Тръст за равни права: Осъждаме "доброволното" изгонване на роми от Франция

Тръстът за равни права, правозащитна организация със седалище в Лондон, която се ръководи от членката на БХК д-р Димитрина Петрова, е разпространил специално изявление, в което критикува политиката на френските власти по отношение на ромите от Румъния и България, пребиваващи във Франция.

Тръстът за равни права призовава правителството на Франция да се придържа към резолюцията на Европейския парламент, приета на 9 септември и незабавно да спре процеса на „доброволно изгонване" на роми, имигранти, пребиваващи в страната. Тръстът за равни права – загрижен поради новините, че италианските власти също възобновяват разрушаването на лагерите на ромите –призовава Европейската комисия да приеме стратегия за ромите, която би осигурила равни права за ромите по начин, който да ги уважава като европейски граждани.

Сегашната вълна на изгонване от Франция започна на 19 август 2010 г. и в рамките на две седмици приблизително 1000 роми бяха депортирани и 128 ромски лагери бяха разрушени. Тръстът за равни права осъжда тази дискриминационна акция на френските власти, която е в разрез със задълженията на Франция по международното и европейското право.

Расова дискриминация – Чл. 18 от Договора за Европейския съюз и Директива № 38 на Европейския съюз от 2004 г. (Директива за свободата на придвижване) защитава правото на придвижване и правото на мигриращите граждани на Европейския съюз да отсядат в друга държава от ЕС, докато чл. 18 от Договора за функциониране на Европейския съюз прокламира правото на недискриминация на основата на националността/гражданството. Следователно, държавите членки на Европейския съюз могат да правят разлика между техните собствени граждани и гражданите на другите държави от ЕС само ако такава разлика е както позволена от законодателството и е способна да издържи проверка за нейната пропорционалност.

По силата на договора за присъединяване към ЕС на държавите членки е позволено да въведат известни ограничения на правото за отсядане на тяхна територия за гражданите на България и Румъния. Въпреки това, един закон или политика, които изтъкват една етническа група в рамките на ЕС, която да бъде третирана по-неблагоприятно, в този случай става дума за граждани на Румъния и България от ромски произход, отсядащи във Франция, са строго забранени и представляват ясен случай на расова дискриминация в нарушение на чл. 2, пар. 1 и на чл. 26 от Международния пакт за гражданските и политическите права, както и на чл. 2, пар. 1 от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, на чл. 19 от договора за функциониране на Европейския съюз и на Директива на ЕС № 43 от 2000 г. (Директива за расовото равенство).

Колективно експулсиране – Действията на френските власти също така нарушават забраната за колективно експулсиране, установена с чл. 4 от Четвърти протокол към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). Тази разпоредба бе изтълкувана от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) като „каквато и да е мярка, принуждаваща чужденци – като група – да напускат една страна, освен ако тази мярка е приета на основата на основателно и обективно проучване на всеки отделен случай на чужденец от групата" (Conka v. Belgium, Application no. 51564/99, пар. 59).

Следователно, колективните изгонвания са забранени по силата на европейското право, включително в случаи, когато такива мерки са насочени единствено срещу тези, които са се задържали повече от периода от три месеца, разрешен по силата на Директивата за свободата на придвижване и не са успели да се регистрират в местните власти.

Предполагаемата „доброволна" природа на изгонванията – Тръстът за равни права също така поставя под въпрос „доброволната" природа на депортациите. Инициативата да се плаща по 300 евро за всеки възрастен и по 100 евро за всяко дете, изгонвани „доброволно" не скрива примерите за брутално отнасяне от страна на полицията, на разрушаване на домовете на ромите и на изземване на документи за самоличност от страна на тези, които управляват процеса на депортиране. Такова отношение хвърля сериозна сянка на съмнение върху „доброволната" природа на тези изгонвания. За да представят депортацията като „доброволна", френските власти изглежда правят опит да надхитрят правилата на надлежния процес на прилагане на закона. Следователно ромите се лишават от законното им право да им бъдат предоставени причини за тяхното изгонване и от правото си да обжалват.

Накрая, Тръстът за равни права е също така загрижен за това, че продължаващите изгонвания са просто една крайна демонстрация на една по-обхватна и дискриминационна тенденция във френската политика. Изгонванията следват едно предложение, направено от президента Саркози на 30 юли 2010 да бъдат лишени „френските граждани от чуждестранен произход" от гражданството им като наказание за насилствени престъпления, извършени срещу прилагащи закона служители. Ако това предложение се превърне в закон, то би нарушило чл. 1 на Конституцията на Франция, както и задълженията на тази страна по международното и европейското право, и може да влезе в противоречие с поетите от Франция по силата на международни договори, към които тя се е присъединила, да предотвратява появата на лица без гражданство.

Източник: Equal Rights Trust, 13.09.2010