Позиция относно Процедурни правила за предлагане и избор на членове на СЕМ от квотата на Народното събрание
ДО
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ
43 НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ ДО
ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И МЕДИИ
ЧРЕЗ
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И МЕДИИ
КОПИЕ ДО
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ ДО
МЕДИИ
ОТВОРЕНА ПОЗИЦИЯ
Относно: Процедурни правила за предлагане и избор на членове на СЕМ от квотата на Народното събрание
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЦАЧЕВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖО КАРАСТОЯНОВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЛЕВНЕЛИЕВ,
Българският институт за правни
инициативи последователно следи процедурите за избор на едноличните и
колективни контролни, регулаторни и надзорни органи, извършвани от Народното
събрание. Многократно сме реагирали към съществени недостатъци в процедурите,
които не гарантират в максимална степен конкурентост на състезанието и спазване
на принципите за прозрачност на процедурата и структурирани дебати за
състоянието на избирания орган.
За съжаление и настоящата процедура
за избор на членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното
събрание е крещящ пример за погазване на тези принципи. Българският
парламентаризъм отказва да се съобразява с най-базовите стандарти за публичност
на своите действия. Наблюдението ни е основано на сроковете, в които ще бъдат
обсъдени и приети процедурните правила за избор на членове на СЕМ. Свикано е
заседание на Комисията по култура и медии на 07.04.2016 /четвъртък/ г. от 14:30
ч. с т.1.: „Обсъждане и приемане на
процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за членове на
Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и
публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в
Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание.”
Проектът за решение на Комисията е включен като точка първа в дневния ред на
Народното събрание за неговото заседание на 08.04.2016 /петък/ г., т.1. По този
начин Народното събрание е отделило едва няколко часа на народните
представители, в които те могат да се запознаят с проекта на процедурни
правила, да го обсъдят и гласуват. Гражданското общество и медиите са напълно
лишени от възможност за участие в началото на процедурата. Това противоречи на
парламентарната практика по чл. 76, ал.1, която гарантира минимум 24-часов
срок, в който народните представители да се запознаят с текстовете на
законопроектите. Макар ПОДНС да не предвижда предварителен изричен срок за
внасяне на проектите на решения, то важността на избора на членове на СЕМ
изисква поне минимално внимание от НС по правилата, по които ще избира поредните
висши държавни служители. Далеч по-опасен прецедент е, че Народното събрание презумира,
че процедурни правила ще бъдат приети в Комисията по култура и медии и не
допуска, че те могат да бъдат отхвърлени от членовете на Комисията по едни или
други съображения, като например че проектът на правилата не създава достатъчно
гаранции за публичност, прозрачност и конкурентост на процедурата и изисква
преработване и разглеждане на друго заседание на Комисията.
Напомняйки на народните
представители процедурното фиаско с правилата за избор на ръководство и членове
на Комисията за защита на конкуренцията, сигнализираме за реалната опасност,
която Народното събрание създава, да провали и процедурата за избор на членове
на СЕМ. Парламентът оставя трайно усещане за непублична договореност за
конкретни кандидати чрез нелогични действия и бързане при създаване на
процедурите за избор на висши държавни органи. За обществеността остава тайна в
кой момент и защо Народното събрание взема решение за избор на членове на един
или друг орган в крайно съкратени срокове. Нещо повече, парламентът налага един
порочен стандарт, като оставя изборни органи перманентно да оперират
извънмандатно. Подобни действия, граничещи с нарушаване на ПОДНС, претупване на
процедури или създаване на правила intuitu
personae, разрушават доверието на обществото в
институциите.
Крайно време е Народното събрание да
се отърси от лошите си практики, свързани с избора на висши държавни служители.
За конкретната процедура настояваме парламентът да гарантира минимални разумни
срокове, в които народните представители и обществото да се запознаят с
процедурните правила, чрез което да създаде базовата необходимост от
публичност. Настояваме също така, Комисията по култура и медии да направи
задълбочена проверка на професионалните и морални качества на кандидатите, а не
формализирана, техническа и документална справка на автобиографиите. Необходимо
е да се структурира публично обсъждане на концепциите на кандидатите, които да
се изискват задължително.
Гореизброените механизми са
демократичният санитарен минимум за отговорен и информиран избор на ключови за
нормалното функциониране на държавата органи.
С уважение,
Екипът
на Български институт за правни инициативи
Публикувано от:
Български институт за правни инициативиСходни публикации
МЗХ трябва да каже какви са били мотивите на кмета на Елин Пелин, когато е поискал пасищата на село Богданлия да престанат да бъдат пасища
Достъпът до подготвителни документи може да бъде ограничен, но не и ако е налице надделяващ обществен интерес. В случая не е
Дело шамар приключи с 15 000 лв. дълг за активна гражданка. АЕЖ започва кампания за събиране на средства
Медицинската сестра Наталия Станчева, която бе съдена от АЕЖ „Козлодуй” заради разкрити незаконни практики в централата, остава
За цената на живота в МВР
С дълбока скръб научихме за трагичната загуба на младия полицай, който в условия на непосилно напрежение е избрал да сложи край