Дневен център „Солидарност” в подкрепа на хората със зависимости

Лечението на зависимите и преодоляването на стигмата в обществото към тях, са проблеми, актуални и за България. У нас лечението на пристрастените към хероина традиционно се базира на така наречената „метадонова програма". Все по-популярни през последните години обаче стават и комуните, както и дневните центрове за рехабилитация. В столицата с най-дългогодишен опит в ресоциализацията на зависими от наркотици, алкохол и хазарт, е дневен център „Солидарност". Повече подробности от директорката на центъра Елена Николова:

Нашата програма за рехабилитация на зависими е създадена през 2003-та година и в момента, в който тя заработи в България, имаше много малко алтернативи на болничното лечение на зависимости, посочва тя. – Методите, по които ставаше възстановяването, бяха традиционни, свързани преди всичко с медикаментозното лечение. По това време в света вече съществуваха и много алтернативи. Ние бяхме една от първите алтернативи в България, като започнахме работа по модела на терапевтичните общности в дневен вариант, тоест хората идват тук сутринта и си тръгват следобед. Работи се всеки ден, с изключение на събота и неделя, и през това време те са заети с различни дейности, които са алтернатива на зависимостта. Те подпомагат личностното им развитие, учат ги да започнат да поемат отговорности. Хората, които идват при нас, се учат на различни умения, придобиват знания за себе си, за това защо са станали зависими, как да изразяват емоциите си, как да се справят в трудни ситуации. Всичко това им помага за справянето със зависимостта. Ние имаме вече десетгодишен опит, натрупали сме знания и умения. В самото общество като че ли нагласата към зависимите хора също започна да се променя в по-позитивна посока. Срещаме и неразбиране, това продължава да е една непривлекателна кауза за подкрепа. Но, все пак, има известна промяна към добро.

Психолозите и социалните работници от дневен център „Солидарност" помагат на хиляди хора да се преборят със зависимостите. Това става не само чрез включване в програмата за рехабилитация, но и благодарение на работещата към центъра Национална телефонна информационна линия за наркотиците и алкохола:

Стремим се да въздействаме на всички нива, включително чрез консултиране, телефонно и в интернет, обяснява Елена Николова. – Работим с хората в дневната програма, работим с родителите. Обаждат ни се за консултация и за информация, и разбира се, идват тук с идеята да преодолеят зависимостта си. В момента в програмата имаме десет души. Това, общо взето, е капацитетът – 10-12 души, които ние можем да приемем в Дневния център, но чрез другите услуги възможностите ни нарастват неимоверно. Особено чрез Националната информационна линия за наркотиците и алкохола – както по телефона, така и чрез интернет: чат, имейл, форум и т.н. Правим и индивидуално консултиране. Можем да поемем и хора с по-лека зависимост, които идват примерно един-два пъти в седмицата на консултация. Те обикновено имат работа в по-устойчива среда и за тях не е удачно да престояват по-дълго в програмата.

Как протича един ден в център „Солидарност" за хората, които са в рехабилитационната програма?

Те идват в девет часа. Имаме около половин час настройване, през който те започват да подготвят обяда си, хапват нещо, което са си донесли, обсъждат неформално как са прекарали вечерта, казва Елена Николова. – След това в девет и половина започва така нареченото сутрешно събиране. На него хората споделят трудностите, с които са се срещнали извън програмата, или пък как са успели да се справят с вечерта си, дали е имало някакви рискови ситуации за тях. След това имаме терапевтични занятия. После – обяд и семинар или ателие за креативност. Дейностите ни са разнообразни, имаме и спорт, готвене, поддръжката на къщата, малки поправки, градинска работа. И още – посрещане на гости, ако имаме такива, представяне на къщата и нашите услуги на гостите. За всичко това се грижат хората, които са в рехабилитационната програма. Макар и елементарни, тези дейности понякога са трудни за един зависим човек, но са важни за възстановяването му.

Колко време продължава курсът на рехабилитация?

Оптимално около година, като през това време хората минават през различни нива, обяснява Елена Николова. – Има надграждане на техния процес на възстановяване. Случва се така, че някой може да завърши рехабилитационната програма за по-кратко време, друг – за по-дълго. Индивидуално е, но гледаме да се вместим в тези рамки, защото престоят повече от година и два-три месеца вече не е толкова ефективен. Човек започва да боксува или пък това означава, че има трудности да се интегрира в обществото. В процеса на работа започнахме да правим и обучения, свързани с превенция на рисковото поведение. Работим с училища, преподаватели, с родители и ученици. Това е част от новите ни дейности. Един от новите ни проекти е превенция на употребата на психоактивни вещества в нощния живот на младите хора. Това е международен проект, който започнахме тази година. Очертава се да много интересен. Имаме хора, които работят при нас след приключване на програмата за тяхната ресоциализация. Разбира се, тази работа е свързана с допълнително обучение. Те са и едни от най-съвестните хора, които работят при нас, един много добър модел за това, че излекуването е възможно.

Източник: БНР, 28.05.2013