Христо Иванов, програмен директор на БИПИ: Ние Сме все още много далеч от пълното разбиране на механизмите на олигархичен захват на ...

Какво спечели и какво загуби страната през годината?
- Губим илюзията, че ако се носим по течението - вървим напред. След 1997 г. се установи уютната заблуда, че членството в ЕС и интегрирането в европейските процеси и политически семейства ще подействат като цивилизоващ "демократичен борд", че формалното установяване на "западни" норми ще гарантира реално върховенство на закона, че признанието за наличие на пазарна икономика и отварянето към глобалния спекулативен балон от първите години на ХХI в. са заместител на устойчив модел на развитие.Печелим възможност за отрезвяващо осъзнаване на сериозността на проблемите си.

Какво не ви изненада през 2013 г.?
- Не ме изненада нито степента на ерозия на държавността, нито рефлекса за самоорганизация на мрежите, контролиращи политическата система в отбрана на статуквото, нито поддатливостта на значими групи към манипулация със страх от другия, нито страстния "хейт", нито неподготвеността ни да диагностицираме състоянието си.

Изненада ме постоянството на протестиращите, желанието да се изразят, ако не в слово, то в символ и цвят, това че все пак имаше достатъчно хора, които нито искаха да скандират "червени боклуци", нито желаеха от тяхно име да се съставят списъци, нито да избират "по-малкото зло" в името на някакви атавизми от 90-те.

Това, което истински ме трогна, обаче, беше размахът на доброволческите акции в подкрепа на бежанци и имигранти, които без много шум заместиха и засрамиха държавата и се превърнаха в истинско движение очовечаващо цялото ни общество.

Коя е оставката/оттеглянето на годината?
- Оставката на премиера Орешарски. Недадената. В нормалната политическа система, оставката е предпазен механизъм срещу задълбочаване на конфликтите, позволяващ презареждане на властовата гарнитура. Отказът да се даде оставка и всичко, което управляващите направиха вместо това, е мяра за това колко далеч се намираме от този модел. Но по-важно е друго искането на оставката беше акт на нормалност. Протестите и по-дълбоките процеси, свързани с тях, положиха едно ново начало на публичността. Нормалното презареждане се оказа невъзможно и това отвори път за нормализация чрез преосноваване. В този смисъл, оставката, точно защото не бе дадена, стана смислов център на тектоничната промяна, която протича в обществото ни през 2013 г.

Кой според вас е скандалът на 2013 г.?
- Продължаваната злоупотреба със службите и правоохранителните органи като модел на упражняването на власт в България. Фактът, че това управление се опита да се легитимира през противопоставянето си на модела "Цветанов", но превръща ДАНС в своя цитадела както чрез опита за назначение на Пеевски, така и чрез измененията, които дадоха на агенцията сериозни репресивни правомощия.

Неспирният възход на употребата на СРС- та.

Продължаващия отказ всички досиета на ДС да бъдат направени достъпни и последователно да се осветли дейността на офицерите от комунистическите тайни служби, вместо което на обществото се подхвърлят "сътрудници" без най-малък опит да се прави разлика между жертви и реални доносници. Отказът да се отворят документите на ЦСБОП и другите криминални служби на МВР, за които изтича 15 годишният период и които документират началото на мафиотизирания преход.

Политическите акции, в които бива въвлечена прокуратурата... Изброяването може да продължи, но основното е следното - ние все още сме далеч от поставянето на службите и органите с репресивни правомощия под ефективен и демократичен граждански контрол, не сме отнели възможността на отделни групировки, барикадирани в тези служби, да продължават да се занимават със социално и политическо инжинерство, не сме разклили истината за тяхната дейност както до 89-та така и в годините на прехода, не сме освободили от тяхно продължаващо влияние сектори като партийната система, правосъдието, медиите, академичните институции, които в демократичното общество са гарантирано независими, за да "произвеждат истина".

