Фондация „Подарете книга“ стартира инициативата „И после работа“, насочена към младежите, които излизат от социалните институции

Интервю с Благовеста Пугьова, основател на фондация „Подарете книга" за проекта.

- Г-жо Пугьова, фондация „Подарете книга" стартира инициативата „И после работа", която е насочена към младежите, които излизат от социалните институции. Какво представлява програмата и каква е нейната цел?

- Основното е, че за децата от домовете трябват много бързи мерки. Някои от тях, които са на възраст между 16 и 18 години, нямат завършен 8-и или дори 6-и клас. Те не могат дори да изкарат шофьорска книжка. Не могат и да пишат добре, не могат да четат. Затова решихме да се съсредоточим точно върху тях, като, от една страна, търсим доброволци, които безвъзмездно да си предадат занаята. Можем да помогнем с пътуването им до някой град, ако е по-далеч, но е много по-ефективно, ако е близо до дома или живее в района. Другата страна е, че търсим финансиране, за да плащаме курсове. Вече сме платили кандидатстудентски курс за едно момиче, курс за маникюрист, шофьорски курс на едно момче.

- Как успяхте да съберете средства за тезн курсове?

- Една строителна фирма, без да иска пиар и реклама, реши да помогне и даде 10 000 лв. Едната част от средствата са от нея, а другата – от компания, която събра 3000 лв. на свой тиймбилдинг. Разбрахме се да знаят точно кои деца са получили парите им за курсове, да ги доведем в София, да се запознаят с тях. Просто да се амбицират, да видят как хората ходят на работа и се трудят. Децата си мислят, че всичко ще им е розово. Те са свикнали, че в дома някой все нещо трябва да има дава и им е длъжен. Изведнъж като излязат, започват да търсят работа, но накрая отиват да просят.

- За колко от децата ще ви стигнат средствата? Какви ще са курсовете, които ще можете да покриете с парите?

- Всичко зависи от това колко от хората ще поискат благотворително и доброволно да ги обучават. Надяваме се много повече да са тези курсове, които ще са безплатни, а ние просто да сътрудничим с връзката между децата и доброволците. Един фризьорски курс например е 200-300 лв., но също трябва да платим и пътуването, ако часовете се провеждат извън града. Много е трудно в Лом например да намериш фризьор или маникюрист.

До момента сме обиколили четири дома, в които интервюираме децата едно по едно. Всеки разпитва децата с какво им се занимава, след два часа отново ги подпитва, за да провери дали не са си сменили мнението. Имаме списък с около 50 деца, които са заявили какви искат да станат. Въпросът е, че повечето хора, които се записват, явно са тези, които работят нещо посериозно и точно те нямат някакъв конкретен занаят. Аз например съм данъчен консултант – какъв занаят мога да предам на детето, освен да го науча на малко компютри и как да пише CV. Тук ни е малко трудно да направим връзката с доброволците. Сега активно търсим – обикаляме фризьорски салони, строителни фирми, учебни центрове, които биха направили нещо безплатно.

Другото нещо е, че тези деца ще ги доведем в София, на съживителен курс. Едно британско частно училище – Европейският лицей, ще ни предостави база и учители, които ще обучават доброволно тези 50 деца. Ще им преподават сутрин по един час български, като обучението ще е насочено повече към това как се пише писмо, как се пише CV, как се отговаря на мейл и как да работят с компютри. Следобед ще имат занимания във фирмите, в които ще се провеждат курсовете. Идеята е малко да ги надъхаме, а накрая да имат някакво тържество – да се чувстват като завършили нещо. Но целта е малко да ги отсеем и да видим кои от тях наистина са сериозни и искат да се занимават с това. Който е абсолютен нихилист, не знам какво ще правим с него, има и такива деца. Но много от младежите искат да работят, стараят се. Осъзнават, че е много трудно. И им идва като студен душ, когато им кажа, че трябва да се подготвят да напускат дома.

- Каква е разликата между програмата „И после работа" и менторската програма на фондацията?

- Менторската програма е за по-малките – има повече време да посещаваш детето, да си говориш с него, да го насърчаваш да чете книги. Основната разлика е, че се създава приятелство. Ние затова качваме, че не е точно менторска. а приятелска програма. Да има някого, който с приятелството си и с добрия пример да те амбицира ти сам да направиш нещо и ако трябва – да ти помогне да го направиш. Докато „И после работа" е по-скоро кариерно насочена.

- Бяхте стартирали и кампания за даряване на стари компютри в домовете. Една фирма дори е решила да даде отстъпки за желаещите да дарят компютър на дете.

- Един човек се свърза с нас (Александър Тодоров – бел. авт.) и каза, че може да ни дари стар компютър, но пополезното нещо, което ще направи, е да стимулира хората. Дава от 5 до 10% отстъпка на човек, който реши да си дари стария компютър на нас. Така или иначе, когато си купиш нов, се чудиш на кого да пробуташ стария, така че това е добра идея.

- Стартирахте подписка за правилното закриване на социалните институции за деца. Какви са основните искания в нея?

- Когато кажем, че имаме такава подписка, всички заявяват: „Не се притеснявайте, има един план „Визия за деинституционализация на децата в Република България". Хората, които са го измислили, са се опитали да избягат от някаква отдаденост и са го нарекли с думи, които не значат никакъв ангажимент от страна на държавата. На практика това е само едно решение на Министерския съвет. С помощта на неправителствени организации са изградили един план как да се направи деинституционализацията. Според нас не е лош планът, хубав е. В него пише, че тези домове основно трябва да се изместят, освен да се правят повече неща да останат децата в семействата, да се заместят от центрове от семеен тип. Те трябва да са с капацитет 8 деца максимум и да са в градска среда. В момента обаче вземат евросредства, за да реконструират дома, всичко е одобрено от общината и правят другите центрове в двора на дома. Защо се хвърлят толкова милиони, като не го правят правилно и след 10 години пак ще искаме да направим промяна? Не искам да се налага да ходим там и да се отчайваме всеки път, като виждаме децата колко са зле образовани и негледани. Всичко си е същото. Персоналът си е същият. Ето наскоро чух, че е имало случай на педофилия в приемно семейство. 100 пъти по-рисково е да ги пратиш в приемно семейство. Ясно е, че трябва да има много добър контрол и пак не ги контролират добре. Педофилията в домовете продължава да съществува, а обществото с нищо не помага. Викне се някаква агенция, води се някакво дело, разпитват детето с полицаи. Не може да правиш нещата така. И ако трябва да се направи статистика – повечето от насилниците са с условна присъда, защото детето не е разказало всичко. Как ще си разкаже всичко, докато го разпитваш с полицай? Имаше един случай, в който се казва, че показанията са били противоречиви. Това е дете, разбира се, че ще са противоречиви. И на мен да ми се случи, сигурно и аз ще кажа три различни неща. Накрая ще ми писне, ще кажа, че нищо не се е случило, и те ще кажат „добре, закриваме случая". Хората не трябва да си затварят очите за тези, които имат нужда.

Източник: Национална мрежа за децата, 22.07.2013