава започна постепенно, но прогресивно, да намалява зрението ми. Ходих по лекари, но никой не знаеше на какво се дължи това. Диагнозата ми е атрофия на зрителния нерв. В момента съм по-добре – от известно време зрението ми не е намялавало и се надявам да дойде момент, в който дори да започне да се възстановява.

Как протича животът ти от диагнозата насам?

Нормално, макар понякога да срещам трудности – като пресичам, например, или докато чакам автобус на спирката – не мога да видя кой номер е. Изработил съм си собствена система за пресичане – слушам колите и в подходящия момент пресичам. По-трудно ми беше в началото, защото тогава никой не знаеше какво ми е и учителите в масовото училище мислеха, че симулирам и не вярваха, че не виждам. Иначе от своите съученици и приятели съм срещал само подкрепа!

Кое твое качество ти е помогнало най-много да се справиш с всички предизвикателства, според теб?

(Замисля се). Според мен, силният ми дух е причината да се справям с всичко, което животът ми поднесе. Вярвам, че въпреки трудностите, трябва да се адаптирам и да се справя!

Кои са хората, на които дължиш много?

Треньорката ми, която ми е като втора майка; рождената ми майка, която с цената на всичко застава зад мен; приятелката ми – това са хората, които винаги са до мен!

Разкажи ни повече за твоите постижения.

Какво да кажа, на 16 години вече имах 2 златни и 1 сребърен медал от Световното първенство до 16 години в Колорадо Спрингс, САЩ. През 2010 г. взех 6-то място при мъжете на Световното в Нова Зеландия; завърших 4-ти и 5-ти на Световното първенство за хора с нарушено зрение в Анталия, същата година, а предната година (2009 г.) станах два пъти 4-ти (на 100 и 200 м) на Европейското в Холандия при мъжете. Гордея се с това, което съм постигнал и ще продължавам напред!

Защо кандидатства по програмата „Спортни таланти” на „Еврофутбол”?

Защото вярвам, че тази програма, с помощта на „Еврофутбол”, ще ми даде тласък в моето спортно развитие – по-добра екипировка, по-добра подготовка... и повече успехи!

Как се почувства, когато разбра, че си сред одобрените за финансиране?

Честно казано, не вярвах, че ще ме одобрят (смее се). Толкова добри спортисти има сред кандидатите, а аз самият кандидатствам за първи път по подобен проект и въобще не бях сигурен в себе си. Страшно се зарадвах, когато ми се обадиха и разбрах, че съм сред призьорите на „Еврофутбол”.

Какви са твоите цели за настоящата 2013 г.?

Целта е една – медал от Световното първенство за мъже и жени във Франция през август тази година.

Имаш ли свой идол сред спортистите?

Сред спринтьорите това е Юсеин Болт – искам да имам неговите качества и неговите успехи! Иначе харесвам и много от нашите успели спортисти – Стела Енева ми връчи символичния чек на церемонията по награждаването на „Спортните таланти” и бях много впечатлен и щастлив да се запозная с нея!

Какви цели си поставяш за идните години? Как си се представяш на 30 години, например?

Представям си, че тогава вече ще имам диплома за висше образование от Националната спортна академия, треньорски профил; ще имам свой собствен клуб и ще тренирам деца – ще помагам така, както на мен са ми помагали.

Смяташ ли, че можеш да послужиш за пример на хората с увреждания, по-конкретно на тези, които се занимават със спорт?

(Смутен е.) Не знам, не гледам на себе си като на пример! По-скоро вярвам, че всеки човек трябва да приеме живота си и заболяването си и да се адаптира към него, за да се справи с предизвикателствата! Трябва да се борим!

С какво смяташ, че ще ти помогне програмата „Спортни таланти”, освен финансово?

Участието ми в програмата и подкрепата от „Еврофутбол” ми дават сила и стимул да продължа напред! Хубаво е да знаеш, че има хора, които вярват в теб и искат да ти помогнат...

Какво ще пожелаеш на останалите „Спортни таланти”?

Пожелавам им да продължат да тренират усилено и да го правят с желание. Да не се отказват пред трудностите, защото така е по-лесно – нужни са сили и вяра, за да успееш и аз им пожелавам да ги имат!

А на „Еврофутбол”?

Трудно е да пожелаеш нещо на хората, които ти помагат – каквото и да кажа, ще прозвучи измислено...Просто искам да благодаря и да кажа, че без това начинание спортните таланти на България нямаше да могат да се развиват! Благодаря, че ви има!

Програма „Спортни таланти"  на „Еврофутбол“ и ФРГИ е част от мащабния проект „Печелиш и помагаш“  на българския букмейкър. През 2013 програмата се провежда за втора поредна година.