Останали без дом

Има ги във всеки по-голям град: мръсни, оръфани, облечени в напластени парцали. Живеят на улицата в студ и пек, цялото им имущество се състои от няколко найлонови торби или от една количка боклуци, намерени по кофите. Никой не знае колко са бездомните в България, няма официална дефиниция за това кои са те, нито стратегия за работа с тях. В последните години държавата и общините създадоха така наречените Центрове за временно пребиваване на бездомни в по-големите градове. И в Русе, по инициатива на общината, „Каритас Русе" се ангажира със създаването и поддържането на приют за бездомни.

Приютът се намира в бившето транспортно училище „Стефан Караджа", в квартал „Тракцията". Това е зона в края на града, известна е като „Ромската махала". Още с влизането в сградата се усеща една особена миризма. Един от служителите се усмихва и казва: "Повечето от нашите потребители години наред не са се къпали, трябва им време, за да придобият нормални хигиенни навици". Капацитетът на приюта е 60 души, като свободни места се намират трудно. Тук бездомните получават подслон, храна, грижи за хигиената. Предлага им се психологическа и юридическа помощ. Повечето от тях са без лични документи. Мартин Николов, управител на приюта, твърди, че много от бездомните, които идват при тях, имат и сериозни психически отклонения. „Причина за това са както трудният живот, който са водили, така и силната зависимост към алкохола на някои от тях.. Има хора - разказва той – които са прекарали 10-15 години на улицата." Целта на работата с тях е да могат отново да се интегрират. Задача, която Мартин оценява като доста трудна в някои случаи. Той обяснява, че много от хората са загубили всякакви трудови навици. Някои от тях не могат дори да се обслужват сами, трудно им е и да общуват с другите. Затова лека-полека, заедно с неговите сътрудници, се опитват да ги върнат към нормалността. „Прилагаме им и трудова терапия." - разказва управителят на приюта. „Караме ги да копаят в двора, имаме намерение да направим и малка градина и да създадем нещо като работилница" – допълва той.

Служителите на приюта са млади момчета и имат желание за работа. Разказват с гордост за напредъка на някои от посетителите. Всички обитатели са чисти и спретнати, на различна възраст. Те живеят в стаи по двама - трима души, има и няколко семейства. Причините, които са ги принудили да живеят на улицата, са много. Иван Петров е на 67 години, банката е взела жилището му, защото, останал без работа, не е можел да погасява взетия заем. Има роднини в чужбина, но казва, че не иска да ги тревожи. Според него, условията в дома са много добри. Друг обитател на приюта, Минчо Даскалов, 59 години, разказва, че е на улицата вече 15 години. Живял е на автогарата, на жп гарата, по подлезите. Предупреждава, че на улицата е опасно. Има и смъртни случаи. В Русе през зимата температурите падат до минус 20 градуса и някои умират от студ. Думите му се потвърждават от 48-годишната Даринка. „За жените на улицата е още по-страшно" – казва тя. Работила е в пощата и като шивачка, но не желае да сподели как се е озовала на улицата. Много е доволна от атмосферата в приюта. Твърди,че служителите са много мили.

Ана е от ромски произход и живее в приюта с мъжа и сина си. Не знае на колко години е в момента, но твърди, че чака дете. Разказва как първоначално гледали крави, но после собственикът ги продал. Мъжът й от време на време поработва по нещо. Притеснява се как ще живеят, когато изтече правото им да пребивават в приюта. В двора е докаран техният фургон, но тя си дава сметка, че ще е трудно да отглежда малко дете там.
„Основният проблем – обяснява ръководителят на приюта Мартин Николов, - е, че по закон хората имат право да пребивават не повече от шест месеца в рамките на една година в приюта". Според него почти невъзможно е за това време те да си намерят постоянна работа и да се интегрират напълно. „Тъкмо някой показва някакъв напредък и трябва да си ходи."

Приютът се казва „Добрият самарянин". Идеята е на епископа на Никополската епархия монс. Петко Христов, защото 2012 година, когато е открит приютът, е годината на „Добрият самарянин". Както добрият самарянин, така и служителите в приюта, според епископа, трябва да помагат на ближните и особено на изпадналите в крайна нужда, каквито са бездомните.

„В България отдавна има приюти за бездомни кучета – казва Мартин Николов, - но едва отскоро съществуват приюти за бездомни хора." Той и хората от неговия екип обаче не губят надежда и вече правят планове за нови инициативи, с които да подпомогнат завръщането на своите бездомни в нормалния свят.

Ива Михайлова, журналист и сътрудник на "Каритас България"