„А какво е любов – кой ще ми каже?“ – Малки деца говорят за любовта в час по добродетели

Детската гледна точка към абстрактни понятия и екзистенциални и философски въпроси е доста нестандартна, симпатична, умна и честна.
В това може да се убеди всеки, който присъства в час по изучаване и практикуване на добродетели.
Проектът е част от учебната програма на няколко училища в София и региона и  е осъществен от фондация „Благотворител", с подкрепата на фондация „Оук" България.
Идеята му е да разказва на децата за различните човешки добродетели по достъпен за възрастта им и любопитен начин и едновременно с това – да ги въвлича да прилагат и в ежедневието тези добродетели.  С времето големите ученици, вече преминали подобно обучение, започват да обучават по-малките и така става естествено и забавно „предаване" на ценности от деца на деца.
Намираме се в училището в с. Горна Малина, на 30 км. от София и сме в подобен час при най-малките – група в предучилищна възраст от 11 хлапета. Групата е момичешка с изключение на едно момченце и предварително е заявила, разбираме от Вилма Начева, учителката им, че иска да обсъжда темата  …за любовта.
Обучители на хлапетата са Ава и Васи – 11-класнички в същото училище. Те се оказват едни от най-запалените почитателки на идеята добродетелите да се обсъждат и затвърждават като ценност именно по този начин.

Влизат в час, въоръжени с  хартиени сърца, на които малките могат да напишат каквото си пожелаят  и задават въпроса „Как си представяте любовта?".
Ето и част от отговорите:
Фани: „Имам си конче и го обичам".
Рая: „Аз изразявам любовта си към котките"
Маша: „Любов е моята любов към растенията – като ги гледам, поливам и не ги късам и се грижа за тях".
Останалите също пробват плахо: „Обичам майка си, помагам й да чисти вкъщи и да слага вилиците и лъжиците" , „Бих искала всички да се обичат и никой да не прави гадни работи на другите", „Когато човек хареса нещо и го заобича – това е любов",  „Дори да почине един от семейството, другият пак трябва да го обича".  И още, и още…
Логиката на цялата игра, да я наречем, е че след всеки отговор има кратка дискусия с примери и обобщения, които Ава и Васи предлагат. Те са свързани с различните лица на любовта – близостта, приятелството, обичта към животните и растенията, грижата, прошката. На финала има и приказка, която разказва за непреходността на любовта. Така децата се научават да интерпретират,  спокойни са че няма грешен отговор по темата, опитват се да разсъждават върху подобни категории и дори имат интерес да продължат дискусията с други понятия.
„За следващия път искаме  уважение" – заявява желанието едно от момиченцата в групата и Ава и Васи обещават да подготвят две седмокласнички, които да модерират темата.
А ние си обещаваме да посетим някой друг час по добродетели. Със сигурнос тсъщо имаме какво да научим.