Граждански сектор: Състояние нестабилно

Българският граждански сектор остава нестабилен, въпреки лекото подобрение според Индекса за устойчивост на неправителствените организации (НПО) за 2012 г. По ниво на организационно развитие страната е на 23-то място заедно с Русия. Следват Беларус, Азербайджан, Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан. По финансова устойчивост гражданският сектор в страната е на 11-то място заедно с Казахстан, Албания, Македония и Словения. Пред България са Украйна, Хърватия и всички останали нови членки на ЕС.

Методология

Индексът е на Американската агенция за международна развитие (USAID) и през последните 16 години проследява развитието на гражданския сектор в 29 държави от Централна и Източна Европа и Азия. Оценката за състоянието на организациите се извършва в седем сфери: правна среда, организационен капацитет, финансова устойчивост, застъпничество, предоставяне на услуги, инфраструктура, обществен престиж.

Оценките са от 1 (най-висока степен на устойчивост) до 7 (най-ниска степен). Те се групират в три категории: висока устойчивост (1 до 3), развиваща се (3.1 до 5), затруднена (5.1 до 7). Изменение в оценката от 0.1 означава умерена промяна, 0.2 – значителна, а 0.3 - драматична или неочаквана промяна, обобщи Любен Панов, програмен директор на Българския център за нестопанско право (БЦНП).

Къде е България

Като цялостна оценка страната ни е на девето място през 2012 с индекс 3.3 (3.4 - през 2011). Това я нарежда след: Естония – 2, Полша – 2.2, Чехия – 2.6, Латвия – 2.7, Словакия – 2.7, Литва – 2.7, Унгария – 3.0, Хърватия – 3.2. Преди десет години индексът за устойчивостта на НПО в България е бил 3.1, посочва Панов.

Подобрение на индекса има само в две сфери - застъпничество и финансова устойчивост. Това е резултат от приетата през септември 2012 г. стратегия за подкрепа на гражданските организации с мерки, които държавата ще предприеме за изграждане на работещо партньорството и постигане на финансова устойчивост на НПО. Промяната на индекса към по-добро е и заради примерите за успешни застъпнически кампании на гражданския сектор през 2012 г. Плюс са и двете нови дарителски схеми: Българо-швейцарската програма за сътрудничество и Норвежкият финансов механизъм. Увеличава се и броят на даренията за НПО - най-вече корпоративните.

Но подобрението на индекса през 2012 се дължи на събития, които може и да не донесат трайна промяна, предупреждава докладът на USAID.

Правна среда: 2.2

Най-значителните предизвикателства пред НПО в тази област са свързани с вписването в Централния регистър на организациите в обществена полза към Министерството на правосъдието. Продължава практиката да се отказва регистрация на организациите, които извършват стопанска дейност. Централният регистър бави публикуването на годишните отчети на НПО, а те са важен ориентир за донорите.

Организационен капацитет: 4.4

Неправителствените организации работят от проект на проект и зависят от наличното финансиране. Трудно е човек да има професионална кариера в сектора, защото дори големите организации не наемат хора.

Финансова устойчивост: 4.5

Неправителствените организации в България продължават да зависят от чуждестранни донори. Липсват достатъчно алтернативни източници на финансиране. В стратегията за подкрепа се предвижда създаване на механизъм за предоставяне на държавни грантове на НПО. Но за втора година не се предвижда финансиране от държавата за гражданския сектор. А за четвърта поредна година няма обяви за конкурси за развитие на НПО по оперативните програми на ЕС.

Възможен източник за финансиране са даренията. През 2012 г. те са около 120 млн. лв. Една трета от тази сума е била за граждански организации, уточни Красимира Величкова, изпълнителен директор на Българския дарителски форум.

Застъпничество: 2.6

Организациите често си сътрудничат, за да повлияят на процеса на вземане на решения. През 2012 г. единадесет НПО се обединиха с настояване за открити заседания при избора на всички кандидати за Висшия съдебен съвет. Коалиция "За да остане природа в България" започна кампания срещу приемането на текстове в Закона за горите, които са в ущърб на гражданското общество. Примерите могат да продължат.

Предоставяне на услуги: 3.2

Според доклада най-голям брой доставчици на услуги работят в областта на социалното подпомагане, образованието и грижата за деца. Някои НПО предоставят платени услуги, за да си гарантират устойчивост, но са изправени пред два проблема. Първо, донорските програми не насърчават организациите да извършват стопанска дейност. Поради това на гражданския сектор му липсва опит в маркетинга и предлагането. В същото време повечето услуги са насочени към маргинализирани групи, които не могат да си позволят да плащат за тях.

Инфраструктура: 3.3

Съществуват малко на брой ресурсни центрове за НПО в България. Местни организации - като "Работилница за граждански инициативи" и фондация "Лале" например, предоставят средства от корпоративни или чуждестранни дарители. Десет действащи обществени фондации разпределят приблизително 500 000 евро на година, сочи докладът на USAID.

Обществен престиж: 3.2

Гражданският сектор беше обект на повишено медийно внимание през 2012 г. Той е особено актуален и сега заради протестите срещу правителството, но този етап от дейността му не е обект на анализа на USAID. Гледната точка на НПО беше търсена по време на пожара на Витоша през лятото на 2012 г., главно за привличане на доброволци за гасене. Но като цяло гражданското общество все още не е много разпознаваемо. Някои организации - например работещи за и с ромското малцинство, са жертва на негативни нагласи. На национално ниво и правителството, и бизнесът виждат НПО като партньори. На местно обаче бизнесът предпочита да работи в тясно сътрудничество с местната власт отколкото с НПО, обобщи Любен Панов.




Източник: Капитал, 15.08.2013