„Чуй детето” – кампания за диалог с децата, жертви на насилие

В София се проведе национална конференция под надслов „Чуй детето" с организатор Института по социални дейности и практики. В нея участваха представители на Държавната агенция за закрила на детето, съдии, прокурори, представители на общини и областни дирекции на МВР, на регионалните дирекции за социално подпомагане и отделите за закрила на детето, както и на неправителствени организации. Целта бе да се направи анализ на участието на деца в правни процедури, когато те са жертви или свидетели на престъпления. Бе представена и приложена в няколко района на страната практика на приятелско към децата правосъдие и превенция на насилието към тях. Ето какво казва доц. Нели Петрова-Димитрова, председател на Управителния съвет на Института по социални дейности и практики:

„Чуй детето" е името на наш проект, който се финансира от фондация „Оук". С него стартирахме промяна на участието на деца в правни процедури още през 2007-а година. Впоследствие имаше още един такъв проект. Фразата „Чуй детето" стана символична и вече всички я разпознават. Смисълът, вложен в нея, е да направим така, че да чуем детето, когато то е жертва на престъпление, на насилие, или пък е негов свидетел, което също го прави жертва. Нашето правосъдие все още не е адаптирано към детето и, общо взето, сведенията, които детето дава, не се чуват много добре. Не полагаме достатъчно усилия да разберем какво казва то. Ние работим в тази сфера вече шест години и се опитваме да подобрим съществуващите практики. Сега ни се иска да си дадем сметка къде сме и какво е необходимо да правим занапред. Това е и смисълът на конференцията – да преценим доколко тази пилотна практика, която разработваме вече от няколко години на различни места в страната, е готова за разпространение на национално ниво, кой какви ангажименти е добре да поеме, накъде е добре да вървим…

Това, което ние искаме да постигнем, всъщност е общ подход към детето. И по-точно: когато то е жертва на насилие, институциите да си партнират, за да осигурят неговата закрила и възстановяването му след травмата. Да има едно приятелско към него правосъдие, което да го чуе и да раздаде справедливост, казва още Нели Петрова-Димитрова и допълва: Един от големите проблеми е статистиката в тази област. Според мен тя е доста ненадеждна, противоречива и недостатъчна. Тя показва определен брой деца-жертви на насилие, но това е насилието, за което е сигнализирано. Много изследвания – и наши, и световни, показват, че често за насилие не се сигнализира. Така че официалната статистика разкрива сигнализираните случаи и това как системата за закрила е реагирала. За съжаление, няма официална статистика за движението на случаите през цялата система на правосъдието. Тоест – по колко от тези сигнали са образувани преписки до прокуратурата, как тя е реагирала и т.н. Въпросът със статистиката, която би следвало да обслужва политиките за деца, е доста сериозен и се нуждае от промяна. Много ни се иска да се промени цялата система на правосъдие и тя да бъде приятелска към детето. Това означава промяна на нагласи, на закони, на отношение, за което се надяваме да допринасяме.

Източник: БНР, 3.07.2013