Заработи единен регистър за хората с увреждания

И досега не се знае точно колко у нас са хората с инвалидност в различна степен, да не говорим за по-сериозни резултати от политиките, свързани с тях. По-ясна картина за броя на тези хора, за социалния и здравния им статус, за степента на интегрираност в обществото може би ще даде Единният информационен регистър за хората с увреждания, работата по който започна през ноември 2011 година. Той вече е готов.

Според Иванка Шалапатова, зам.-министър на труда и социалната политика в служебното правителство на премиера Марин Райков, базата данни в регистъра ще позволи реализиране на държавната политика в сферата на хората с увреждания и по-бързото им приобщаване към дневния ред на обществото.

Много важно е да осигурим необходимата среда, за да могат тези хора да се трудят, да имат достъп до всички услуги и до всички сфери на обществения живот. Тази интеграция се постига трудно, особено в едно общество, в което дълги години възрастните и децата с увреждания на практика не бяха сред нас. За всички ни е ясно, че все още в нашето общество изпитваме негативни нагласи към децата и възрастните с увреждания. Колко от нас виждат сутрин, като се качат в градския транспорт, хора с увреждания до себе си? Колко от нас срещат тези хора на работното място или когато сме на концерт? Колко хора приемат безусловно в техния квартал да бъде разкрито ново защитено жилище за хора с увреждания без да роптаят, без да имат нещо против?

В началото на миналата година българският парламент ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. България е приела и Закон за тяхната интеграция, в който е залегнало създаването на единната информационна система. Действа и двугодишен план, който ясно посочва какви да бъдат мерките и действията в обществото, свързани с тази група хора, както и ангажиментите на държавните институции. За реализация на целите пари ще се намерят, посочва зам.-министър Иванка Шалапатова.

Част от грижите за тези хора е създаването на инфраструктура, осигуряваща свободното придвижване на хората с увреждания. Последният добър пример са шест нови асансьора на три метростанции в столичното метро, които не бяха достъпни за хората със затруднено придвижване. За целта са използвани 370 хиляди лева от бюджета на метрото. Чрез тях инвалидизираните ни съграждани ще стигат по-лесно до работното си място. Впрочем, от около един милион българи с различна степен на увреждания, едва около 350 хиляди работят. Може би цифрата е по-голяма, посочва Минчо Коралски, изпълнителен директор на Агенцията за хора с увреждания, защото доста хора скриват своята инвалидност, за да останат на работното си място. Според него вероятно България ще се окаже първата страна в ЕС, която е изградила единна база данни за хората с увреждания, защото опитите да се намери такава в другите държави-членки са били неуспешни. Коралски добавя:

Тази система ни позволява да видим и чисто териториално как изглеждат проблемите на хората с увреждания, което ще подпомогне най-вече работата на местната власт, а и на неправителствения сектор тогава, когато формират своите политики. Но ще позволи в случаи на природни или на обществени бедствия да знаем в кой град, на коя улица, на кой адрес се намират хора с увреждания, какви са техните увреждания, за да може целенасочено да им се помогне, да бъдат спасени или да се направи всичко онова, което налага ситуацията.

Според Минчо Коралски трудно е да правиш политика, когато тя не почива на реална база данни и на реална информация. Правенето на политика „на тъмно" винаги води до грешки, до преразход на средства и в крайна сметка – до ниска ефективност, посочва той.





Източник: БНР, 8.04.2013