Независимият живот е важно условие за постигане на всяка наша цел

НЕЗАВИСИМИЯТ ЖИВОТ Е ВАЖНО УСЛОВИЕ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ВСЯКА НАША ЦЕЛ

Диляна е от скоро член на Център за независим живот и с интерес гледа на всички прояви свързани с работата в Центъра. Тя е млада жена на инвалидва количка и се занимава с международната дейност на организацията. За втори път е пътувала до Страсбург и с интерес разказва впечатленията си от „Похода на свободата".

„От месец март тази година заедно с колегите от ЦНЖ и Европейската мрежа работим по различни хуманни каузи. Тази година имах честта и удоволствието да се завърна в Страсбург като участник и част от организационния екип на „Похода на свободата". Искам да споделя с вас колко много видях и научих там.

В Похода участваха над 200 души от близо 20 европейски държави. Вълнуващите речи на Адолф Рацка, Джуди Хюман и други пионери на движението за независим живот направиха силно впечатление на всички. Тези хора са проправяли пътеките, по които вървим днес. Ето какво каза един от гост-лекторите: „Ако сега за нас е трудно, представете си какви са били животът и перспективите пред един човек с увреждане само няколко десетилетия назад. Разликата е огромна."

Общуването между участниците в Похода е едно от нещата, заради които си струва човек да бъде в Страсбурт. Безспорно съществуват културни и социални различия, но има нещо, което обединява всички – идеята. Осъзнатостта, че сме дорасли за това да изискваме от властимащите не само да признаят правото ни на достоен и равноправен живот, но и да работят за нашите каузи говори, че можем да бъдем убедителни за постигане на целите си. Независимо какво е физическото ти състояние, ти можеш да бъдеш успешен и щастлив човек. Оптимист съм и вярвам, че всички сме убедени в това. Увереността е необходимото условие за постигането на успех в борбата за независим живот.

Самият Поход беше кулминационна точка в цялото събитие. Студът и непрестанният дъжд не само не отказаха участниците, не само не ги демотивираха, а смея да кажа точно обратното. Да сме на площад 'Republique' в Страсбург, скандирайки лозунгите: „Нищо за нас без нас!", „Права, а не подаяния!", при лоши метеорологични условия ни даде хъс да сме още по-уверени. Подкрепата от минувачите беше също окуражаваща. Така в умерено темпо стигнахме Европейския Парламент. Тази внушителна на пръв поглед сграда ни погълна и ние се подготвихме за следващия етап на борбата – дипломатическо водене на разговори на европейско ниво. За жалост на срещата, която беше във втората по големина зала на ЕП дойдоха едва няколко евродепутати от Междупартийната група по уврежданията (Disability Intergroup). Та ако не те, кой се очаква да се застъпи за нас?! Иска ми се да вярвам, промени ще има, но това зависи от нашата позиция и активност.

Тази година, с изключение на нашия водач Капка Панайотова, българската група беше съставена от хора, които досега не са участвали в предишните прияви. Ще се радвам, ако всички читатели се присъединят и останат верни на каузата за постигане на независим живот и да я разпространяват. „