Скандалът на всяка година от началото на прехода е, че ние все още не сме ренационализирали публичната сфера и държавните институции. Поне през 2013 г. съумяхме да започнем да осъзнаваме и да се скандализираме от този факт.

Има ли институция, която заслужава доверие?
- Изборите и партиите. През 2013 г. ние осъзнахме по нов начин важността на изборите, но и колко е важно да имаме реален избор. Сега трябва да инвестираме усилие в демократизиране на партиите като основно средство на някои от следващите избори печеливш да стане гражданинът.

Коя е голямата промяна в политиката?
- Вероятно най-голямата от всички големи промени в политиката през 2013 г. е технологична. В малка България, изпълнена с недоверие към традиционните медии и канали за формиране на обществено мнение, социалните мрежи бързо станаха алтернативна среда за гражданска активност. Два милиона "български" профили във Фейсбук са достатъчни за размерите на страната да изместят публичната сфера в дигиталното измерение.

Появиха се и граждански групи с достатъчно опит за дигитална политика, които на няколко пъти силно изместваха баланса на силите. Възникнаха и нови социални роли човекът с ай-фона или камерата, който дигитализира аналоговите събития и им осигурява достъп до новия е-мегдан (и едновременно с това го форматира), личния профил във "Фейсбук" като пропагандна "радио-точка" и пр.

Същевременно, партийните апарати и политическите технолози бързо наваксваха и вече "дишат във врата" на активистите. През 2013г. задкулисието отново изгражда една втора България тази на интернет троловете, менте-информационните сайтове и произведената с тяхна помощ подмяна. Държавни институции започнаха да се сезират от тази фантомна и токсична екосистема, с което тя окончателно се превърна в политическа реалност.

Промени ли се обществото?
- "Терминал 2" беше заменен с "Орлов мост". След падането на визите през 1999 г. за групите, които печелят от отварянето на страната към Запада в образователен, информационен, стопански пр. план беше достатъчно да се интегрират в съответните интернационални мрежи, но не и да изграждат такива в България. Представителите им оставаха с постоянно подготвени куфари, затворени в естествените си семейни, дружески и професионални анклави, без да прераснат в прослойка или "класа".

Протестите от лятото на 2013 г. показаха, че определена група от тези урбанизирани и озападнени хора, конвертируеми в глобализиращия се свят, се е "отложила" трайно в страната и осъзнават, че трябва да поемат своята отговорност за нея. Амалгамираните в големия протест множество акции на журналисти, артисти, юристи, IT специалисти и пр. вкл. и по специфични теми (нпр. уволнението на шефа на архивите, освобождаването на двама коментатори на "Дойче веле" и други) всъщност маркираха как мрежите социално и политическо групово осъзнаване п(р)оникват в тялото на съответните обществени и професионални групи, битували до този момент като инертни маси в насипно състояние.

В противовес на мрежите на заинтересованите от поддържането на България в състояние на аутсейдерска полуизолация от ЕС и нейното корупционно интегриране с различни клептократични интернационали и техните гео-политически метастази, възниква нова социална мрежа, обединяваща се около каузата за завършване на модернизацията на страната и реализацията на нейния подтискан потенциал по западен модел. Заслужава си да се отбележат и още две неща: ако протестът беше политическата опаковка на този процес, другата най-характерна проява на тази възникваща мрежа беше движението за подпомагане на бежанците и противопоставянето на нео-нацистките ГМОта. Въпреки огромното желание както на среди в ГЕРБ и сред фосилите на ранното СДС, така и (дори по-силно) от "ляво", тази нововъзникваща прослойка изглежда не се отдаде трайно на клишетата на плакатния "антикомунизъм", натрапени на демократичното движение в началото на прехода.

Илюстрация за последното обстоятелство е, че Реформаторският блок осъзнава необходимостта да страни от подобна идентификация, ако иска да стане политически изразител на тази мрежа и се придържа към темите за борба с мафията, отстояване на пълноценното ни членство в ЕС и защитата на човешките права.

