Социолози: С идеята за референдум Плевнелиев върна единството на протеста

Призивът на президента Плевнелиев към парламента да насрочи референдум за задължително, електронно и мажоритарно гласуване идва в специфичен момент. Неуспешната втора окупация на Софийския университет за първи път от началото на протестите създаде ситуация, в която мнозинството академични кадри бяха против събитието и в подкрепа на статукво, защитено с декларация не от други, а от БСП и ДПС. Разделението сред подкрепящите студентите стана факт. Предложението на Плевнелиев върна тяхното единство.

Това се посочва в анализа на политическия януари, изготвен от института "Иван Хаджийски".

Автори на анализа са проф. Петър-Емил Митев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Димитър Ганев.

Социолозите са категорични, че "още от момента на произнасянето си инициативата на президента излиза извън сферата на рационалния дебат за плюсовете и минусите и се влива в надпреварата за конюнктурни политически дивиденти от един или друг характер."

Популисткото измерение на предложенията също не бива да се подценява. От години в България говоренето за мажоритарен избор, а понякога и за задължително гласуване, битува като примамливо лесно решение на проблемите на политическата система. Така президентът поставя себе си в изгодната позиция да бъде от страната на „добрите", докато мнозинството „адвокатства на дявола" и защитава статуквото, пише в анализа на института "Иван Хаджийски".

В текста се посочва още: "Допитването до народа трябва да се насърчава у нас, за да се превърне в осъзната възможност на гражданите да влияят непосредствено върху политическите решения. Инициативата на Плевнелиев обаче не води непременно в тази посока. Фактът, че той не иска промяна в закона, предписващ избирателна активност, равна поне на тази от последните парламентарни избори, демонстрира, че желанието му не е да се стигне до нови изборни правила, а да бъдат поставени „натясно" политически опоненти в лицето на БСП и ДПС. Това може допълнително да компрометира инструмента на референдумите, и без това пострадал след гласуването за ядрената енергетика през януари 2013. На практика президентът поставя вето върху новия Изборен кодекс, където неговите идеи не са застъпени, и без да допуска възможност за непосредствена промяна в контекста на наближаващите евроизбори, се произнася в полза на текущото законодателство от времето на предходния мандат."

Според социолозите, "балансиращата роля на президентската институция в България предполага предварителни разговори и иницииране на обществен и институционален дебат по всяко значимо предложение, свързано с промяна на политическия модел. Внезапното „хвърляне" на предложения в официално писмо до парламента не е в духа на добрия институционален тон. Дистанцираното поведение на вицепрезидента Маргарита Попова показа, ако не друго, че идеята е била държана в тайна дори вътре на „Дондуков" 2".