ЕДИН ОТ ВЕЛИКИТЕ ПОДВИЗИ В ХУМАНИТАРНАТА ИСТОРИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Осезанието - второто зрение на незрящите

Последното ми пътуването до Париж бе свързано и с посещението ми в частната асоциация „Валентин Аюи". Никок не беше трудно да намерим модерната сграда намираща се в центъра на града. До нея е и училището за деца с нарушено зрание, със спортна зала, басейн и чудесно обзаведени кабинети. Най-важното за мен бе да разгледам музея и да се запозная с историята на филантропа Валентин Аюи.

Уредничката Ноел Руа, по професия психолог, която работи тук от 2000 година насам, с желание ни разказа за историята на музея, за всичко онова, което се съхранява в продължение на повече от 120 години. Тук можем да видим редки и ценни релефни книги, глобуси, карти, калкулатори, стари пихтови машини за писане на стериотипа, за печат, игри, творби на слепите и много документален и снимков материал.

Музеят е създаден през 1886 г. от Едгард Гилбо – възпитаник на Националния институт на младите слепи. С течение на времето колекциите се обогатяват. Някои от експонатите са прекалено стари и чупливи и се съхраняват в стъклени витрини, но за съжаление в музея вече няма място за попълване с нови ценни предмети и документи.

Този музей разказва историята на слепите и техния вечен стремеж да работят и живеят пълноценно, както за себе си, така и за обществото. Дръзновението им да се учат и да постигат успехи, предизвиква уважение към тях по онова време, в което предрасъдъците са владеели света.

Покъртителна е историята на Валентин Аюи пионер и основоположник на обучението на слепи хора. Станал свидител на използването на слепци за развлечение на клиентите по кафенетата в Париж, той решава да се отдаде изцяло на каузата да промени съдбата на тези хора и да открие истинското достойнство в тях и техните възможности.

Валентин Аюи е роден на 13 ноември 1745 година в семейство на тъкачи в малкия южен град Сен-Жуст, департамент Пикардия. Усвоява староеврейски, гръцки и латински език, владее също така десетина живи езика. След университета започва да изкарва прехраната си като калиграф и преводач. През 1776 година получава доверието на Външното министерство и започва да превежда международната кореспонденция на Кралския двор в Париж.Придобива титлата "кралски преводач". Като човек с модерно мислене, Аюи силно е повлиян от френските просветители. Дълго проучва и разработва методиката си, грижи се да осигури и средства за реализация на своето намерение. Приема да върши допълнителна работа, влиза в дългове, като сключва заеми. Създаването на Институт за обучение на слепи му коства неимоверните усилия на 13 години живот. Всеотдайност, достойна за почит ипреклонение!
Ново вдъхновение и идеи за създаването на училище за слепи му дават срещите с незрящата виенска музикантка Мария Терезия фон Парадиз. Валентин Аюи се запознава с нея на един от нейните концерти. При следващите им срещи тя му показва с какви помощни средства си служи в своето обучение и творчество и в ежедневието си.

Интересен е и фактът, че Аюи плаща на първия си ученик, за да го обучава. По-късно той го представя пред Филантропното дружество. Те остават много изненадани. Това, което Лезюйор – ученикът на Аюи демонстрира, ги убеждава, че незрящите подлежат на обучение, и че пионерът-учител е достатъчно добре подготвен, притежава свои оригинални методи и приспособления, за да обучи и други слепи ученици. Отпускат му и средства, с които той разкрива училище първоначално с 12 ученика. С този метод учениците на Аюи отпечатват изцяло фундаменталния му труд "Есета за образованието на слепите" и множество други книги.

Едва преди около 200 години гениалното откритие на ученика на Валентин Аюи - Луи Брайл дава пълна възможност слепите да се приобщят към другата част на обществото и чрез своята писменост да осъществяват общуване на равностойно ниво с тази на зрящите. С възможните 63 комбинации през 1825 година се създава известен в цел свят релефно-точковия шрифт на Луи Брайл. Малко по-късно това писмо се адаптира и към кирилицата.
Съвсем отскоро в помощ на незрящите вече се използват и компютрите.

Получил през февруари 1786 г. нова финансова подкрепа от "Ла социете филантропик", Валентин Аюи организира и разкрива първото в света училище за слепи деца на улица "Нотр дам дьо Виктоар" в Париж. То вече се нарича официално "Институт за млади слепи".

Делото на Валентин Аюи не остава изолирано. В различни държави из Европа и на други материци възникват множество училища, в които се прилагат неговите принципи, намерили радушен прием сред тифлопедагозите.

След като Аюи става известен в Европа, руският император Александър I специално го кани в Петербург и му възлага да подготви план за устройството на училище за слепи и да го ръководи след откриването му.В Русия Аюи престоява 11 години. На втората година от престоя си открива в Петербург първото руско училище за обучение на слепи. Модерни училища за обучение на незрящи са открити и във Виена, Амстердам, Дрезден, Цюрих, Копенхаген и други градове в Европа.

Парадоксално е, че при завръщането си във Франция, Аюи разбира, че не може да посети училището, което е създал и на което е посветил много години всеотдаен труд.

В последния си път Аюи е съпроводен единствено от свои бивши възпитаници и те изпяват в църквата Сен Медар прощална меса, която е била композирана също от негов ученик.
Така завършва земният път на човека, когото потомството ще нарече "Отец на слепите". Изоставил блестяща кариера на учен с големи възможности, презрял многообещаващото бъдеще на висш държавен чиновник, той се отдава изцяло на развитието на незрящите хора, воден единствено от собствените си разбирания за смисъла на човешкото съществувание. Така Валентин Аюи остава в историята като един от най-големите и заслужили тифлопедагози. Той е наистина един плодоносен гений и неуморим пионер, който напуска тази земя също огорчен, като много велики хора от отношението на обществото.

Неговото име днес носят улици, дружества и институти из целия свят. През 1946 година, по случай 200-годишнината от рождението му, световната общественост със съдействието на ООН определя 13 ноември за Международен ден на слепите.

Тази история ми припомни за Дейвид Блекбърн, един изключително деен човек в областта на трудоустрояването, който е станал свидетел в България - как слепи хора се блъскат от кола в кола, но никой наоколо не им помога, да се качат и вървят по тротоарите. Блекбърн спомогна да бъде разкрито едно работно място за човек с увреждане, който да се грижи за намирането на работа на хората с увреждания. Той е и човекът осъществил много проекти свързани с реализацията на тези хора на пазара на труда.

Това не може да се сравни с направеното от Аюи, но е голяма крачка напред в подобряване качеството на живот на хората с увреждания у нас.

Днес асоциация „Валентин Аюи" разполага със сто организации в страната, в борда на директорите се ръководи от 24 члена, които заседават четири пъти годишно и работи изцяло за професионалното обучение на хората с увредено зрение. Има и съвременна богата библиотека-фонотека, която предоставя книги на дискове и на Брайл. Разговарях с един младеж, който посещава курсове по масаж в центъра. Той сподели, че и във Франция въпреки големите грижи, които се полагат за незрящите е много трудно те да си намерят работа, но като всеки млад човек не губи надежда, има приятелка, старае се да живее пълноценно и вярва, че обществото ще намери съответните форми и начини за интегрирането им и реализирането им на пазара на труда.

 Автор Таня Йовева