Любопитни щрихи от ежедневието на природозащитниците

Жълтата водна лилия, характерна за блатата на остров Персин, в Природния парк „Персина" на река Дунав, отново се завръща благодарение на усилията на ръководството на парка. Неотдавна 20 екземпляра от редкия вид бяха взети от река Велека в Странджа и пренесени в Песчинското и Мъртвото блато в парк „Персина", където се очаква да се размножат. Блатата на остров Персин (известен повече като остров Белене) бяха възстановени преди четири години. Връщането на защитената лилия, известна още като жълта водна роза или бърдуче, ще позволи на вида отново да намери мястото си във влажните зони на природния парк. Работата е част от проект за опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в 10 защитени територии в българските гори. Той се осъществява от дирекциите на десет природни парка към Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), съвместно с WWF. В миналото жълтата лилия е образувала малко съобщество в централните части на Мъртвото блато, но при унищожаване на блатата в Персина е изчезнала. Освен да радват окото, тези лилии имат множество полезни роли в природата. Те са обитавани от различни редки и застрашени видове. Върху листата им често могат да се видят блатни костенурки, които събират топлина, а в коренищата им се крият рибки.
За осми пореден път към края на май в село Белозем, Пловдивско, се проведе Фестивалът на белия щъркел. Преди време немската природозащитна организация „Евронатур" даде на Белозем титлата „Европейско селище на щъркелите" заедно с по едно подобно селище в много други страни на Стария континент. Всяко от тях заслужи званието с характерна особеност, свързана с щъркеловите популации. Белозем се отличи с това, че 2/3 от многобройното щъркелово братство там гнезди върху покрива на местното училище. От общо 36 щъркелови гнезда в селото, 20-ина са кацнали точно върху школото.

Преди 10-ина години при преброяване на белия щъркел в България, установихме, че на покрива на училището в Белозем отсяда редовно огромна колония щъркели – разказва Анелия Павлова от екосдружение „Зелени Балкани". – Тогава учениците не се грижеха много за птиците и дори ги тормозеха. Но, когато с наша помощ осъзнаха какво богатство е това за селцето им и каква отговорност носят те за опазването на колонията щъркели, нещата коренно се промениха. С наши напътствия започнаха да си водят „дневник на щъркела". В едно от гнездата поставихме камера и чрез интернет учениците имат постоянна връзка и с огромен интерес наблюдават какво става в гнездото на птицата. Всяка година на фестивала на щъркела те участват с ръчно изработени фигурки на щъркели, жабки и т.н. От 5-6 години водят своя „дневник на щъркела" и могат да ти кажат точно кога се е завърнал първият щъркел, кога се е излюпило първото малко. Т. г. върху покрива на училището има 19 гнезда на бялата птица. И във всяко от тях има най-малко 4 излюпени пиленца. Тази плодовитост се дължи според нас на голямото количество храна за дългокраката птица в района. Някогашните оризища наоколо бяха постепенно възстановени и сега там щъркелите намират изобилна храна за себе си и многобройното поколение.

С времето Фестивалът на щъркела в Белозем (http://fest.belozem.org) става все по-популярен и вече засенчва традиционния събор на селото. Питомците на местното училище се включват редовно в програмата с различни творчески работилници. Една от тях бе кулинарна, предлагаща изработени от децата сандвичи с изобразени върху тях фигурки на щъркове и жабки. Любопитна беше и тяхната поучителна драматизация на тема „Дружим с витамините". Сред любимите атракции за гостите на фестивала е наблюдателната кула, инсталирана от „Зелени Балкани".

В Парка на Белия щъркел, който е само на 50 метра от училището, издигнахме дървена кула, от която много лесно с бинокъл или зрителна тръба всеки може да наблюдава какво става в 4 от гнездата на школския покрив. Деца и възрастни наблюдаваха как щъркелите хранят потомството си с жабки, гущери. И малките, подобни на птеродактилчета, които подават от гнездото широко зейнали човчици, винаги гладни. Интересно за наблюдение бе също как възрастните птици правят сянка на малките като леко разперват крила пред тях, загърбвайки слънцето и постоянно се отместват заедно с него.

Още нещо е направило впечатление на Анелия Павлова от „Зелени Балкани":
Учениците толкова много са възприели идеята за защита на природата и за нейното поддържане по всякакъв начин, че си бяха направили ферма за калифорнийски червеи в двора на училището, използвайки два големи сандъка. С неизядената храна от стола те гощават калифорнийските червеи, които пък произвеждат от нея биотор. По време на фестивала децата продаваха този биотор на посетителите. Много добра идея за усвояване на органичните отпадъци, които са проблем за всяко селище.

Званието „европейско село на белия щъркел" носи дивиденти и на производителите на ориз от района на Белозем, които имат право да слагат емблемата с щъркелчето на своите опаковки в знак на положените от тях грижи за изхранването на красивите птици. Поддържането на оризищата е чудесна хранителна база за щъркелите, любители на жабки и други влаголюбиви твари. 

                                                *****

В черноморския ни град Бургас скоро ще има музей на екзотичните морски обитатели. Свирепи акули и гигантски океански костенурки ще могат да се видят в бъдещия Океанариум, предвиден да бъде създаден в парка „Езерото."
Очаква се той да се превърне в най-голямата атракция на родното Черноморие.
В него ще плуват стотици видове риба, непознати за нашите географски ширини. Живият музей трябва да включва аквариуми от черноморски, средиземноморски и океански видове. В него ще има и отделен делфинариум със зала за представления и места за отдих на морските бозайници. На разположение на туристите ще бъде и аквапарк със закрита и открита част, както и развлекателен комплекс.






Източник: БНР, 5.06.2013