ГРАД НА АНГЕЛИ: Как в Стара Загора вече няма бездомни деца…

Градските гари и светофари са пълни с изоставени деца, които, въпреки че са на улицата, ние не забелязваме. Те пушат, друсат се, просят, крадат и проституират. Има обаче хора, които не са си затворили очите пред проблема, а са се включили в неговото решаване. Това каза Ирина Тренчева преди да покани своите гости – Димо Димов, Ваня Попова и Диана Димова – трима идеалисти, които преди 14 години са започнали да помагат на бездомните деца на Стара Загора и са дали шанс за пълноценна реализация на стотици от тях. Днес те са част от от Сдружение "Самаряни", в което членуват и ги подкрепят повече от 70 души. В резултат – градът на липите е място, в което няма живеещи на улицата малчугани.

Поръчители на това водещата да покани тримата истински самаряни в студиото на "Град на ангели" са две от спасените преди време от тях деца – Тошко Стойков и Йорданка Георгиева. Преди да срещнат Димо Димов улицата е техен дом и работно място. Щом изкарат някой лев, си купуват лепило или бронз.

Йорданка, която е от ромски произход, разказва, че преди да срещне Димо Димов, в продължение на три години, прекарва дните си по градинки, паркове и светофари. Нейната приятелка, която с днешна дата е проститутка, я учи да краде и да проси, а други от групата я заставят да диша лепило и бронз. Тя опитва един единствен път, но не й харесва. Не желае да го прави отново и е порицана от другарчетата си. Днес Йорданка е благодарна, че е срещнала Димо Димов и хората, които работят в „Самаряни". Признава, че ако това не се бе случило, животът и щеше да има съвсем различен сценарий. Опасява се, че родителите й най-вероятно са щели да я изнесат някъде или да я убият. Сега е щастливо омъжена и майка на две деца, на чието образование много държи.

Тошко Стойков, също от ромски произход, е роден на 18 март 1988 г. За баща си казва, че "малко си пийвал" и затова се разделил с майка му. Тя на свой ред се оженила за друг и продължила живота си. Така локомотивът на старозагорската гара се превръща в жилище за Тошко. Младото момче има опит в дребни кражби на закуски от баничарницата, просия и дишане на бронз. И така – докато не попада при „Самаряни". Там му помагат да завърши образованието си и днес той е майстор-бояджия с интереси в модата и изкуството. Тошко е горд, че е минал през сдружението. Другият най-вероятен сценарий за него е този, по който живее брат му – той не работи и не желае да се промени. Предпочита да краде и е горд, че е бил в затвора. Тошко се е почувствал истински щастлив, едва когато започва да работи и сам да изкарва парите си.

Димо Димов сподели как е започнало всичко – една сутрин почти се спъва в заспало на улицата безпризорно дете, купува му баничка и се заслушва в историята му. То е превърнало улицата в свой дом подстрекавано от родителите си. "Проблемите са много по-дълбоки и една подадена банкнота или една купена закуска няма да променят особено съдбата на тези деца. Единственият начин да им се помогне е любовта, да им позволиш да те допуснат до себе си и станеш един от тях",  споделя Димо Димов. 

Гостите в студиото си спомниха и за деца, които не са успели да отклонят от лошия път, както и за тези, които са изгубили- някои убити от собствените си родители или от сводниците си.

Средата формира съзнанието и е много важно програмите, ориентирани към деца, да започват работа с тях в ранна възраст, защото колкото по-голямо е детето, толкова по-трудно е да му се въздейства и да му се помогне, уточниха специалистите.

През 2001 г. беше приет Закона за закрила на детето. Оттогава нещата са много по-организирани, има система от мерки за грижа към дете в нужда, но бюрокрацията стана много по-голяма, изключително тежка, сподели  Ваня Попова.

Доброто е вътре в нас и ако правим доброто с любов, то ще победи и изгубеният свят на доброто ще бъде намерен, каза Димо Димов в заключение.

Източник: Артмедиа, 18.03.2013