Речта на омразата е стигнала до всеки втори българин
29 ноември 2013 г.
Всеки втори българин е бил свидетел в последната година на думи на
омраза срещу етнически, религиозен или друг тип малцинства. А 64% от
тези, които са се сблъсквали с явлението, са изложени на този тип
нарушение на човешките права всеки ден. Медиите, семейството и
приятелският кръг са основните източници на послания на омраза и
нетърпимост към различните обществени групи. Това показват данни от
проучването на фондацията "Отворено общество" за посланията на
нетърпимост в обществения и политическия живот.
Под "език на омразата" се разбира изказване, което внушава неодобрение, омраза или агресия спрямо етнически, религиозни или сексуална малцинства, уточняват авторите на изследването.
"Словото на омразата е престъпление, а не мнение. Една трета от българските граждани не знаят това", каза изпълнителният директор на фондация "Отворено общество" Георги Стойчев. Той беше домакин на конференцията "Речта на омразата и ролята на гражданското общество".
Засилената бежанската вълна е увеличила агресията и нетолерантността в речта. Бежанците напоследък са основен обект на този тип риторика, но не са единствената й жертва, подчерта Георги Стойчев.
Най-честите обекти на речта на омразата са ромите (90%), етническите турци (58%) и хомосексуалистите (38%). Малко под половината анкетирани казват, че никога не използват слова на омразата, а като главни говорители на езика на омразата са посочени политиците (70%), журналистите (30%) и семейството и приятелския кръг (28%).
Изказвания, които представят насилието срещу малцинствата като по-приемливо и оправдано, отколкото престъпленията срещу българите, са чули 17% от анкетираните.
Между медиите телевизията е основен източник на езика на омразата, сочи проучването. На това мнение са 75% от анкетираните.
"Това не означава, че езикът на омразата се среща най-често в телевизията, а че интензитетът на посланието е най-силен", казва Иванка Иванова, която е директор на правната програма на "Отворено общество".
Хората, които живеят в столицата и големите градове, показват много по-голяма склонност да сигнализират за нарушения, свързани с езика на омразата. По-възрастните, с по-ниски доходи в по-малките градове отчитат в много по-малка степен думите на омразата като престъпление.
Осем на всеки десет не одобряват ползването на езика на омразата публично, а 58% искат държавата да подкрепи политики срещу езика на омразата. На въпроса "Смятате ли, че прокуратурата и властите трябва да преследват политици и журналисти, които използват езика на омразата" 66% от анкетираните отговарят положително.
Ксенофобията и национализмът могат да нанесат тежък удар на европейския облика на страната ни, коментира министърът на правосъдието Зинаида Златанова. Тя определи резултатите с изследването като обезпокоителни и припомни, че българското законодателство предполага санкции срещу речта на омразата. Въпреки това Златанова настоя, че трябва да се наблегне на превенцията и възпитанието на толерантност, а наказателната отговорност да бъде крайна мярка.
Под "език на омразата" се разбира изказване, което внушава неодобрение, омраза или агресия спрямо етнически, религиозни или сексуална малцинства, уточняват авторите на изследването.
"Словото на омразата е престъпление, а не мнение. Една трета от българските граждани не знаят това", каза изпълнителният директор на фондация "Отворено общество" Георги Стойчев. Той беше домакин на конференцията "Речта на омразата и ролята на гражданското общество".
Засилената бежанската вълна е увеличила агресията и нетолерантността в речта. Бежанците напоследък са основен обект на този тип риторика, но не са единствената й жертва, подчерта Георги Стойчев.
Най-честите обекти на речта на омразата са ромите (90%), етническите турци (58%) и хомосексуалистите (38%). Малко под половината анкетирани казват, че никога не използват слова на омразата, а като главни говорители на езика на омразата са посочени политиците (70%), журналистите (30%) и семейството и приятелския кръг (28%).
Изказвания, които представят насилието срещу малцинствата като по-приемливо и оправдано, отколкото престъпленията срещу българите, са чули 17% от анкетираните.
Между медиите телевизията е основен източник на езика на омразата, сочи проучването. На това мнение са 75% от анкетираните.
"Това не означава, че езикът на омразата се среща най-често в телевизията, а че интензитетът на посланието е най-силен", казва Иванка Иванова, която е директор на правната програма на "Отворено общество".
Хората, които живеят в столицата и големите градове, показват много по-голяма склонност да сигнализират за нарушения, свързани с езика на омразата. По-възрастните, с по-ниски доходи в по-малките градове отчитат в много по-малка степен думите на омразата като престъпление.
Осем на всеки десет не одобряват ползването на езика на омразата публично, а 58% искат държавата да подкрепи политики срещу езика на омразата. На въпроса "Смятате ли, че прокуратурата и властите трябва да преследват политици и журналисти, които използват езика на омразата" 66% от анкетираните отговарят положително.
Ксенофобията и национализмът могат да нанесат тежък удар на европейския облика на страната ни, коментира министърът на правосъдието Зинаида Златанова. Тя определи резултатите с изследването като обезпокоителни и припомни, че българското законодателство предполага санкции срещу речта на омразата. Въпреки това Златанова настоя, че трябва да се наблегне на превенцията и възпитанието на толерантност, а наказателната отговорност да бъде крайна мярка.
Автор: Виктория Миндова-Кириакидис
Източник: Дневник , 28 ноември 2013 г.
Сходни публикации
01 ноември 2016 г.
![Офелия Кънева, ДАЗД: 2016 г. завършва със значителен успех в синхронизирането между органите по закрила на детето и дава едно](/uf/news/2016/11/01/105671/thumb_ofeliakyneva.jpg)
Офелия Кънева, ДАЗД: 2016 г. завършва със значителен успех в синхронизирането между органите по закрила на детето и дава едно много амбициозно начало на работата през новата 2017 г.
Офелия Кънева-председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с третото п
01 ноември 2016 г.
![Честит Ден на народните будители!](/uf/news/2016/11/01/105683/thumb_buditeli.jpg)
Честит Ден на народните будители!
Днес е Денят, в който отдаваме своята почит към народните будители. Почит към просветителите, книжовниците, борците ни за
31 октомври 2016 г.
![С финансовата подкрепа на Програма Европа 2016 на Столична община заработи Съвет на общността към РА Средец](/uf/news/2016/10/31/105645/thumb_gerb_new.jpg)
С финансовата подкрепа на Програма Европа 2016 на Столична община заработи Съвет на общността към РА Средец
На 20.09.2016 г., с финансовата подкрепа на Програма Европа 2016 на Столична община бе създаден Съвет на общността към РА