Младежите не знаят нищо за комунизма, но го харесват

Младите хора до 35 г. не знаят абсолютно нищо за събития и личности, свързани с нацистките и комунистическите режими от XX в. в Европа и България. Изводите са от изследване, посветено на образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България, финансирано от Европейския парламент с подкрепата на фондация "Конрад Аденауер". Анкетата е проведена от НЦИОМ сред 1100 младежи на възраст от 15 до 35 години. Данните бяха представени вчера от социолога Васил Къдринов, директор на Центъра за съпротива срещу тоталитаризма "Хана Арент".

В знанието на днешните млади хора за тоталитарния режим съществува огромна празнота, смята Къдринов. За почти половината от анкетираните младежи Освиенцим е непозната дума, а 56% не свързват Холокоста с нищо конкретно. Две трети от младежите не знаят какво са правили българските войски в Чехословакия през 1968 г., а 85 на сто не са наясно с историята на полския синдикат "Солидарност", който е мощен фактор за падането на диктатурата, отбеляза Къдринов. За 3% от изследваните лица ГУЛАГ е интернет търсачка, а отделни отговори свързват понятието с "вид ястие" вероятно по аналогия с гулаш. Затруднения има и по отношение на събития от родната история - 62% не могат да посочат причина за смъртта на Никола Петков, всеки втори не е наясно как точно е загинал Георги Марков и не са чували за неговите "Задочни репортажи".

Основните причини за резултатите са, че уроците са малко на брой и са скучни и отблъскващи за подрастващите, смятат учители по история. Според преподавателите темите се подценяват, защото не влизат в конспектите за матурите и кандидатстудентските изпити. Изследването трябва да послужи като отправна точка за промяна на образователната политика у нас, смята Къдринов. Той добави, че учебниците по история би следвало да бъдат пренаписани така, че младите хора у нас да учат за престъпленията на комунизма така, както учат и за нацизма.

18% от българските младежи - жители на селата, безработни и роми предимно в групата 30-35 години, биха искали да живеят по времето на Тодор Живков, показва проучването. Въпреки че като цяло управлението е възприемано като недемократично, придобивките на онова време не са забравени и впечатляват и до днес младите хора, коментираха организаторите на анкетата. Необходими са повече часове и повече форми на обучение, които да помогнат на младите хора да осъзнаят, че диктатурата не може да бъде достойно място за живот на който и да е човек, смятат участниците в дискусията.




Източник: СЕГА, 20.09.2013