Как оценявате първата година на новия главен прокурор?
- Поредна от 24 и първа от 7. Годината, в която стана ясно (за който е имал подобни съмнения), че поредната смяна на върха на държавното обвинение, оркестрирана от задкулисните лобита, не променя нищо. Става очевидно и че, ако не бъде предприета сериозна структурна реформа във вътрешното устройство на прокуратурата, така че да се установят реални гаранции за необходимата независимост и отчетност на отделните прокурори, както и граждански контрол върху главния прокурор, ни предстои поредният непоносимо дълъг мандат, през който държавното обвинение ще обслужва "силните на нощта" в задкулисието и ще става платформа за различни корупционни предприятия и техните коалиции и борби.

Промени ли се нещо в съдебната система?
- От гледна точка на конкретни реформени мерки 2013 г. е нулева. Важната промяна, която протича в последните години, настъпва в социалния контекст с все по-широкото осъзнаване на факта, че основната цел на съдебната реформа е гарантирането на независимостта на съда и съдията. Както и че основният фактор на ограничаване на независимостта на съда са влиянията на задкулисните лобита, които минават през политическата намеса (под формата на публични атаки и оркестрирани назначения на зависими хора) и през размяна на услуги с представители на административната номенклатура в съдебната система.

Коя тема/събитие незаслужено остана извън медийното внимание?
- В годината, в която въпросът за свободата на медиите в България най-сетне стана обществена тема, ние все още сме много далеч от очертаване на необходимите мерки за нейното гарантиране. И потребители, а и работещи в медиите, сме далеч от осъзнаване, защо са ни нужни добре подготвени професионални журналисти, които се подписват с името си, имат гарантирана независимост и спазват един сериозен обем от правила за професионално поведение, каква е разликата между факт и твърдение, какво значи източник, и защо трябва да бъдем готови да плащаме за информация. Всички други дефицити в работата на медиите са резултат от този фактор.

Кое извън протестите е събитието на 2013 г.?
- Външнополитически Иран. Промяната в управлението, която позволи на Обама да пристъпи към предоговаряне на отношенията с този ключов играч в Близкия изток, илюстрирано от стъпките по линия на иранската ядрена програма и промените в третирането на конфликта в Сирия.

В отношенията между България и ЕС, това е замяната на основната диагноза, която получаваме. До сега бяхме страна, която има "проблеми с организираната престъпност и корупцията" разбирано като отделни техни проявления. В безпрецедентен дипломатически ход, посланиците на Германия и Франция обявиха, че в България има "олигархичен модел на управление", т.е. корупцията и организираната престъпност са на власт. Потенциално, това отваря вратата за нова степен на ограничаване на държавната ни "вменяемост" като член на ЕС.

Вътрешно-политически, освен очевидният прецендент в лицето на протеста и общото връщане на гражданина на сцената на обществения живот, вероятно най-дългосрочни последици ще има превръщането на България в цел за имигрантските потоци.

Ако трябва в една дума да определите 2013г., коя е тя?

- "Кой".

Както поради простата честота на своята употреба, така и като знак, че:

- Гражданите настояха за понасяне на политическа отговорност като основа на всеки демократичен ред;
- Сме все още много далеч от пълното разбиране на механизмите на олигархичен захват на държавата и възможността за ефективно противодействие и ренационализация на институциите си;
- На обществената сцена опитва да излезе една нова прослойка и търси своята идентификация;
- Тук-там медиите започнаха да се научават да задават въпроси, а не да подават реплики;
- Новата степен на политизация на обществото изисква една нова и по-задълбочена таксономия на всички обществени действащи лица кои са партиите, техните лидери, кой контролира медиите, кого назначаваме на ръководни длъжности, кои са НПО-тата, кое е западното лоби и кое е руското, какви други лобита има и пр;

И, в крайна сметка, че трябва отново да си отговорим кои сме ние в своята България, в ЕС, на прага на изригващия Близък изток, на вълната на технологичната революции, на дъното на глобалната икономическа криза и в блатото на собствените си стопански несгоди....